Унгария при Виктор Орбан: От звезда до черна дупка?

Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) публикуват мнение за икономическата ситуция в Унгария на д-р Петер Хейл, унгарски икономист, експерт по фондовете за развитие на Европейския съюз.

Хейл е работил 15 г. в унгарската държавна администрация, 13 от които на ръководни позиции. Той има богат опит по отношение на предприсъединителните програми на ЕС ФАР и ИСПА, както и на структурните и кохезионните фондове на ЕС. В момента той е директор на ConsAlt, консултантското подразделение на Altus Group. Завършил е Университета по икономически науки в Будапеща, където получава и докторска степен. Изучавал е също така Европейска интеграция в университетите на Хайделберг и Оксфорд. Статията е предоставена от „Експат компас", икономически бюлетин на компанията „Експат Капитал". Петер Хейл бе в София 8 февруари за публична дискусия за бъдещето на еврозоната.

От звезда до черна дупка? Неортодоксална история за правенето на икономическа политика

Внимателният читател със сигурност не е пропуснал във вестниците скорошния смут около икономическите несполуки на Унгария. Страната, която десетилетия наред беше считана за един от пионерите на либералните икономически реформи в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), днес е смятана за един от водещите претенденти за съмнителната почест да стане „следващата Гърция". Съдбата й може да има неочаквано влияние върху развитието на ЦИЕ като цяло. И действително може да предложи редица важни уроци за хората, които правят икономическата политика в цяла Европа.

Как се обяснява това, че една относително малка държава само със 10 милиона жители и сравнително малка икономика – която дори не е член на Еврозоната – всява толкова много опасения? На кого и защо трябва да му пука какво ще стане с унгарците? Те наистина ли имат значение за някого?

На маджарите им харесва да мислят за себе си като за малка нация с гордо наследство – въпреки факта, че не много от тях биха определили историята си като особено щастлива. Последната война, която унгарците успяха да спечелят, датира от XV век.

През почти половината от своята 1000-годишна история унгарската държава е била управлявана или окупирана от чужденци: турци, австрийци, германци и руснаци. Въпреки това през по-голямата част на последните две десетилетия Унгария беше отличен пример за мирен и успешен преход от потисничество към свобода, от провалилия се комунистически модел към модерен капитализъм.

Действително тя беше един от символите на обединяването на Европа и живо доказателство, че Европейският съюз има потенциал да стабилизира и издигне по-малко развитите държави от региона на Централна и Източна Европа. Парадоксално, точно тези 20 години от историята си много унгарци искат да забравят, като по-скоро търсят вдъхновение в по-далечното си минало, колкото и да е спорно – и често трагично.

„Беше ни твърде добре при Кадар" – наскоро написа един от водещите в страната либерални ежедневници. Съответно жителите на бившата „най-весела казарма на комунизма" никога не са приемали присърце каквито и да било политики на радикални икономически реформи. Всъщност при всеки повод те гласуваха за партиите, които обещаваха „лесни мечти" и няколкото опити за някаква смислена устойчива реформа на социалната система днес са смятани, поне от мнозинството депутати в парламента, за актовете на насилие срещу хората.

Точно обратното на това, което се случи да речем в Естония или Словакия – две страни, където избирателите приеха да бъдат сложени на зъболекарския стол и където нивото на БВП на глава от населението сега е по-високо от това в Унгария. Впоследствие и двете страни успяха да въведат еврото и също така се радват на постоянно високи темпове на растеж.

Дори и ако социалната цена на прехода – като нивото на безработица или съкращенията в държавните разходи – беше много по-висока, не много биха твърдяли, че като цяло Унгария е направила по-добър избор. Даже по отношение на чуждестранните инвестиции – дисциплина, в която Унгария в продължение на много години е имала водещ статут в Централна и Източна Европа, сега страната губи почва.

Действително отношението към външния свят е особено докачлива тема днес. Министър-председателят Виктор Орбан обвинява световната икономика за лошото представяне на форинта напоследък, както и за падащите нива на растеж, точно както през 80-те години Кадар обвиняваше „проникването на външни фактори".

В същото време той все още настоява, че неговите „неортодоксални" икономически политики – въвеждането на едностепенна данъчна система, болезнени „кризисни данъци" на по-добре представящите се икономически сектори като банки и телекомуникационни оператори, принудителната де факто национализация на частни пенсионни фондове и също така принудителното реконвертиране на иптеки, деноминирани в чуждестранна валута – бяха правилният начин да се излезе от последната криза и че Унгария би посочвала пътя на другите в региона.

Орбан се хвали, че „за първи път от присъединяването към ЕС" държавният бюджет е с дефицит под 3% от БВП, а държавният дълг беше последователно намаляван – за разлика от която и да е друга страна в Европейския съюз.

За съжаление, ЕС, МВФ, чуждите инвеститори като цяло или Националната банка на Унгария не изглежда да са съгласни с това.

Брюксел беше особено разгневен от скорошен закон, който би дал възможност на правителството да свали от длъжност ръководителя на Националната банка чрез сливането й с Държавния финансов надзор – при който случай новият орган „очевидно" ще се нуждае от нов президент. Разширяването на Монетарния съвет на Унгарската национална банка с нови членове, номинирани от управляващото мнозинство, е допълнителен „косъм в супата".

