Русия предупреди Запада да не напада Иран

Евентуален военен удар срещу Иран заради ядрената му програма би бил „много сериозна грешка“, която ще доведе до нов конфликт и цивилни жертви, предупреди външният министър на Русия Сергей Лавров.

„Това ще бъде много сериозна грешка с непредвидими последици“, заяви Лавров ден след предупреждението на израелския президент Шимон Перес, че подобна атака става все по-вероятна.

„Военна намеса ще доведе само до многократно увеличаване на жертвите и на човешкото страдание“, каза още първият дипломат на Русия.

„Не може да има военно решение на иранския ядрен проблем, както не може да има подобно решение на никой друг проблем в съвременния свят“, допълни руският външен министър, цитиран от Би Би Си.

Предупреждението на Израел дойде преди очакваното тази седмица оповестяване на нов доклад от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за иранската ядрена програма. Русия призова Иран да увеличи прозрачността на ядрената си програма, като същевременно се опитва да предпази съюзника си от съветската ера от най-унищожителните санкции и от възможна заплаха за война.

Лавров заяви, че настоящите военни кампании като тази на НАТО в Афганистан, доказват опасностите от чуждестранната намеса. „Използването на сила е възможно само при две условия, посочени в Устава на ООН. При самоотбрана, когато е извършена въоръжена атака, или чрез решение на Съвета за сигурност на ООН“, припомни Лавров.

Както Израел, така и редица западни страни, начело със САЩ и Великобритания, са особено разтревожени от вероятността Иран да се сдобие с ядрено оръжие чрез ядрената програма, развивана от Техеран вече десетилетие, която официално е „за мирни цели“.

Според Международния договор за неразпространение на ядреното оръжие от 1970, по който Иран е страна, съществуващите по онова време ядрени сили – САЩ, Русия (СССР), Китай, Франция и Великобритания, са признати, а останалите страни имат право на граждански ядрени програми за производство на електричество и научни цели.

В същото време обаче така оформеният режим на неразпространение може да бъде пробит по подобие на направеното от Северна Корея, която след развиването на мирна ядрена програма, през 2003 г. създаде собствени атомни бомби и едностранно се оттегли от Международния договор за неразпространение – ход, който не можа да бъде предотвратен от инспекциите на Международната агенция за атомна енергия.

Заради смятания на запад за „международно агресивен“ режим в Ислямската република Иран, САЩ обмисля от няколко години дали да нанесе превантивен удар по обекти от иранската ядрена пограма, които могат да бъдат осъществени съвместно с главния америакански съюзник в Близкия изток Израел.

Подобни превантивни удари върху ядрените програми на държави с диктаторски режими вече са били провеждани от Израел срещу иракския реактор „Осирак“ през 1981 г. (Операция „Вавилон“) и срещу сирийски реактор (Операция „Орчард“ , т.е. „Овощна градина“) през 2007 г. И двете операции трайно унищожиха ядрените програми на Ирак на Саддам Хюсеин и на Сирия.

Израел е давал индикации и преди, че може да предприеме удар срещу ядрените съоръжения на Иран дори и без американска подкрепа, защото смята заплахата от ирански ядрени оръжия за „екзистенциална“, най-малкото заради риториката на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, който редовно говори за „изтриване на Израел от картата“.

Остава под въпрос обаче доколко израелците биха имали успех сами в подобна операция, тъй като иранските цели са на по-голямо разстояние, страната е с планински релеф, а ядрените инсталации са пръснати на няколко места и са дълбоко под земята.

Политическите последици от подобен въздушен удар остават твърде неясни, въпреки че през 2010 г. американски секретни документи, публикувани от „Уикилийкс“, разкриха, че арабските държави в региона също се смятат заплашени от иранската ядрена програма и поне тайно биха одобрили въздушен удар на САЩ или Израел срещу иранските ядрени обекти.