Доклад: България наказва прането на пари, но не достатъчно

В доклад за мерките срещу прането на пари, публикуван във вторник, Съветът на Европа призовава България да подобри законодателството в тази област. Докладът е анализ на изпълнението на международни и европейски стандарти.

През 2010 г. българските власти са направили анализ на риска върху основните сектори на икономиката. Най-големият риск за изпирането на пари идва от мултинационални организирани престъпни групи, които използват българската финансова система за позициониране и наслояване на престъпни активи, придобити в чужбина.

Обвиненията за изпиране на пари са до голяма степен в съответствие с международните стандарти. Въпреки това българското законодателство трябва още да се разшири и в списъка с престъпления да се включат всички категории на пиратството, манипулиране на пазара и търговия с вътрешна информация, както и да се покриват всички аспекти на финансирането на тероризма. По отношение на ефективността българските власти са постигнали окончателни присъди по редица случаи на пране на пари.

В българската правна рамка за режима на конфискация на имущество, придобито по престъпен начин, се предвижда широк набор от мерки. Въпреки това общата стойност на конфискуваните активи остава ниска и властите се насърчават да поставят по-голям акцент върху конфискуваните средства, придобити по престъпен начин.

Звеното за финансово разузнаване е преместено от Министерството на финансите в Държавната агенция за национална сигурност. Независимо от това звеното продължава да функционира като административен орган. За да е функционално независимо и да функционира ефективно, трябва ефективно сътрудничество с други агенции в България.