165870 статии       |       372 интервюта       |       1513 снимки       |       38120 абоната       |      
USD 1.72381| EUR 1.95583| GBP 2.21373|
In English На русском
София
Пловдив
10°
Варна
Вход Форум

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитТурция

Размер на шрифта:   

Събитията от 2013 г., които ще оставят белези

30 декември 2013, понеделник / 09:10; Антония Коцева; Коментари: 0
Send to Kindle
Събитията от  2013 г., които ще оставят белези

Бурни политически страсти, бунтове, бисери в парламента, три правителства, избори, опит за атентат, скандали за корупция, Ранобудни студенти, тефтерчета с инициали, СРС-та, Костинбродски бюлетини, Делян Пеевски, раздори в Църквата и силно поляризирано общество. Това са само част от възможните определения на отиващата си 2013 г. Огънят, който запали, със сигурност ще гори и през Новата.

Дори най-големите скептици не биха отрекли, че през 2013 г. за пъри път се заговори за активно гражданско общество и морал, които не търсят политически протекции. Заговори се и за противопоставяне на монополите и удобната им прегръдка с политическата мафия. Видяхме и борба за надмощие между основните партии, основана не на национален интерес, а в служба на егото на лидерите им.

Социолози и политолози опитаха в телевизионните студиа да определят най-значимото събитие за 2013 г. Трудно им бе да изберат. Причината е, че повечето от събитята бяха толкова спонтанни, че изненадаха дори политиците, които би трябвало да ги задават.

Събитията:

Ядреният референдум - На 27 януари се проведе ядрен референдум, при който гражданите трябваше да гласуват с „Да“ или „Не“ в отговор на следния въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Въпреки слабата активност, това е първият референдум в най-новата българска история след 1989 г. Гласуваха 20,22% от българите с право на глас. От участвалите във вота - с "да" отговориха 60,6%, а "против" 37,96 на сто.

Опит за покушение срещу Доган - На 19 януари на конференция на ДПС Октай Енимехмедов се опита да застреля почетния председател на движението Ахмед Доган. Докато Доган изнасяше реч на трибуната, Октай Енимехмедов прекоси залата, качи се на подиума, насочи газов пистолет към слепоочието на Доган и три пъти натисна спусъка. Оръжието обаче засече и изстрел нямаше. Нападателят бе повален на земята от делегати от ДПС, които го ритаха и удряха няколко минути, докато не се намеси НСО.

Оставка на Кабинета „Борисов”- Правителството на Бойко Борисов изглеждаше стабилно, защото имаше достатъчно подкрепа в парламента от групата на ГЕРБ и независими депутати, но подаде оставка след бурни социални протести срещу цената на тока и монополите през февруари.

Служебният кабинет – Дойде ред на служебния кабинет на дипломата Марин Райков, който трябваше да подготви предсрочните парламентарни избори.

Изборите - Парламентарните избори се проведоха предсрочно на 12 май, 8 седмици по-рано от насрочените преди това за 7 юли редовни избори. На тях бяха избрани народни представители в 42-то Обикновено народно събрание, което започна работа на 21 май. Нито една партия не получи мнозинство, а избирателната активност бе рекордно ниска за избори за Народно събрание – едва 51,33%. ГЕРБ спечели най-голяма подкрепа.

Партията на Бойко Борисов получи 31 от гласовете. Коалиция за България остана втора с 27%. ДПС бе с 12% одобрение. „Атака” бе подкрепена от 7 на сто от гласоподавателите. Четири дни след изборите ГЕРБ поиска касирането им – безпрецедентен в световен мащаб ход за победила в избори партия. На 9 юли Конституционният съд отхвърля искането.

Кабинетът „Орешарски” - ГЕРБ не успя да се споразумее за коалиция с останалите парламентарно представени партии и БСП получиха мандат за съставяне на правителство. Те бяха подкрепени от ДПС. На 29 май с гласовете на 120 депутати парламентът одобри структурата и състава на новото правителство на България с министър-председател Пламен Орешарски. Кабинетът "Орешарски" бе гласуван със 120 гласа "за" на депутатите от БСП и ДПС. 97-те народни представители на ГЕРБ гласуваха "против", а от "Атака" се въздържаха.

Делян Пеевски шеф на ДАНС - На 14 юни 116 народни представители избраха депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Изборът му предизвика вълна от протести, заради които кандидатурата му бе оттеглена.

Протестите - Протестите започват още преди избирането на Пламен Орешарски за премиер. Първият протест, започнал от Орлов мост, е на 28 май бе организиран от природозащитници от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Малко след избирането на кабинета, в Бургас започват организирането на протести срещу кабинета, които да се насрочат за 2 юни, тези протести се обединяват в подготовка за национален протест срещу кабината на Орешарски, който се организира на 2 юни в различни градове на страната (София, Пловдив, Варна, Бургас и др., а също и от българската общност в Испания. На 14 юни поради избора от Народното събрание на Делян Пеевски от ДПС за шеф на Държавната Агенция "Национална Сигурност" във Фейсбук, часове след това се организират протести в цялата страна.

Недоволството на гражданите не стихна и след като Пеевски оттегли кандидатурата си. Протестиращите настояваха за оставка на Орешарски и правителството му, заради липса на прозрачност в управлението и нежелание за борба с монополите.

За първи път в България се появи и явлението „контрапротест”, когато срещу искащите оставката на кабинета „Орешарски” се изправиха защитници на властта. Застъпници за управляващите поискаха от своя страна оставката на президента Росен Плевнелиев, който според тях разединявал нацията.

На 23 юли, полицията със сила разпръсна през нощта протестиращите пред парламента, които бяха окупирали сградата и отказваха да пуснат депутатите от три комисии и министри, които заседаваха по актуализацията на Бюджет 2013, да си отидат. Това бе нощта на белия автобус, който трябваше да изведе народните представители от парламента.

Тефтерчето на Златанов - Скандалът избухна, когато бе публикувано в медиите съдържанието на тефтерчето на бившия вече председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. В негоимаше инициали И.Ф., Цв.Цв., Б.Б., както и съответните инструкции как да се подходи към различни хора. В разгара на скандала заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова подаде оставка и излезе от политиката.

Ранобудните студенти - На 25 октомври студенти окупираха сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В окупацията участваха около 50 студенти, като решението е било взето на студентско събрание. Техните искания са оставка на правителството, разпускане на Народното събрание, насрочване на нови избори и в България образованието да стане приоритет. Студентите се заканиха, че ще останат, докато бъдат изпълнени исканията им и че няма да позволят да има занимания в сградата на Ректората. Вратите на учебното заведение бяха затворени с вериги. В протеста се включиха и университети от цялата страна. Те бяха подкрепени от част от преподавателите. Впоследствие окупацията падна и учебният процес бе възстановен. Протестът на нареклите себе си Ранобудни студенти обаче продължава.

Случаят „Бисеров” - Сред най-големите политически скандали е и случаят „Христо Бисеров”. Заради обвинения за пране на пари заместник-председателят на парламента и на ДПС, напусна и Народното събрание, и политиката. Малко преди Коледа бе обявен за издирване и снимката му бе разпространена във всички полицейски управления в страната.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Коментирай | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Реклама:
Реклама:
Няма мнения по темата

Публикувайте отговор »

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО