Доц. Бакрачева: Чувството за малоценност е широко разпространено в семейните отношения

Статистика на неправителствените организации, изнесена преди дни, показа, че всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие. Защо броят на малтретираните жени в България расте и какви са най-честите причини за домашен тормоз?

Отговорите на тези въпроси потърсихме от психологa доц. Маргарита Бакрачева. Тя работи в Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките (БАН). Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България.

Доц. Бакрачева, на какво се дължи увеличаването на случаите на малтретирани жени?

Във всички случаи, ако говорим за директно физическо насилие, това е израз на определен вид компенсация. Моделът на развитие при децата е директна саморазправа, която много бързо с прехода към юношеска възраст преминава в по-индиректни форми на проява. Физическата реакция е първична, но в много от случаите става въпрос и за пренесен модел, който е бил наблюдаван в семейството на насилника от взаимоотношенията между родителите. По отношение на ескалацията на случаите причините могат да се потърсят в две линии. Положителната е все по-голямата готовност на жени да се обръщат за помощ и да декларират какво се случва в дома, вместо да мълчат. Другата – негативна линия – е на влиянието на социалния контекст. Когато средата кара човек да се чувства непълноценен, той е по-склонен да реагира първично.

Какви са причините за домашен тормоз?

Домашният тормоз може да бъде и явен, и скрит. Стремежът към доминиране и в двата случая означава, че насилникът не е в хармония със себе си – няма реална себеоценка и не се чувства добре поставен в средата. Доминирането в директен смисъл запълва неудовлетворените вътрешни потребности и до голяма степен отклонява вниманието – чувствайки се силен, насилникът забравя, че сам не се харесва.

Кои са най-честите прояви на насилие?

Най-чести са замаскираните форми на психическо насилие. Те се упражняват от страна и на двата пола, както и, за съжаление, към децата. Формирането на чувство за вина, на чувство за малоценност у другия е една безкрайно широко разпространена форма на семейни отношения. По този начин няма директна агресия, но има много силно подсъзнателно манипулиране. Класически случай е например съпруг, който постоянно подценява жена си, повтаря й често и само с недоволството или отдръпването си, че не е достатъчно красива, че не се справя добре и достатъчно със задълженията си. Последствията са не по-малко трайни и разрушителни.

Какви са психичните травми в резултат на насилието?

На първо място жертвата попада в ситуация, която не разбира как се е случила. Тъй като няма провокация, т.е. има едно непоследователно и неаргументирано поведение, следващата стъпка е да започне да търси причините у себе си и да се самообвинява, че предизвиква подобно отношение. Формира се една изкривена представа за целия свят – както за себе си, така и за насилника. Възстановяването е трудно и често самата жертва не вярва достатъчно в себе си и не смята, че заслужава по-добър живот.

Какъв е профилът на насилника?

Насилникът упражнява поведението си, защото то му дава възможност да контролира, манипулира и „притежава“ жертвата. От друга страна, той получава вътрешното усещане за сила и превъзходство.

Имате ли пациентки, тормозени от съпрузите си, които не се страхуват да потърсят както помощ, така и правата си?

Прекрасно е, че през последните години се обръща широко внимание на въпроса за домашното насилие. Както е известно, основният проблем е страхът, и по-скоро срамът на жертвата да потърси помощ и да си признае какво се случва. За да преодолее вътрешния си конфликт, жената обикновено не само смята, че е виновна, но и нещо повече – намира редица оправдания за поведението на партньора си и го защитава. Освен това се активира и един друг неосъзнаван механизъм – на стремеж към получаване на справедлива оценка. Въпреки ирационалното поведение, стремежът към одобрение също има своята роля.

Кое в брака е изнасилване?

Класическият принцип е когато има упражняване на натиск против волята на другия. Ако има склоняване към акт с инструментална цел – например подарък, това няма как да се приеме като несъгласие.

Чести ли са случаите, при които жертвите успяват да избягат от насилника си?

За щастие, да. Границата на спасението обаче е вътрешна – не самото напускане или смяна на дома. Прекъсването на връзките и негативният модел на отношения са това, което наистина освобождава жената.

Толерантно ли е обществото ни към агресията над по-слабите?

Изключвайки познатата ни пасивна позиция „Това, което не виждам и не ме касае пряко, не ме засяга“, може би в това отношение не са преминати границите. Въпреки принципа в конкурентния свят, че оцеляват силните, никое общество не толерира безсмислените форми на малтретиране.