Българското решение на гръцката криза: Защо България трябва да подкрепи Гърция!

Българското решение на гръцката криза: Защо България трябва да подкрепи Гърция!
A A+ A++ A

Гръцката криза тресе Европа вече две години. Това, което започна като проблем със суверенния дълг на Гърция при разкриването на подправени статистически данни в Атина, се разля далеч отвъд, в европейска дългова криза, поставяйки под въпрос парадигмите, на които почива съвременна Европа, а оттам и съществуването на самия Европейски съюз и на неговото отроче – еврозоната.

Оказа се, че стотици милиарди евро спасителен заем и половинчатите мерки на безбройните срещи на върха на лидерите на ЕС, водени от Меркози, не решават европейската криза с Гърция, чиито политическо-олигархичен елит изглежда фалирал не само от гледна точка на държавните финанси, но и в морално отношение.

В същото време възмущението на гръцкия народ логично расте поради намесата на кредиторите от Тройката (ЕС-МВФ-ЕЦБ) във вътрешните дела на гръцката държава, страната се тресе от стачки, а прогнозите за конкурентоспособността на гръцката икономика са твърде обезкуражаващи.

На фона на тази тотална криза в южната ни съседка през последните месеци българското правителство прие подход, който заслужава да остане в учебниците със заглавие „Сбърканата геоикономика на Симеон Дянков“.

Същността му се състои в маршируване по разни европейски медии, за предпочитане германски вестници (българските медии дори не се броят, през тях се минава на конвейер), и обясняване колко са затънали гърците, как България е много по-добре, как България ще задмине Гърция по стандарт на живот около 2020 г., как до шест месеца Гърция ще излезе от еврозоната, как това няма да е страшно за България и за Европа, как само в Гърция да си му мислят, как съществува „велико преселение“ на гръцки фирми в България заради кризата там и стабилността тук... И още дълбокоозадачаващи изявления от най-високото държавно ниво на Република България в стил „Хайде и ние, барабар с другите, да ритаме гърците, докато са паднали!“.

Подобни шокиращи недомислици бълва вече месеци наред не само финансовият министър Симеон Дянков, но и премиерът Бойко Борисов. От Борисов обаче едва ли може да се очаква да има представа от геоикономика, за разлика от прехваления (казвам го без сарказъм, защото е такъв) икономист от Световната банка Дянков. Но и на двамата очевидно им липсва елементарен държавнически и дипломатически усет за това как в международната политика трябва да се отнасяш със съседите си - ЗАБЕЛЕЖЕТЕ! – не за друго, не за да сме мили, а защото ИНТЕРЕСЪТ на България го изисква!

Мнозина биха възразили, че гръцките политици се отнасят дори по-зле към България, като плашат гърците с българския стандарт на живот и българските пенсии. Отделно в България битува представата, че самите гърци гледат с презрение на българите (може би още от времето на Византийската империя), която се подхранва от унизителното положение на много български икономически мигранти, заети в гръцкото земеделие.

Всичко това сигурно е така, но не означава, че властите в София трябва да приемат този деструктивен подход, който цели да покаже пред госпожата (Меркел), че лошото ни другарче по чин прави бели, а ние си кротуваме, докато го сочим с пръст и злорада усмивка. Подобен подход просто не е в интерес на България. В най-добрия случай той носи колосални пропуснати ползи, а в най-лошия - откровени загуби.

Защото България би спечелила много повече от една богата Гърция, отколкото от една демонизирана и фалирала такава. И защото чрез проактивни и конструктивни мерки България действително би могла да помогне на южната си съседка напълно безплатно, като в същото време би спечелила и признателността на гърците, а и на европейците.

Преди да обясня как може да стане това, нека да си припомним ситуацията преди кризата от 2008 г. – масивни гръцки инвестиции в България (колкото и съмнителни и често осъдителни да бяха част от тях!), голям брой туристи и най-важното - огромен и динамично растящ български износ за Гърция.

Няма как чисто икономически България сега да печели повече от това, че 2000-3000 гръцки фирми са се регистрирали тук, защото са го докарали до просия там. Ползите за България от това са маргинални и кабинетът в София го знае, но очевидно разгласява регистрирацията на гръцките фирми за заблуда на широките народни маси.

България би могла да помогне на Гърция, при това напълно БЕЗПЛАТНО, и като извлече огромни ползи – както икономически, така и дипломатически и имиджови, като така всъщност за първи път осезаемо ще допринесе с нещо конструктивно за разрешаване на проблемите в Европа.

Българското решение на гръцката криза е в две подточки: А) политическо; Б) инфраструктурно и икономическо.

