Ерик Вандер Ворст, изпълнителен директор на „Солвей Соди“: Надяваме се химическата промишленост да има бъдеще в България

Ерик Вандер Ворст, изпълнителен директор на „Солвей Соди“: Надяваме се химическата промишленост да има бъдеще в България
A A+ A++ A

Интервю с г-н Ерик Вандер Ворст, изпълнителен директор на „Солвей Соди“, за Бизнес приложение „Инвеститори на десетилетието“ на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency)

„Солвей Соди“ е най-големият завод в България и Европа за синтетично производство на калцинирана сода, с номинален капацитет от 1,5 милиона тона годишно.

Заводът е основан като държавно предприятие, открито през 1954 година. През 1974 година в близост до стария завод е построена изцяло нова, по-голяма фабрика.

През април 1997 година предприятието е приватизирано, като 98% от акционерния капитал на компанията принадлежи на „Солвей Шишеджам Холдинг“, регистриран във Виена, който се състои от белгийската химическа група „Солвей“ (75%) и турската група „Шишеджам“ (25%). През 2000 година „Солвей Соди“ придобива собствеността върху някои от основните доставчици на суровини – сондажите за разсол в Провадия („Провадсол“), ТЕЦ „Девен“, а съвместно с „Девня Цимент“ – и върху кариерата за варовик („Девня Варовик“).

„Солвей Соди“ е едно от най-големите индустриални предприятия в България, което осигурява около 1% от общия износ за страната.

Ерик Вандер ВОРСТ

Ерик Вандер Ворст е изпълнителен директор на „Солвей Соди“ от есента на 2009 г.

Роден на 7 октомври 1962 г. в Юкл, Белгия. Завършил е Брюкселския свободен университет с инженерна диплома по механика и електроника и следдипломна квалификация по бизнес мениджмънт в Solvay Business School. Специализирал е управление на производството в Лозана, Швейцария, и мениджмънт в INSEAD (Франция, Сингапур).

През 1987 г. се присъединява към Solvay S.A, където заема различни длъжности. Между 1995 и 1999 г. ръководи Vinythai АД, смесено дружество на Solvay в Тайланд. От 2000 до 2009 г. работи като директор „Корпоративни покупки“ в Брюксел и отговаря за портфейл на стойност 1200 милиона евро годишно.

В момента Ерик Вандер Ворст е изпълнителен директор на „Солвей Соди“, главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на „Девен“, председател на Управителния съвет на „Провадсол“ и мениджър за България в Solvay.

 

Г-н Вандер Ворст, с какви предизвикателства се сблъскахте, когато поехте управлението на завода в България?

Както обикновено, когато започваш нова работа в нова страна, преминаваш през своеобразен културен шок. Трябва бързо да разбереш какво следва и съответно какво не трябва да се прави, да бъдеш приет от колегите, да придобиеш нови навици и пр. Първите 3 месеца са критични, тъй като е нужно да се изгради доверието, да се демонстрират компетенции и добавена стойност и да се развият съвместно с новия екип, визия за развитието на предприятието и краткосрочните му приоритети.

Бих казал, че животът във Варна е приятен, езикът е труден, но за щастие българите говорят добре английски и понякога френски. Сложното в началото беше да се разберат приоритетите в областта на околната среда: имаше проблеми с достъпа, депата, със СО2 квотите, имаше данъчни проверки и законодателни промени. По това време България беше член на ЕС само от 2 години, като все още продължаваше процесът по транспониране на директивите на ЕС във всички тези сфери и сътрудничеството с различните институции, с правителството и съда беше предизвикателство.

Въпреки че се усеща желание от страна на правителството и местните власти да подкрепят бизнеса и големите инвеститори, какъвто е „Солвей“, това толкова необходимо сътрудничество все още не е така просто и ясно, както бих искал.

Как виждате бизнес средата в България? Държавата повече пречи или повече помага?

България има много предимства, които са от полза за бизнеса, като благоприятното географско положение например, особено в нашия случай, с възможностите за износ през пристанище Варна-запад за различни дестинации - Балканите, Средиземноморието, Близкия изток и Азия. Страната е богата на суровини. Разходите за труд са ниски, но производителността като че ли също е по-ниска и подизпълнителите понякога са недостатъчно оборудвани.

Друг съществен плюс, разбира се, е по-ниското пряко данъчно облагане. Въпреки това, както и новият президент г-н Плевнелиев неотдавна заяви, по-ниското данъчно облагане не е достатъчно само по себе си, за да се привлекат чужди инвестиции. Необходимо е също така да се гарантира предвидима и стабилна инвестиционна среда, с ясна дългосрочна визия за икономическото развитие и намалена административна тежест.

Мисля, че това правителството доста предпазливо управлява бюджета в тази финансова криза и влага значителни усилия, за да избягва финансови бедствия, каквито преживяват някои от съседните на България държави. Имаме обаче определени разногласия с Министерството на финансите, което взе решение да повиши акцизите върху горивата, използвани за комбинирано производство на енергия. Това е прецедент в Европа, където – напротив – правителствата въвеждат привилегии за когенерациите.

За мен това е необяснимо от екологична гледна точка, още повече след като газът не е конкурентоспособен в страната. По този въпрос, който увеличава нашите разходи с няколко процентни пункта, бихме искали да постигнем разбирателство и разумно решение от страна на правителството.

В някои други области, като напр. отношенията с Министерството на околната среда и водите, смятам, че въпреки стриктното прилагане на законодателството властите имат прагматично отношение и ни подкрепят, когато се търси най-доброто техническо решение.

България традиционно е известна със силната си химическа промишленост. От гледна точка на вашата компания като голям инвеститор в химическата промишленост – как оценявате потенциала на България в този сектор? Например, освен другите фактори, има ли достатъчно квалифицирани трудови ресурси?

Искрено се надяваме, че химическата промишленост ще има бъдеще в България.
Както знаете, в секторната стратегия за привличане на инвестиции, представена миналата година от министъра на икономиката, енергетиката и туризма г-н Трайчо Трайков, е записано, че химическата промишленост е един от приоритетните сектори за инвестиции. Това наистина е един обещаващ и все още развиващ се сектор на икономиката, който създава голям брой работни места.

„Солвей Соди“ и дъщерните ни дружества например осигуряват работа на над 670 души – пряко зает персонал, и на около 1300 косвено заети (като подизпълнители). В момента също така модернизираме инсталациите и технологиите за производство на флуорит в Чипровци, които придобихме миналата година.

Вярвам, че по-стабилни данъчни правила вероятно ще направят група „Солвей“ по-склонна да инвестира в България.

За останалото съм съгласен с г-н Трайков - тъй като консолидацията на химическата промишленост в Европа и конкретно в съседните на България страни е неизбежна, само най-успешните производства ще превъзмогнат трудностите и в този смисъл България трябва да изиграе своята роля за това.

Как оценявате ефекта на инвестициите ви върху местната икономика? Какво е значението на компанията за развитието на икономиката в региона?

От приватизацията си през 1997 „Солвей Соди“ е с дълбоки корени и традиции във Варненската област.

Както казах, ние осигуряваме значителен брой работни места, които нарастват по време на ремонти или при изграждане на нови инсталации. Освен това „Солвей Соди“ допринася съществено за търговския баланс на страната, тъй като изнасяме 85% от нашата продукция.

„Солвей Соди“ и филиали са инвестирали 868 милиона лева (вкл. разходи за поддръжка) за периода 1997-2011. През последните 4 години инвестициите са в размер на 300 милиона лева за разширяване на капацитета за производство на калцинирана сода чрез изграждането на нова производствена линия, нови дестилатори, обновяване и реконструкция на съоръженията; изграждане по последна технология на нов котел на циркулиращ кипящ слой в ТЕЦ „Девен“ и т.н. Трябва да подчертаем и факта, че „Солвей Соди“ е удостоен с националната награда „Инвеститор на годината“ за ​​1997 г. и 2007 г.

От горното бих заключил, че сме най-големият инвеститор в района на Варна и вероятно в целия Североизточен регион. Генерираме също и най-голям оборот, за което миналата година получихме признание от Българската търговско-промишлена палата с наградата за най-високи приходи от продажби.

В кои сектори на икономиката намира приложение продукцията на „Солвей Соди“?

Около 50% от продажбите на „Солвей Соди“ са за клиенти от стъкларската промишленост (плоско стъкло за строителството и автомобилната промишленост, кухо стъкло за бутилиране и домакинска стъклария), около 15% са за производителите на перилни и почистващи препарати, а остатъкът се разпределя между химическата промишленост и металургията, силикатите и стъклените влакна.

Как се отразява икономическата криза върху дейността на предприятието? Имате ли вече данни за резултатите на „Солвей Соди“ за 2011 г.?

Икономическата криза, разбира се, засегна и химическата промишленост, но ние се опитваме да сведем до минимум ефекта й чрез увеличаване на производството и постоянно оптимизиране на разходите и консумацията на енергия.
Консолидираните резултати за 2011 г. са, както следва: Продажби: 373 милиона лева / Печалба преди лихви и данъци: 30 милиона лева / Чиста печалба за периода: 24 милиона лева.

Какви инвестиции е направила компанията „Солвей Соди“ до момента и каква е инвестиционната ви програма в краткосрочен и средносрочен план? Например планирате ли инвестиции във възобновяеми енергийни източници или в зелени технологии?

Както споменах, „Солвей Соди“ е един от най-големите инвеститори в България.

Ние инвестираме от 25 до 50 милиона лева годишно в обновяване на инсталациите, в подобряване опазването на околната среда и проекти за съхранение на енергия. Общо от приватизацията насам сме инвестирали 868 милиона лева.

За периода от 2012 до 2017 планираме значителна инвестиционна програма за привеждане на мощностите в съответствие с изискванията на ЕС и във връзка с последната фаза от ремонта на електроцентралата „Девен“.

Кои са основните ви пазари и имаше ли промяна в тях заради кризата? Какви са прогнозите ви за финансовата 2012 г. и ще реализирате ли печалба?

Както по-рано казах, „Солвей Соди“ е голям износител, който формира 1% от търговския баланс на страната. Около 85% от продукцията се изнася, главно през пристанище Варна-запад. Основни дестинации са Балканите, Русия, Средния изток, Средиземноморският басейн, както и Южна Америка, Африка и Азия.

През 2012 г., със скорошното придобиване на френския концерн „Родия“, в „Солвей“ работят около 30 000 души по целия свят, като компанията се превърна в шестата световна химическа група. Един от приоритетите й е географската експанзия. Имайки предвид това, „Солвей Соди“ определено ще има по-глобално присъствие и по-висок обем на производство и продажби.

Как се отразява повишението в цената на газа на продукцията и износа на компанията?

Природният газ е много скъп в България в сравнение с другите изкопаеми горива и прекратихме използването му. Косвено всяко увеличение в цената на газа се отразява на някои от суровините. Бих казал, че по-високата цена на природния газ ще увеличи разходите ни с неколкостотин хиляди лева.

Ние разбираме ангажиментите, произтичащи от поетите ангажименти към ЕС, но не можем да подкрепим подобно увеличение, като се има предвид, че цената на газа в страната е в пъти по-висока от цената в САЩ например и съответно непосилна за по-голямата част на енергийния сектор.

Твърдо заставаме зад прозрачния метод за изчисление и предсказуемото регулиране на цените, което гарантира конкурентната позиция на индустриалните предприятия.

Разкажете за проекта „Солар импулс“ и иновационната стратегия на групата „Солвей“?

Ние инвестираме значителни средства в областта на иновациите. За да ви дам един пример: наскоро инвестирахме повече от 150 милиона лева в най-новаторския метод за производство на енергия - комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, което доведе до създаването на най-голямата централа на комбинирано производство на енергия на Балканите.


Комбинираното производство е високоефективен и екологично чист метод за едновременно генериране на пара и електрическа енергия от един и същ енергиен източник. Инсталацията за когенерация на „Солвей Соди“ е изградена по изключително модерна технология, единствена по рода си не само в България, но и в Европа.

Тя съответства на последните европейски норми за CO2 и други емисии. Комбинираните ТЕЦ като нашата могат да постигнат общи нива на енергийна ефективност от около 90% и да намалят емисиите на СО2 в ЕС с около 250 млн. тона до 2020 г., което ще бъде сериозен резултат, като се имат предвид нашият стремеж към устойчиво развитие и усилията, вложени в борбата с климатичните промени.

Колкото до Solar Impulse – група СОЛВЕЙ подкрепя проекта за слънчевия самолет от самото му начало през 2004 г. Тя е водещ технологичен партньор и главен спонсор при неговото създаване и продуктите й участват в над 6000 части на самолета.

Ние вече показахме умален модел на първият самолет, задвижван от слънцето, в завода ни в Девня по време на Деня на химията (1.10.2011 г.). Планираме да го направим отново – по време на Международното изложение за енергийна ефективност и ВЕИ (South-East European Exhibition), което ще се проведе на 28-30 март 2012 г. в Интер Експо Център в София. Надяваме се, че много хора ще имат възможност да посетят нашия щанд и да разгледат този уникален пример за новаторство.

Планираме също така да учредим национална награда за иновации на „Солвей“ – конкурс, в който да отличим най-добрите иновативни и устойчиви проекти на студенти със стипендия за училището по икономика и мениджмънт на „Солвей“ в Брюксел.

„Солвей Соди“ има награди в националния конкурс „Социално отговорна компания на годината“. Каква е социалната ви политика?

СОЛВЕЙ СОДИ има амбицията да бъде един от световните лидери в устойчивата химическа промишленост и да управлява дейността си в дух на добро сътрудничество с обществото и местното население, с грижа за околната среда, здравето и безопасността на служителите си.

Според принципите на стратегията ни за корпоративна социална отговорност ние работим в тясно сътрудничество с местните администрации за управление на съвместни проекти в областта на образованието, културата и здравеопазването. Активно подкрепяме социалните заведения, училища, университети и болници в региона.

Като резултат от нашите успехи в сферата на КСО сме удостоени с много национални награди: „Благодеятел на годината“, 2007 г.; Най-добра социално отговорна компания на годината – категория „Благотворителност“, 2008 г.; „Прометея“ за най-добри условия на труд и безопасност, 2008 г.; „Еконоватор“ 2009 г.; Най-добра социално отговорна компания на годината – категория „Околна среда“, 2011 г., и много други.

#Солвей Соди #Ерик Вандер Ворст

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Мениджъри
Последно от Мениджъри

Всички новини от Мениджъри »