Американска мъгла в енергийната политика

Американска мъгла в енергийната политика
A A+ A++ A

Автор: Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Министър Драгомир Стойнев е прав в едно: нов реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" наистина ще струва около 2 млрд. евро по-малко отколкото един такъв реактор на площадката на "Белене". Колко точно - не е проблем да се сметне.

Това е така не защото реакторът ще е модел и производство на Westinghouse, а защото на тази площадка има вече изградена инфраструктура и защото площадката сама по себе си е по-сигурна. Този факт бе известен още преди да започнат преговорите с Росатом.

Друго нещо, което се знае вече със сигурност, е, че нова мощност от рода на 7-ми реактор в "Козлодуй" не е необходима за покриване на търсенето на електроенергия в България и региона. Причините за това стечение на обстоятелствата също са известни, благодарение на дебата по повод АЕЦ "Белене". Не е тук мястото да се връщам към тази стара тема.

Въпросът на дневен ред е какъв е смисълът на демарша с Westinghouse?

1. Очевидно е, че както с Росатом, така и с Westinghouse началото на преговорите (както то е представено от министъра) не съответства на изискванията за предварителна оценка на потребностите на електропотреблението в страната (според закона за енергетиката) и за три предварителни оценки ("безопасност", "социално-икономическо значение" и "управление на отпадъците").

Според съобщението на министерски съвет от 17 ноември за тогава предстоящата визита в САЩ и срещите с министерството на енергетиката и компаниите Westinghouse, General Electric и AES целта е: "сътрудничество в областта на енергетиката, темите за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки" (за департамента по енергетика) и "обсъждане на възможностите за по-нататъшно сътрудничество и привличане на инвестиции у нас" (за компаниите).

Иначе казано, мандатът е само за разговори.

Подозренията за завой в енергийната политика са, меко казано, преувеличени.

2. Страната е в съдебен спор с Росатом. Обявяването на "планове" за строителство на нова 1000-мегаватова мощност в Козлодуй и неизвестно колко нови мощности в Марица-Изток 2 има пряко отношение към този спор. То е израз на обстоятелството, че според оценката на българските власти, тези мощности са необходими. Проблемът тук не е в това, че оценката не съответства на действителността и на факта, че тези мощности не са необходими поне до 2030 г. Проблемът тук е в това, че тази оценка е пряко потвърждение на необходимостта от проекта на Росатом в "Белене".

Няма начин съдът да не отчете обстоятелството, че според мнението на сегашното правителство решението на предишното е един вид конюнктурно (независимо, че е подкрепено от няколко авторитетни независими експертизи и прогнози).

3. Както бе логично да се очаква, отчетът за командировката с преекспониране на разговорите като смяна на политиката предизвика не само множество коментари и ответни депеши (или поне закана за такива) до комисаря по енергетиката и от водещи европейски производители на ядрени реактори в медиите. Тези послания също не поставят под съмнение необходимостта от 7-ми реактор в "Козлодуй", а само адекватността на начина, по който БЕХ уж е започнал преговори с Westinghouse и General Electric.

Ако идеята на мероприятието е да предизвика отзвук, очевидно е, че провокацията успя.

Сега вече има достатъчно извинения или да се започне нов проект като "Белене", само че в Козлодуй, или този проект отново да се връчи на Росатом, но вече с извинения, че е било "направено всичко възможно".

#Козлодуй #Белене #България #Росатом #Westinghouse #Драгомир Стойнев #General Electric #AES #САЩ

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Анкета

Повлия ли инфлацията на джоба ви?