Иван Сотиров: Хората от Реформаторския блок не ги свързва нищо

Иван Сотиров е бил Народен представител от СДС в 25 МИР, 40НС, член на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисия по правни въпроси. Бил е и кмет на район „Средец” от СДС, председател на Надзорния съвет на “Балканкар Холдинг” ЕАД , член на СД на “Балканкар Холдинг” ЕАД и народен представител от СДС в 24 МИР, 37 НС.

Г-н Сотиров, рои ли се отново дясното политическо пространство?

Големият проблем за България според мен е, че ние нямаме, нито ляво, нито дясно. Първо трябва този въпрос да изясним. Има тотална криза на политическата система в България и на политическите партии. Деградацията е голяма и лично аз съм скептичен. Необходими са радикални действия за цялостно реформиране на политическата система, включително и с много радикална промяна на избирателния закон. Сегашният избирателен кодекс и правилата за изборите възпроизвеждат това статукво. Има голяма съпротива към това, за съжаление и с негласната подкрепа на опозицията, да не се извършват промени. Всички се клеха, че субсидията ще бъде премахната, или несимволично намалена, виждаме, че се получава едно незначително намаление, което е гавра с избирателите. Наблюдаваме апаратно подреждане на листите, което води до анонимни и зависими хора, които участват в политиката. Те не се чувстват по никакъв начин ангажирани пред избирателите.

Какво очаквате да е бъдещето на Реформаторския блок?

Мисля, че неговото бъдеще ще бъде по-трагично от бъдещето на „Синята коалиция“. Реформаторският блок във всяко едно отношение е много по-безпринципен дори и от „Синята коалиция“.

Реденето на листите ли ще бъде Рубиконът...?

Не само това. Първо Реформаторският блок е изграден от хора, които не ги свързва нищо, там няма общност на идеи, нито дори човешки отношения помежду им. Това са хора, които са с много натрупана омраза и недоверие. Обединени са не от принципи, а от желнието на всяка цена да оцелеят. Всички тези опити избирателите ги наказват жестоко. Неискреността няма да може да бъде скрита. Тези механични опити вече бяха наказани на избори.

Ако „Синьо единство“ не подпише споразумението, очаквате ли и други партии да напуснат този тип преговори?

Това ще бъде един непрекъснат процес на взаимно надцакване и тази драма ще продължава. Авторите на този проект са хора, които непрекъснато се занимават с политическо гастрольорство и преминават от една в друга партия. Реформаторите заявяват претенция да бъдат морална алтернатива на управлението, а фактически те са се хванали с бивши ключови фигури от правителството на Сергей Станишев – един вицепремиер и един министър. Този политически фарс няма как да бъде предложен на избирателите и да ги въодушеви. Реформаторите претендират за автентична десница, но нямат реакция на изявленията на турският министър-председател, които са обидни към българската история.

Какво би било в състояние да обедини дясното политическо пространство, за да може все пак дясно мислещите хора отново да имат парламентарно представителство?

За мен, трябва да се тръгне на чисто, с чисти и млади хора. Те трябва да имат куража да правят политика, без да се съобразяват с неблагоприятната конюнктура. Необходима е апостолска работа пред избирателите, с идеи, които са важни за страната ни. Никоя политическа сила не се ангажира с това. Не бива да се повтарят грешките на прехода, при това с хора, които са се доказали през времето и са последователни, с характер, както и не са се облагодетелствали от властта.

Можем ли да очакваме на следващите избори отново няколко десни формации, които да се явят самостоятелно?

За мен никога не е било проблем това. Аз съм против призивите, които ни връщат към комунистическото минало, за единство и то да се превръща в самоцел. Дясното би било по-силно, ако има конкуренция, но конкуренция на личности и на принципи, идеи, а не това, което е сега – хора, които няма нито идеи, нито принципи. Не е необходимо да се търсят форми на картелни споразумения. Тези които до сега са били на високи позиции, те са дискредитирани. Протестиращите искат премахване на вредното управление за страната, но не виждат политическа алтернатива. У нас трябва да се появят нови политически формации, които да не възпроизвеждат този политически модел. Всички партии се изродиха и станаха апаратно-корпоративни. Всеки следващ парламент става все по-сив от предходните парламенти. Всички подреждат послушни и зависими хора. Те имат много тежък кадрови проблем.

Можем ли да кажем, че дясното пространство се намира в мъгла, но все пак има надежда?

Меко казано е „мъгла“, но действително това е едно предизвикателство. Дано през следващата година се появят нови формации и да има сериозна и радикална промяна в цялата политическа система. Новата конституция не може да бъде панацея, с която да ни се предложи ново „светло бдеще“. Това е по-скоро търсене на алиби за несвършеното от управляващите. За мен по-важното е, че в България трябва да се упражни голям натиск, дори и референдум, защото ще има страшна съпротива при промяна на избирателната система. Ето вече 6-7 месеца, няма промяна в избирателната система, същото ще стане и с конституцията и няма да се стигне до радикална промяна. Необходима е чисто мажоритарна система и аз зная, че срещу това ще има голяма съпротива. Само така ще има конкуренция и ще се търсят личности за депутати, а не да се възпроизвежда порочен модел. Олигарсите оцеляваха, защото те са работили добре с всички управления до сега. Именно заради това този модел е погрешен и партиите взаимно се обслужват. Това може да се реформира с кардинална промяна.