Сняг вали в градския транспорт (и това не е шега)

Сняг вали в градския транспорт (и това не е шега)
Снимка: Мария Ангелова
A A+ A++ A

Автор: Мария Ангелова, Блогът на Мими Брими

Зима. Вали сняг. Чакам автобус от градския транспорт. Носят се легенди, че този номер идва само в сряда и петък, но макар че днес е неделя, аз тъпо и упорито си чакам. Нали надеждата умирала последна, казват, веднага след като Бялата смърт прибере и последния гражданин от спирките.

А на тази спирка освен мен - снежен човек. Сигурно децата от блока са го направили. Само дето явно ползват някаква модерна технология за сглобяване на снежни човеци, защото този се разшава. А-а-а, той човекът просто си чакал тук отпреди мен! Да не би нещо да е минало, без той да разбере, пита? Надали, отговарям.

Днешната неделя явно е сряда или петък според майския календар на някой объркан шофьор, защото след само 20 минути се задава тромава оранжева купчина ламарина. На теория автобус по линия 305 на Столична компания за градски транспорт. На практика - нещо, което звучи и изглежда, сякаш отделните му части са хванати една за друга със свински опашки, които а-ха! и ще сдадат багажа без много-много обяснения.

Качвам се, тряяяяс! - вратите зад гърба ми почти влязоха вътре. Отупвам си снега от ботушите на стълбите, както повелява традицията, и оптимистично се оглеждам за място за сядане. Места - колкото искаш. Ти да видиш! Явно и тото ще трябва да пусна днес. Обаче...

Това, че не е изключено зимата да се качи човек в градския транспорт и да си вижда дъха, някак не ме учудва. Нито че е възможно още докато издиша пара, тя да се превърне в скреж и сняг и да се завихри в мини-вихрушка в неподлежащия на дефиниции микроклимат на автобуса. Нито че като нищо в автобуса ще се окаже по-студено, отколкото е било на спирката (Е, то ако е чак пък толкова уютно, топло и приятно в автобусите, току-виж всички взели да се возят - да ги нямаме такива!)

Обаче, честна пътническа, за първи път виждам в автобуса да вали сняг, че даже и да трупа! От опълчил се срещу затваряне горен отдушник неспирно се сипе снежна пудра и прави пряспа между седалките. Същевременно затрупва част от две седалки + седящата наблизо жена.

Благоразумно сядам по-далеч от заснежения участък, няколко седалки по-надолу, за да открия, че при всяко отваряне на вратите във врата ми се изсипва шепа сняг с неизвестен произход, а на левите завои прозорецът с размери приблизително метър на два се отлепва в горната си част и също плюе сняг.

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Репортаж
Последно от Репортаж

Всички новини от Репортаж »