Във всеки случай последният ход изглежда вече дава ефект. Това е най-вероятното обяснение за неотдавнашното решение на Унгарската национална банка да не повишава допълнително лихвените проценти – огромна изненада за повечето анализатори. Самият управител на банката – страхувайки се от нарастване на инфлацията – също не изглеждаше "развеселен".

ЕС също разследва редовността на последните данъци за банките и телекомите, както и принудителното реконвертиране във форинти на ипотеките в евро и швейцарски франкове, което причини сериозни загуби за чуждите банки в страната. Както се опасяват мнозина, дестабилизацията на унгарския банков сектор може да има сериозни странични ефекти върху банките в Австрия и други страни в ЕС.

Това несъмнено е последното нещо, от което Съюзът, борещ се с последиците от гръцката криза, се нуждае в момента. Като непосредствен резултат от това, търговските банки вече намаляват активността си по предоставяне на кредити в Унгария – отново възможно най-лошата новина за растежа.

Относно бюджетния дефицит, Комисията на ЕС, както и Съветът на министрите по икономика и финанси, излязоха с официално заключение, че Унгария не успява да спази Маастрихтския критерий за дефицит. Според тях ниската стойност на дефицита, с която Орбан толкова се гордее, е резултат от еднократни ефекти, докато структурният дефицит е много по-лош отколкото през 2010 г., когато сегашното дясно популистко правителсто пое управлението. Възможна последица от това решение може да бъде преустановяването на финансова помощ за Унгария от 2 милиарда евро от Кохезионния фонд на ЕС, което ще застраши силно необходимите инвестиции в транспорта, околната среда и енергетиката.

Общият държавен дълг – който според министър-председателя намалява – достигна ненадминати нива от 82.9% от БВП по статистиките на Националната банка. Това е отчасти ефект от скорошното падане на форинта (през януари унгарската валута се срина до приблизително 84% от стойността си за 2010 г.), но също така и знак, че изглежда не всички от неортодоксалните политики на Орбан работят толкова добре.

Аналогично на ЕС Международният валутен фонд се въоръжава за битка с унгарското правителство. Докато предишната водена от социалистите администрация успешно потърси помощта на МВФ през 2008 г., за да избегне риска от неизпълнение на държавните задължения – поради неспособността на правителството да финансира държавния дълг от свободния пазар – Орбан гордо изрита МВФ от Унгария през 2010 г., нежелаейки да се съобрази с техните изисквания за икономическата политика. Оттогава той обяви, че Унгария не се нуждае от заем от МВФ. Все пак, проследявайки редица неуспешни търгове на държавни облигации, международните наблюдатели вече брояха времето, за което парите на Унгария ще свършат.

Съответно в края на 2011 г., след като беше изправено пред продължителни колебания на валутата и нарастващо международно недоволство, правителството поднови разговорите с МВФ. Отново, след като не искаше да направи компромис, предварителните преговори зрелищно се провалиха през декември. Когато започнаха слуховете, че целият театър относно ръководството на Националната банка всъщност е бил индикация за непосредствените планове на министър-председателя да сложи ръцете над резервите на банката, за да продължи финансирането на неортодоксалната си Орбаномика, форинтът потъна в пропостта и доходността на облигациите се повиши до рекордни нива.

През последните седмици Орбан изглежда отстъпва. Според неотдавнашни проучвания на общественото мнение 84% от гласувалите мислят, че „нещата в Унгария отиват в грешна посока". Проеучванията показват също, че за пръв път от много години обществената подкрепа за управляващата коалиция е по-ниска от тази за опозицията. Европейската комисия играе твърдо, а МВФ дори не е готов да започне официални разговори, докато правителството не предприеме конкретни стъпки за структурни промени. Междувременно хиляди доктори заплашват да напуснат работа, а планирани съкращения на разходите за висше образование доведоха до възмущение далеч извън академичните среди. Натискът от консервативните партии в ЕС също изглежда се увеличава. Къщата гори от всички ъгли.

Чия е вината тогава? Може ли Орбан да обвинява гърците? Или предишните правителства? Предвидимо – по малко и от двете. Основният урок обаче е, че малки и отворени икономики, особено онези в несигурна макро-икономическа ситуация, вероятно няма да пожънат успех с „борби за икономическа свобода". Обявеният от министър-председателя за негова „дясна ръка" министър на икономиката и финансите Джорджи Матолкси е малко вероятен кандидат скоро да получи Нобеловата награда за икономика.

Когато той гордо обяви, че прилага „икономически политики от учебници, които все още не са написани", читателите, към които беше насочено това изказване, не изглеждаха много запленени. Накрая той дори трябваше да се оттегли от унгарската делегация за разговорите с МВФ – вероятно е първият министър на финансите, направил това. Докато Орбаномиката изключително дълго време до голяма степен беше пренебрегвана от външния свят, в края на 2011 г. пазарите, ЕС и МВФ очевидно загубиха търпението си към Унгария. Търпение изгубиха и най-влиятелните икономисти у нас.

Въпреки всичко, това дали Орбан в крайна сметка ще се предаде, е все още под съмнение. Той все още е човек на мисия – дори и да е все по-опасна.

Тази статия на АНГЛИЙСКИ