Да обичаш в Сочи

През 2014 година Сочи е нарицателно за олимпийски игри, но за двама души, срещнали се преди 88 години, Сочи е символ на носталгия и дълбоко любовно чувство.

Руският писател Николай Островски изживява там едни от най-щастливите си моменти с Раиса Порфириевна, която става негова съпруга през 1926 година. Р.П. Островска е била до него през най-напрегнатите му и трагични години, когато, обречен на неподвижност, е писал романите си „Как се каляваше стоманата“ и „Родени от бурята“. Самата тя пише много от страниците в тези произведения под негова диктовка.

7 октомври 1936 година, Сочи

„Раюша, моля те, не идвай да ме вземаш. Не зная кога точно ще пътувам. Не си прекъсвай учението. Не идвай. Това е молбата ми...

И така, моето момиче, оставаш в Москва, подготвяш всичко и ни посрещаш. Не го приемай като обида, скъпа.

Това е моя лична молба. Тук има достатъчно хора.

Трудно ми е да пиша. Извинявай. До скоро виждане. Моля те, учи си спокойно. Учи и се развивай. Това ще ми достави радост.

Помни, че освен личното, ние имаме много повече – борбата и честта на нашата Родина.

Твой Коля“

Из „Що движи нашто слънце и звездите. Любовта в писма на бележити личности“, Евгений Богат