Димитър Стоянов: Постът „евродепутат“ не е твоя собственост

Димитър Стоянов: Постът „евродепутат“ не е твоя собственост
A A+ A++ A

Остават няколко месеца до изборите за Европейски парламент. За ежедневната работа, инициативите, инструментите за влияние, връзката с избирателите, мита за депутатските „кебапчета“ и морала в политиката разговаряме с независимия депутат Димитър Стоянов.

Интервюто е публикувано без съкращения.

Приключи пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург – как преминава денят на един европейски депутат? Кои са ежедневните задачи, които извършва? В какви заседания участва? Докладите, които изготвя?

Европарламентът провежда по една сесия всеки месец в Страсбург. Тази седмица винаги е изключително натоварена. Само пътуването от България до Франция отнема минимум 8 часа само в едната посока. Парламентът заседава от 8.30 сутринта до късно вечер, понякога дори след полунощ. Всеки ден се гласуват десетки доклади, към които често има внесени стотици предложения за изменения. Целият този законодателен материал трябва да бъде изчетен и осмислен. Да се вземе решение как да се гласува. Понякога това е по-лесно, когато по въпроса има политическа яснота, но често има и стриктно технически доклади. Например на тази сесия беше гласувано законодателство относно обикновените съдове под налягане – въпрос, свързан със защитата на потребителите. Подобни свръхтехнически теми са много трудни да бъдат работени от неспециалисти и отнемат повече време за подготовка.

За мен седмицата обикновено започва в понеделник около 3 сутринта, когато се приготвям за полета за Брюксел или за Страсбург. Оттам нататък всичко е маратон от заседания на комисии, срещи с представители на заинтересовани страни или с колеги, кореспонденция с граждани, подготвяне на изменения, организация на посетителските групи, в рамките на които съм дал възможност на над 700 български граждани да дойдат до Брюксел и да се запознаят с работата на Парламента от първа ръка, писане на парламентарни въпроси. От 2007 г. имам около 450 различни парламентарни инициативи, над 190 изказвания в пленарно заседание, 12 доклада. Наскоро приятел ме покани на гости и докато пътувах към апартамента му, изведнъж разбрах колко много се е променил Брюксел, а аз не съм забелязал, защото от години освен по пътя между Парламента и квартирата ми не съм ходил никъде другаде. Това е моят ден накратко.

Кои са темите, които сте поели като своя лична кауза и по които работите?

По-скоро може да се каже, че темите подеха мен. В този мандат съм член на Комисията по правни въпроси. В нея се гледат основно инициативи, свързани или със стриктно юридически проблеми, или правната комисия действа като подпомагаща на Комисията по икономика и парични въпроси. По втората тема има много становища, които с готовност поех. Така работата ми се концентрира основно върху регулирането на финансовия сектор като мярка за отстраняване на причините, довели кризата, а също по-сериозни ангажименти за банките към техните клиенти. Благодарение на дейността ми банковият сектор вече е задължен да гарантира депозитите на вложителите със свои собствени средства, които също така бяха увеличени. Т.е. банките трябва да отделят повече от своята печалба, и то предварително, а не да вземат от парите на хората, за да бъдат гарантирани влоговете в случай на фалит. Също успяхме да наложим намаляване на банковите такси и възможността всеки гражданин да открие сметка, за която да се събират минимални суми, и то в която и да е страна членка. Преборих се за по-сериозни изисквания като пречка за допускане на работници, идващи от страни извън ЕС. Това са може би трите най-важни доклада, по които работих. Към тях могат да се добавят още 8 досиета от правната комисия.

В същото време продължих работата си от първия мандат в Комисията по земеделие. Основна тема там бяха несправедливите условия, поставени пред българските захарни рафинерии, за които квотата от вносна суровина не стига и това е направено нарочно, за да се привилегироват основно Франция и Германия, които произвеждат захар от цвекло. Това положение покачва цената на захарта не само в България, но в целия Съюз и създава риск над 1000 души да загубят работата си само у нас. Също, заедно с други български и чужди евродепутати, се борихме за увеличаване на земеделските субсидии за нашите стопани до средноевропейското ниво. За съжаление не постигнахме желаното, но бяхме много близо – подкрепиха ни над 1/3 от всички членове на Парламента. Успях обаче да накарам българските власти да включат страната в програмата за безплатна храна и стотици хиляди пенсионери и социално слаби все още продължават да се ползват от тази европейска мярка за подпомагане на най-бедните.

Към тези специфични теми могат да се добавят дейността ми по отношение на ксенофобските антибългарски прояви от страна на Македония, защитата на традиционните европейски семейни ценности и твърдо противопоставяне на членството на Турция в Евросъюза.

