„Нежните“ революции раждат „груби“ проблеми

Булдозер с протестиращи се изправя срещу президентството в Киев, Украйна, превзето е кметството на украинската столица, блокирали са входовете на Министерския съвет на бившата съветска република...! Това са само част от гръмките новини, на които сме свидетели напоследък. Ето така се прави революция!

Няма нежни революции, нежните революции са измислени, за да заблуждават, че въобще има някаква революция. Промените, истинските промени стават с кръв и оръжие, така е било, така е и така и ще бъде, независимо дали ни харесва, или не! Това не е призив за насилие, нито за организиране на протести. Истината е, че у нас никога не е имало революции. Като се замислим, и септемврийското въстание не е революция, още по-малко пък 19-майския преврат, нито 9 септември 1944 г., нито дори 10 ноември 1989 г.

При нас революциите все са „нежни“ и заради това проблемите ни са „груби“! Каквото и да е мнението ни за протестите, особено за летните протести, те са наистина оригинални. Те са истинско постижение на модерния напоследък „флаш моб“, само че власт не се сменя с кукли и костюми, власт се сменя и винаги се е сменяла с кръв, за съжаление или не, това е истината! Прекрасно е как студентите протестират, имитират войскови рубеж пред парламента, прекрасно е и това, как пак студенти правят „театрална постановка на открито“ пред НАТФИЗ, това са интелигентни, оригинални и дори красиви протести, НО по този начин не се сваля правителство!

Примерите са повече от очевидни. В Украйна превзеха кметството на Киев, блокираха сградата на правителството, в Либия застреляха със златния му пистолет самия Кадафи, в Египет свалиха Мохамед Мурси, но това стана с участието на хората, на протестиращите, които се обединиха, организираха се и се устремиха към една цел, постигането на която се превърна в нещо като фиксидея.

Нашият протест, колкото и да е справедлив, или да не е, въпрос на морал и гледна точка, все повече започва да прилича на едно стадно блеене пред здраво залостените порти на властта. Премиерът ни си влиза и си излиза на воля, разбира се – все от задните входове и изходи, и това не му пречи, както самият той заяви! Хората се събират, кога 20, кога 2000, викат си, сякаш по навик, надуват вувузели, с които са озвучавали до преди това футболни мачове.

Хората ходят сякаш е едновремешното „движение“ по „Царя“, само че сега „царят е гол“, защото протестът е страхлив! Страх или умора, кое от двете повече надделява у нашите протестиращи, не е ясно, но е ясно, че и двете ги има – и са уморени, и са уплашени. В същото време някои си позволяват да говорят, че сме били разделени като народ. Е, от това по-хубаво, здраве му кажи...!

Разбира се, че трябва да сме разделени, защото това означава, че мислим различно и демократично! Проблемът ни не е в разединението, проблемът ни е в театралниченето, когато трябва да сме сериозни, и сериозността ни, когато наистина трябва да се веселим. Не умеем да правим революции точно толкова, колкото и не умеем да се забавляваме, ама истински..!