Данчо Караджов: Важно е хората да са съпричастни, останалото е рок

Интервюто с Йордан Караджов е взето по повод концерта "35 години Сигнал"

Г-н Караджов, как сте? Как вървят репетициите за концерта за този специален повод – 35 години „Сигнал“?

Поводът е чудесен, гордеем се с това. Публиката доказа интереса си към нас след толкова години и искам веднага да кажа, че ако не бяха нашите почитатели, групата нямаше да съществува, защото една група или един артист съществува единствено след подкрепата на хората. Дали е театър, дали е музика или някакво друго изкуство, публиката е тази, която поддържа или не, дългогодишна музикална или артистична кариера.

Какъв път извървяхте за 35 години? Как се променихте?

Много пътища извървяхме - не един. И трънливи и много радостни. Имало е и тежки моменти. Най-тежкият момента беше през 1982 г., когато след един концерт в Бургас ни наказаха с неизвестното „Х“ кога ще тръгне групата отново.

Беше 10 февруари, зала Изгрев в Бургас. Около 4000 човека при капацитет от 800 души бяха вкарани като публика и предпоставката за скандал беше налице. Децата започнаха да скачат, да се радват. Ние тъкмо бяхме пуснали първия си двоен алблум „Каскадьори“ с хитове като „Зелени Сигнали“, „Лодка“, „Любовта“, „Да те жадувам“ и много други. Охраната извади палките, започнаха да бият наред, защото децата се радваха и аз спрях концерта и казах, че не сме свикнали да пеем под ударите на милиционерските палки. И като че ли казах нещо свързано с бунт срещу властта.

На другия ден, щом Политбюро се занимава с нас, представете си как са отреагирали на това което съм казал, което бе нищо особено, но покрай полските събития точно тогава 1982 г. нещата не седяха много добре като климат в България - климат който се защитаваше от властта по онова време. Тежък момента, една година ни забраниха да свирим и да пеем, извзеха плочите от „Балкантон“, блокираха записите в радиото и телевизията - изтриха ни от земята.

Но ние след като знаехме, че не сме виновни за нищо, стегнахме юмрук – записахме може би един от най-добрите си албуми, „Сигнал 4“. Променихме стила - направихме го по-твърд за онова време и до ден днешен има хитове, които свирим от този албум. Доказваме, че когато екипът е сплотен няма какво да го разбие.

Иначе, всичките тези 35 години са преминали под знака на що-годе 100% успех. Задават ми въпроса - в кой град се чувствате най-добре. Няма град или селце където да не сме били приети подобаващо - дали ще свириме в някаква махала в Родопите или във Варна, Пловдив или София, винаги сме се чувставали 100% музиканти. Такива и ще останем, защото имаме още тръпата, сценичната треска, която ни кара да се гордееме, че сме музиканти.

Мотото на концерта Ви е „Our Love”. Какво стои зад него? Към кого е насочена вашата любов?

Нашата любов е насочена към публиката - голям поклон към нея. На концерта ще бъде пусната в премиера и най-новата ни песен - „Нашата любов“ с текст на Сашо Петров.

Нещата са много интересни след като гения на Сашо Петров участва. В текста, той представя публиката като една красива дама, а този който я ухажва е едно момче - респектвино групата „Сигнал“. В песента се говори как времето минава бързо, но това което сме ти и аз оставаме завинаги с нашата любов, защото сме оставили дълбоки следи в съзнанието, както на публиката така и в нашето, като група. Много е интересен текста и не е труден за дешифриране.

Има и благородна кауза зад концерта?

Да. С каузата, която ще бъде осъществена, с част от набраните средства, ще закупиме специализиран транспорт за хора с трайни увреждания, за да могат по-лесно да се придвижват до места, където не биха могли на собствен ход.

С концерта подкрепяме и кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. - г-жа Фандъкова е патрон на концерта.

Има много допирни точки по отношение на тези, които ще бъдат на концерта. Ние от наша страна ще дадем всичко, на което сме способни като музиканти, за да останат хората в залата доволни и да запомнят шоуто години напред, тъй като имаме малката претенция да направим едно шоу на добро европейско ниво.

Има и игра с доста интересни награди?

Да. Скъпа електрическа китара и пистов мотор. Един късметлия ще спечели китарата, а другия мотора - нищо чудно някой да грабне и двете. С номера на входния билет по време на концерта ще се тегли томбола, в която един от посетителите ще спечели електрическа китара „Фендер“ Стратокастър - страхотна китара, като се започне от цвета до изработката и тона. Моля се да я спечели някое момче или момиче, които разбират от тези неща и ще помогне за израстването на този който я спечели като музикант, защото инструмента е страхотен.

Моторът също е уникален - „Дукати“, 1000-кубиков, пистов, невероятно украсен.

