Политолози: Кунева носи отговорност за АСТА

Българските представители в Европейската комисия от 2007 г. насам, евродепутати от ГЕРБ и „Синята коалиция” и действащото правителство носят пряка отговорност за ангажирането на България с ACTA (Anti-counterfeiting Trade Agreement или Търговското споразумение против фалшифицирането).

Това се казва в анализа на Института за модерна политика (ИМП) „Кой носи отговорността за ангажирането на България с ACTA?", оповестен публично днес.

В анализа се представят факти за ролята на Европейската комисия и на българските евродепутати, както и техните гласувания в процеса на изработване и приемане на ACTA в периода след 2007 г.

ИМП подчертава, че ACTA създава възможности за сериозни посегателства срещу свободата на изразяване и свободата в Интернет.

„Порочен е самият процес на ангажиране на България с този международен документ – без предварителна обществена дискусия, без държавните институции и българските представители в Европейската комисия да запознаят гражданите на България с преговорите и съдържанието на ACTA", заявяват от ИМП.

Превръща се в лоша традиция български управници „да проспиват" или да не се противопоставят адекватно на политики и актове на международно ниво, които увреждат националните интереси или правата на гражданите, казват още от института.

Вместо това се реагира едва при свършен факт, „на пожар" и под натиска на справедливото обществено мнение и протести, се казва още в анализа.

„Заедно с това се натрупаха примери, че слабата информираност или късата памет на обществото правят възможно висши длъжностни лица в българските и европейските институции циклично да ни въвличат в непрозрачни и несъобразени с обществения интерес актове и политики. Така беше с ГМО, така беше с шистовия газ и т.н.”, добавят от ИМП.

В своя анализ Института за модерна политика подчертава, че преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин.

В този период Меглена Кунева например е била част от процеса в качеството си на комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет-потребителите и е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA.

Няма данни тя да е повдигала въпроси от гледище на правата на потребителите и в същото време не е предприела нищо, за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа, подчертават от ИМП.

В поредицата от непрозрачни действия на институциите се отправя критика и към правителството, което без дискусия и аргументи е одобрило подписването на ACTA.

ИМП изтъква, че в България все още няма изградени канали, практики и култура на публично обсъждане на европейските политики - било през евродепутатите, комисарите, Министерски съвет или Народното събрание.