Много е трудно да опишеш 7 години в няколко изречения. За това съвсем скоро от печат ще излезе отчета за дейността ми, който ще кача и на интернет страницата си.

Имате ли реална възможност да влияете върху вземането на едно или друго политическо решение? Какви са инструментите, с които разполагате?

Разбира се, че има възможност да се оказва влияние, но това не идва автоматично с избора, защото всеки от нас е един от 766. Изисква се много работа с другите колеги, особено в парламентарните комисии. Първата една година от настоящия ми мандат мина в усилия да покажа на останалите членове на правната комисия, че съм човек, с когото може да се работи, че имам конструктивен подход и че се отнасям отговорно към позицията си и произлизащите от нея задължения. След като постигнах към мен да се отнасят с доверие и уважение, нататък нещата потръгнаха и успях да получа подкрепа за инициативите, за които говорих по-горе.

Освен казаното трябва да се има предвид, че всеки глас е важен. Европейският парламент не е като национална легислатура, където има ясно изразено мнозинство. Често има гласувания, при които разликата е само 1-2 гласа или дори се получава равенство. Така мнението и вижданията на всеки тежат, макар и на пръв поглед един евродепутат да изглежда като капка в морето на останалите 765.

Конвенционалните инструменти на парламентариста са няколко, но от тях най-важните три са да бъде посочен за докладчик по някой въпрос, предложенията за изменения в законодателството и парламентарните въпроси. Позицията на докладчик е с особена важност. За всяко досие компетентната комисия на Парламента назначава такъв от своя състав. Това е човекът, който се запознава в детайли с предложеното законодателство и неговото мнение, дори когато е противоречиво, тежи много, особено ако докладчикът е уважаван сред останалите членове на комисията, в която работи. Предложенията за изменение са възможност евродепутатите да проявяват законодателна инициатива. Макар и Европарламентът да не може да инициира самостоятелно законодателния процес, всеки депутат, чрез предложения за изменения, може да влияе значително върху съдържанието на европейските закони. Питанията са класическа форма на парламентарен контрол за упражняване на натиск върху бюрокрацията да предприеме дадени действия.

Депутатските кебапчета също са част от легендите. Всъщност такъв мит има за нас, журналистите, които от алекоконстантиново време сме първи на всеки коктейл. И все пак избирателят се интересува – какво е менюто на един евродепутат? Имате ли време да се храните три пъти на ден? Да спортувате?

Храненето е неизбежна необходимост, на която в публичното пространство се отдава прекалена важност. Нима има значение какво точно ядеш, ако си вършиш работата, за която си избран? Хората трябва да оценяват своите представители по това дали ходят редовно на работа, какви позиции заемат, как гласуват, защото това са нещата, които имат отражение върху техния живот. Избирателите са нашите работодатели. Един шеф не се интересува какво ядат подчинените му, а да си изпълняват качествено задълженията. Нима ще бъда по-добър депутат, ако съм на хляб и вода, но гласувам против интересите на България? Кое е по-важното - диетата или позицията ми?

Иначе и в този смисъл мога да бъда съвсем откровен, в сградите на Европарламента и в Брюксел, и в Страсбург има депутатски ресторанти, но аз не обичам да ги посещавам. Отнема прекалено много време - да седнеш, да поръчаш, да чакаш да ти донесат. Столовата на самообслужване, където обядват всички служители, е достатъчна за мен. В повечето случаи не ми е необходимо повече от сандвич.

Винаги съм бил спортна натура, в училище тренирах баскетбол и таекуон-до. Като студент срещнах голямата си любов в спорта - фехтовката. Вече 9 години съм член на Управителния съвет на Федерацията по фехтовка. Поддържането на физкултурни навици е важно, но спортът е преди всичко удоволствие. За това гледам да спазвам принципа „първо работата, после удоволствията“.

Какви компромиси правите с личния си живот в името на кариерата?

Първо искам да уточня, че политиката не е и не може да бъде кариера. Да градиш кариера, означава да полагаш усилия в полза на собствения си просперитет и на успеха си в живота. Изборната длъжност за мен винаги е била позиция, която заемаш, за да работиш за по-добрия живот на тези, които са те избрали на нея. Макар че е престижно и добре заплатено да бъдеш евродепутат, това е пост, който не е твоя собственост. Той, заедно с придружаващите го привилегии, ти е даден от суверена да го упражняваш от негово име и в негова полза, при това за ясно определен период от време. Затова е изключително важно да не се привързваш към поста си. Да гледаш на властта като на кариера, означава да смесваш своя интерес с този на народа, което намирам за недопустимо!