Мотоциклетът не е обикновена серия, а е тунингован – направен е просто невероятно с трикольора на много места по него. Дай боже да бъдат спечелени тези неща от разбирачи, но всеки е с късмета си.

Какво е посланието, което „Сигнал“ са отправяли през всички тези години?

Най-вече послание към човешкото отношение и най-исконното – любовта. Ние буквално пеем само за любов, дали е тъжна или весела няма значение – на човек му се случва и едното и другото.

Не случайно за някои от баладите хората казват „Ние сме се запознали с тази песен“ или „Аз се разведох с тази песен“.

Доволни сме от факта, че хората са живяли с нашата музика години наред. Срещайки ме, буквално всеки ден, някъде из България ми казват : „Ние без вашата музика не можем защото животът ни е минал с нея“. Това, едновременно ни прави много отговорни, когато чуваме такива неща.

Това е посланието. Още повече, успяхме да трансформираме публиката от по-възрастна към по-млада, което е ужасно трудно в българското общество. Това не е обществото на Англия или Германия, където хората не казват „Този стана на 40-50 години, време му е да се отказва и път на младите“. В тези държави такова нещо няма – големите звезди са на сцената докато умрат.

А пък малките уважават по-възрастните и най-малкото, което правят, е да ги поздравяват когато ги видят. В България не е така – младоците смятат, че от тях тръгва всичко, а не е лошо малко и да прочетат в Интеренет, където пише много неща, които ще ги накарат да повярват, че са далеч от тяхната си истина – поне половин век, ако не и повече.

Планирате ли нещо след концерта „Our Love”?

Планираме да запишем 18-ия си студиен албум. Имаме идеи, но предпочетохме да хвърлиме енергията си за организацията на концерта, защото е много отговорно. Някой ще каже „Дали ще е 35-ия или 36-ия“ - да, така е. Това е просто един концерт, само че в най-голямото предизвикателство като сцена и зала в България, засега.

Покорили сме всички сцени, дано и тази успееме. Предпочитаме докрай да издържиме на напрежението и след това малка почивка, в творчески смисъл. Иначе няма да спрем да приемаме ангажименти и ходения по концерти – за нас това би било ненормално. Направихме над 60 концерта по време на националното турне, започнало на 3 март от Гоце Делчев и завършило в Благоевград.

Минахме през Германия, Англия и САЩ – от национално турне го превърнахме в международно национално. В Германия свирихме в Мюнхен, Берлин и Дюселдорф. В Англия в Лондон, а пък в САЩ в девет града – Чикаго, Детройт, Ню Йорк, Тампа, бяхме във Флорида, Хюстън, Финикс, Лос Анджелис и Лас Вегас. Имаше изключително много фенове навсякъде - радвахме се на много голям успех, какъвто е тук. Важно е хората да са съпричастни с това, което правиш – оттам нататък нещата са 100% рок.

Какво става в България? Какво мислите за правителството и протестиращите?

Правителството излязоха жестоки хитреци и по-точно тези, които го ръководят – БСП и ДПС.

Хитреци от гледна точка на това, че успяха да объркат протестиращите. Не толкова с непукизъм и с безразличие, напротив – много им е напечено и много добре знаят, че всеки момент могат да паднат, но издържат, заради нещо, което само в България може да се случи - това да объркаш тези, които искат да те свалят вече повече от 150 дни.

Те докараха хората до това самите те да не знаят какво искат – там се гнезди истината според мен.

Няма кой да организира, да сложи в ред този парадоксален протест. Защото мирните работещи хора бяха първи, след това студентите, а гледам, че и те се уморяват вече и се чудят какво да правят. Кой - децата от детската градина ли ще излязат да протестират?

Това е феномен в политическия живот на една държава – правителството, което наистина няма повече работа от много дълго време насам, да стои на власт и дотолкова обърка хората, че за мен умората ще настъпи, протестиращите ще се откажат и нищо чудно това правителство да изкара целия си мандат. Кабинетът няма да свърши нищо, защото пропагандира своята програма в един рамки - „Да дадем 20 лева на майките“, „Да дадем 30 лева на еди-кой си“, „Да изплатим малко ДДС, че фирмите не си го били получавали“ - козметични приоми.

Властта много добре знае, че това което дава, го дава на изключително бедни хора и ще тушира напреженето, задоволявайки бедните с тези 20-30 лв. Другите, които са на улицата вече са достатъчно изморени и самите те не знаят защо излизат.

Около тези тарикатлъци ще направят така, че хората да си помислят, че не са били прави и ще ги оставят на мира. Много се надявам Западът да натисне нещата, както ни спряха субсидиите за екологията.

Това може да накара правителството да вземе мерки по този въпрос и да подаде оставка - под натиск отвън. Нещата тук не работят добре.