А) Българското правителство трябва да декларира пълна политическа подкрепа за усилията на Гърция да се справи с кризата и пълна политическа солидарност с гръцкия народ в този труден за него момент. От най-високото си политическо ниво България трябва да декларира вяра в способността на съседа си, народа и държавата му да се справят с трудната ситуация.

Доста усърдно следя политическите събития, а за две години от началото на гръцката криза така и не чух българското ръководство да заема някаква обоснована позиция по този въпрос, нито пък чух вълшебната думичка „подкрепа“. Късогледото отношение на Борисов и Дянков, както и на бившия държавен глава Георги Първанов, е фрапиращо, а нещата са „прости като зелен боб“. Какво правиш, когато гори къщата на съседа? Отиваш да помогаш да се угаси пожарът, или стоиш и се подсмихваш, докато се запали и твоята къща? Или докато всички спрат да минават по твоята улица, защото изгорялата къща на съседа е грозна гледка? (Имам предвид инвеститорите.)

Политическите декларации могат да са както празни приказки, които не струват нищо, така и държавнически инструмент, който е и безценен, и напълно безплатен! А по отношение на световните фондови пазари и на чувството за криза в Европа, което се проявява първо на ниво „възприятие“ (perception), подобен инструмент е неоценим за успокояване на обстановката.

Дори когато идва от малка България, която в случая би могла да има голямо значение. Да не говорим, че гърците ще ни бъдат задължени – толкова повече, колкото по-искрена е нашата ПОЛИТИЧЕСКА солидарност. А всъщност няма причина тя да е както мотивирана от интересите ни, така и да е искрена.

Б) България трябва да инициира пакет от регионални мерки за икономическо сътрудничество, които да включват България и Гърция, а в отделни аспекти да участват и Македония, Румъния, Турция, Албания, Косово, Сърбия.

Тези мерски трябва да се съсредоточат върху обща инфраструктура, общи международни транспорни коридори (само че истински и работещи такива!), общи проекти за туризъм, регионално развитие и трансгранично сътрудничество, търговия, земеделие, икономически обмен и смесени малки и средни предприятия, общи бизнес инкубатори, общи високотехнологични паркове плюс образователен и културен обмен. Идеята на тези мерки би била проста – да се задвижат икономиките и на Гърция, и на България, и на други участници, поне в определени сектори и поне в определени региони.

Подобен род инвестиции в реалната икономика и човешкия фактор са това, което не само ще донесе реален икономически напредък на цели региони на Балканите, но и ще помогне твърде много на нивото на възприятията – и в Гърция, и в България, и в Брюксел, и в Берлин ще видят, че тук се работи, че има перспектива, че има нови хоризонти и че могат да бъдат постигнати заедно!

Спокойно - няма нужда по-бедните да плащат, за да спасяват по-богатите! Финансиране би дошло веднага не само чрез междурнародни заеми и еврофондовете, но и от най-различни донори – близки и далечни, държавни, наддържавни и частни (дори икономическите гиганти от Източна Азия като Китай, Япония и Южна Корея биха участвали). Особено пък ако подобна инициатива бъде успешно облечена в „идеологическа“ обосновка, свързана с изграждането на „Нови Балкани“ и „Нова Европа“.

Дори да не се намери финансиране – което е практически невъзможно, защото в съвременния цивилизован свят за щастие има фактори, които оценяват подобаващо качествените инициативи, – България пак би извлякла огромни ползи от подобна инициативност, и то при нищожни разходи. Ако все пак българското правителство толкова няма волята, времето, познанията и ресурсите за нещо такова, дори аз бих могъл да седна и да очертая за няколко часа 10-12 ключови общи проекта, чиято реализация би помогнала много на България и на Гърция!

В съвременния свят може да се направи всичко с иновативно мислене и инициативност, безплатно, и то в името на българския интерес. Само че не става само с плюене, трябва и акъл. България може да се превърне в много повече от лъч надежда, може да стане ключов фактор с голяма тежест за разрешаване на гръцката криза, а оттам и за възвръщането на вярата в обединена Европа. Но не! Късогледството на управниците в София се свежда до подход, при който ние сме добри, а те са лоши и изтезават нашите берачи на маслини. (Подход, който, разбира се, по никакъв начин не помага да се спрат злоупотребите с нашите берачи на маслини.)

Така че решение на гръцката криза има – и то поне частично, поне за някои региони, поне за някои сектори, поне на нивото на възприятията – трябва да е българско! За съжаление българската позиция oтново се свежда до познатия стих от онази песен на Клуб НЛО от средата на деветдесетте: „Ех, ти, орисийо, всичко ми на длан, но съм слаб в международен план“.

Тази статия на АНГЛИЙСКИ

#Гърция #дългова криза #ЕС #Европейски съюз #еврозона #еврозоната #Симеон Дянков #Министър на финансите #Брюксел

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Анкета

Повлия ли инфлацията на джоба ви?