Личният живот съвсем естествено страда и е първа жертва на политическата амбиция. Последното не го казвам в егоцентричния смисъл на думата, а като стремеж за промяна към по-добро. Да се дават примери обаче, смятам за неуместно. Всеки жертва нещо, когато се бори да отстои и приложи идеите си, независимо от полето, в което го прави. Който не е готов на такива стъпки, по-добре да не тръгва да ходи при мечките в гората.

Едни от най-тиражираните медийни истории са за любовните афери в политиката, да вземем например Клинтън, Саркози, Оланд. Мислите ли, че политиците трябва да имат по-висок морал от останалите граждани?

Смятам, че политиците са учители на обществото. Хората наблюдават и - кога нарочно, кога подсъзнателно, следват примера на обществено значимите личности. Моралът като философска категория не е нещо непоклатимо. Неща, които преди 100 години са изглеждали напълно неприемливи (например дори хетеросексуалният извънбрачен секс), днес са нормална практика и има хора с всякакви виждания. Важното е политикът да се определи ясно пред обществото - какви са неговите убеждения, след което да води чрез личен пример. Няма никаква логика в това един стар ерген да отстоява традиционните семейни ценности, защото той така и никога не е положил сериозното усилие да създаде семейство и да се справи с предизвикателствата на семейния живот. Не може да се правиш на патриархален и религиозен, а в същото време да изневеряваш, да прелюбодействаш. Не може да говориш за ниската раждаемост, а ти самият да не си заченал и изгледал поне едно дете. Подобни действия те правят вълк в овча кожа - лъжец и безобразен популист. Всяко нещо, макар и от личен характер, което има отношение към обществената ти дейност, трябва да бъде заявявано смело и отговорно пред хората. Ако си прав, избирателите ще те разберат и подкрепят. Ако се страхуваш, че обществото няма да одобри, значи грешиш и трябва да се поправиш.

По какви канали общувате с вашите избиратели? Последното предложение на избирател, зад което сте застанал?

Като най-младият евродепутат от българската делегация използвам основно най-модерните средства - интернет и Фейсбук. До дни ще стартирам ново приложение в своята страница в социалната мрежа, наречено „Твоят личен евродепутат“. Неговият първи етап ще се нарича „Задай въпрос на евробюрократа“ и чрез него всеки ще може да постави питане към евроинституциите. Ако въпросът събере подкрепата на още 100 души, аз се ангажирам да го внеса. Това е един огромен експеримент, който има за цел да даде на избирателите възможност за пряко участие във властта чрез мен - техния представител. Новите технологии неизменно ще водят към повече пряко гражданско участие чрез инструментите на представителната демокрация. „Твоят личен евродепутат“ ще може да работи само 2 месеца до приключването на работата на Европарламента на 17 април. В случай че бъда преизбран, приложението ще бъде постепенно разширявано, докато включи всички инициативи в правомощията на един евродепутат и ще ги предостави на гражданите да ги упражняват пряко.

Мога да кажа, че срещам все по-голяма информираност сред гражданите относно работата на Европейския парламент. В последните няколко месеца имаше два доклада - Ещтрела и Луначек, които провокираха стотици хиляди граждани от цяла Европа да напишат писма до евродепутатите и да изразят своята позиция. Гласуванията ни все по-често се публикуват и стават обект на разгорещени дискусии в социалните мрежи и в медиите. Демократичният натиск от страна на обикновените хора ще има за в бъдеще все по-голямо значение за дейността на евродепутатите, въпреки географската и житейската отдалеченост на ЕП от битието на избирателите.

Ще се включите ли в изборите за Европейски парламент през 2014? Защо?

Твърдо съм решен да се кандидатирам на предстоящите избори. Смятам, че имам какво да дам още от себе си за защита на националните интереси на България на ниво Европейски съюз. По-голяма отвсякога е нуждата от хора, които да кажем „не“ на замяната на традиционните семейни ценности с криворазбрана толерантност и пропагандиране на сексуален разврат, при това в най-ранна детска възраст. Хора, които да се противопоставим на ултралибералната политика за „свободни граници“ и допускане на емигранти от други континенти, чието вредно въздействие усетихме вече и у нас миналата година. Хора, които отстояваме националния суверенитет на страните си, които смятаме, че всяка промяна в устройството на Съюза, включително неговото разширяване, трябва да бъде одобрена пряко от гражданите на всички 28 страни чрез референдум.

Личното ми мото в политиката винаги е било „от народа, чрез народа и за народа“. Кандидатурата ми ще представлява възможност за гражданите да поставят оценка на досегашната ми работа. Да не се явя на избори, означава да лиша народа от правото му еднозначно да изрази мнението си по моята дейност, което противоречи на моите убеждения за морал в политиката.

#Евроизбори 2014 #Димитър Стоянов

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »