Данев: Ниската цена на битовата енергия пречи на пазарния стимул

Свободният пазар на електроенергия да се обвърже с битовото потребление, предлага председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

„Предлагаме индексиране на цените на електроенергията за битовите потребители с получените цени на свободния пазар, защото липсват стимули за повишаване на енергийната ефективност в сектора „домакинства“ при съществуващите ниски цени на електроенергията“, коментира той, цитиран от БГНЕС.

„Предлагаме свободният пазар на електроенергия да се обвърже с битовото потребление, т.е цените на електроенергията да са функция на потреблението от свободния пазар, а не само да бъдат определяни на основата на някакви електорални настроения или на основата на една сбъркана социална политика. С тази ниска цена на енергията за битово потребление провеждаме неясна социална политика“, заяви Данев.

По думите му 85% от българския енергиен пазар в момента е регулиран, определя се ниска цена за битовите потребители и така реално се осъществява кръстосано субсидиране на цените на този пазар, като и останалите 15% плащат, за да може да я има тази ниска цена на регулирания пазар.

На практика нямаме пазарен стимул някой да намали цената на енергията, която потребява, коментира Данев.

От БСК са убедени, че постепенно трябва да се намалява квотата на регулирания пазар до достигането на ситуация, в която 50% от енергията да бъде на свободния пазар на електропотребление.

Докато това се случи, от стопанската камара предлагат да има три подпазара – регулиран, вътрешен пазар за индустрията и външен пазар за износ, а след като бъде постигната целта от 50%, индустрията и износът трябва да се обединят в един общ пазар.

„Самата енергийна система потребява една огромна част от енергията, която произвежда, тоест енергийната ни система не е енергийно ефективна“, каза още Божидар Данев.

Председателят на БСК коментира, че българската икономика не е най-енергоемка, а просто енергоемка я правят инвеститорите, които изнасят добавената стойност от производството навън.

„Няма политика на страната ни за задържане на развойната и маркетинговата дейност, т.е цялата добавена стойност от производството да остава в България. Създаваме все по-малко интелигентна икономика при нас. Липсва иновацията и развитието на икономиката на знанието и това е въпрос на политика“, отбеляза той.