207852 статии       |       425 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.7322| EUR 1.95583| GBP 2.31131|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1

Размер на шрифта:   

Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН: ACTA ще спаси над милион работни места

10 февруари 2012, петък / 16:10; Никола Петров; Коментари: 1
Send to Kindle
Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН: ACTA ще спаси над милион работни места

Интервю с Ина Килева, изпълнителен директор на ПРОФОН, във връзка със споразумението ACTA.

Вярно ли е, че АСТА ще позволи на развлекателната индустрия да оказва натиск върху всеки интернет потребител под заплаха от законови санкции?

Не, не е вярно. АСТА не предвижда прилагането на мерки и гражданскоправни способи за защита на права върху интелектуална собственост, без да е налице установено нарушение или производство за установяване на такова нарушение. Напротив, споразумението не предвижда нищо повече от вече действащите у нас механизми съгласно Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП (както и другите специални закони в областта – Закона за марките и географските означения/ЗМГО, Закона за промишления дизайн/ЗПД и др.), за предприемане на мерки срещу нарушения и събиране на доказателства (в т.ч. данни за нарушители) в рамките на съдебни производства по същество за установяване на нарушения. Повечето от правните принципи, залегнали в АСТА, са въведени в нашето законодателство преди 5 или повече години в рамките на процеса по хармонизиране на местното законодателство с действащите нормативни разпоредби на ЕС, в т. ч. Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно осигуряване зачитането на правата на интелектуална собственост (преповтаряща в немалка част разпоредбите на Споразумението ТРИПС, което страната ни е ратифицирала още през 1996 г.) Целта на АСТА е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която много често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължават да споделят непиратски материали или информация в глобалната мрежа.

Твърди се, че договорът би могъл да допринесе за увеличаване на икономическия растеж и за създаването на работни места, както и че ще спомогне за сигурността на потребителите. Как би могло да се случи това?

Проучвания сочат, че всяка година милиони работни места се затварят заради пиратството и разпространението на фалшификати  в световен мащаб, а от друга страна приходите от това разпространение се очаква да достигнат 1.26 трилиона евро до 2015 г. С една дума, парите, получени от нелегалното разпространение на интелектуално съдържание, вместо да отидат при реалните създатели на творческия продукт или друг такъв обект на интелектуална собственост, биват усвоявани от собствениците на нелегалните платформи за онлайн споделяне или търговия.

Нещо повече, изследване на TERA Research от 2010г. относно заплахите от страна на пиратството за работните места в сектора на творческите индустрии показва, че ако се запази сегашното статукво до 2015г. ни очакват загуби от 1.2 милиона работни места. И то предимно  в средни и малки компании, които доминират в творческия сектор и са гръбнакът на пазарната икономика.

Още малко статистика: 77% е спадът в световните продажби на дебютни албуми в сегмента ТОП 50 за периода 2003-2010г. Само през 2010г. се наблюдава спад от 12% от приходите от концерти и живо участие. През 2010г. физическите продажби на българска музика се сринаха с 85%, без да има алтернативна възможност за частично компенсиране на този катастрофален спад с приходи от легални дигитални и онлайн продажби. Защото няма шанс за легалните бизнес услуги онлайн там, където пиратството доминира. И ако през 2011г. в световен мащаб броят на потребителите, които заплащат абонамент за използване на легални услуги надхвърля 65%, а големите международни музикални услуги оперират успешно в 58 страни, то това не се случва в България.

Ето защо ефективната защита и правоприлагане в областта на интелектуалната собственост е от огромно значение за творчеството като процес, за създаването на работни места и за  утвърждаване на културното многообразие, особено в български контекст. Тя е от изключителна важност и за създаване на условия за технологичен прогрес,  за гарантиране върховенството на закона и за стимулиране на законната търговия с продукти и услуги, които плащат данъци и осигуровки и носят принадена стойност за обществото.

Европейският съюз и бизнесът му на всички нива имат нужда от подходящи инструменти, с които ефективно да бранят своите права върху интелектуална собственост във външните територии на тяхното пазарно разпространение и да запазят своята конкурентоспособност и работни места в този критичен момент. От друга страна, обикновените потребители също се нуждаят от ефективна защита с оглед бурното развитие на онлайн търговията и честите криминални злоупотреби с фалшифицирани стоки и нелоялни услуги. Ако тези стоки са лекарства или резервни части за автомобили, или друга стока с отношение към здравето и сигурността на потребителите, рискът за обикновения гражданин би могъл да е твърде сериозен.

Изглежда нелогично цял кръг от индустрии и правоносители да бъдат изолирани от възможността да реализират своите легални продукти в дигитална среда. Това не е в интерес нито на икономиките на държавите, нито на създателите на тези продукти, нито на потребителите им. Бих казала, че не е в интерес и на технологиите, които се нуждаят от все повече творческото съдържание, за да бъдат интересни и конкурентни сред потребителите.

Чуват се мнения, че не артистите, а мощните корпорации биха се облагодетелствали от АСТА. Как бихте коментирали?

Защитата на интелектуална собственост е важна както за творците и артистите-изпълнители, така и за тези, които са направили значителни инвестиции в целия процес, довел до създаването на един творчески продукт.  Несъмнено пиратството ограбва всички, които участват в процеса на създаване на обекта на интелектуална собственост. Истината обаче е много жестока - обикновено създателите на интелектуалния продукт са най-ощетени от ограбването на техния труд, тъй като ако за голямата корпорация стои въпроса дали инвестицията в даден продукт ще бъде възвърната, то за обикновения творец това понякога е въпрос на оцеляване

Представители на правителството вече казаха, че евентуалното ратифициране на договора няма да доведе до сериозни промени в законодателството ни. Какви всъщност ще бъдат промените?

Действително, ратифицирането на това международно споразумение няма да доведе до сериозни промени в законодателството ни, защото нашата законодателна система разполага с целия инструментариум от мерки за защита, които АСТА препоръчва да бъде въведен в националните законодателства на ратифициралите го държави. АКТА въвежда стандарт, който обединява определена цивилизационна общност и закриля нейното нематериално богатство от незаконна търговска експлоатация. Чрез членството си в ЕС България е вече част, поне на хартия, към тази система от закони и ценности. Надеждата на всички правоносители у нас е, че самият акт на ратификация ще доведе до създаване на климат с различно отношение към правата върху интелектуална собственост, до разбиране на тяхната роля като национално богатство и до осъзнаване на потребността от по-ефективно правоприлагане на вече съществуващата в България и напълно достатъчна правна уредба за защита на интелектуалната собственост.  Като международен договор съгласно Конституцията на България АКТА има примат над националното право, но няма директно приложение. Пътят за реализиране на препоръките на АКТА е чрез националните закони и тяхното ефективно прилагане. Големият дебат в България не е свързан с въвеждането на нови норми, а с ефективното прилагане на съществуващите такива, с налагането на върховенството на закона у нас.

Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) потърсиха гледните точки „за” и „против” ACTA преди протестите в събота. Интервю с Ивайло Динев, един от организаторите на протестите, можете да прочетете ТУК.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: