Максим Бехар: Украйна да не дразни Русия и да не отблъсква ЕС

Максим Бехар е международнопризнат PR експерт. Той е основател и главен изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc.

Г-н Бехар, как бихте описали настроението в Киев в момента?

Спокойно, като че ли в очакване на нещо важно да се случи. А това „нещо“ е предстоящата среща на върха на Европейския съюз във Вилнюс след броени дни. Без съмнение основната тема там ще бъде отказът на Украйна да подпише - поне засега - споразумението си за асоцииране към Съюза и да пристъпи към обсъждане на т.нар. митнически съюз с Русия. Ако не ме лъже паметта, това е първи подобен случай от самото създаване на Европейския съюз, като изключим Норвегия, която с референдум се отказа от членството си, но на практика ползва почти всички икономически предимства на общността. На PR форума, чийто председател на журито за годишните награди съм тези дни, могат да се видят много участници с малки знамена със звездите на Европейския съюз в ръце или стърчащи от дамските чанти. Миналата вечер на едно късно, почти среднощно заседания на журито всички негови украински членове пристигнаха директно от митинга със знамена и плакати и бяха много въодушевени.

Някои от протестиращите казаха, че искат втора „Оранжева революция“, защото са разочаровани от сегашното правителство. Очаквате ли това да се случи?

Според мен това сега е изключено. Това е съвсем друга Украйна, съвсем друга Европа, бих казал, друг свят въобще. Президентът Виктор Янукович е достатъчно добър и много прагматичен политик, за да разбира силата на хората по площадите, но и да разбира чисто политическата необходимост Украйна да стане част от европейския начин на демокрация. Може да ви се стори доста необичайно, но лично аз смятам, че това е логичният път и на развитието на Русия.

Така че сега няма две страни, има по-скоро икономически интереси, които карат украинското правителство да играе доста сложна игра.

Смятате ли, че революция в Украйна не е възможна главно заради страха от Русия и тежките икономически негативи, които страната ще трябва да понесе?

Не става дума за негативи или позитиви от една „революция“. По манталитет, по отношения и разбирания, дори по история и култура, украинците принадлежат на Европа и обединението, икономическо и политическо. Това е логичният път на развитие. Свободната пазарна икономика също е много силен фактор, който играе в полза на европейския път както на Украйна, така и на Русия. Според мен поне в тази част на света времето на революциите вече отмина.

Имаше ли изобщо избор правителството на Украйна? Може ли Украйна да си позволи да прекъсне отношенията си с Русия?

Има избор естествено - да води добре балансирана външна полика, която нито да дразни „руската мечка“, нито да отблъсква „щедрата ръка“ на Европа. Сега това е историческата роля на президента Виктор Янукович и неговия екип и по всичко личи, че те ще съумеят да се справят.

Избра ли Украйна по-икономически изгодния вариант - да реши временно проблемите си чрез Русия веднага, вместо да чака печалби от ЕС след няколко години?

Няма все още окончателен избор и едва ли ще има. Вратата на Европейския съюз остава отворена за Украйна, а и самото правителство декларира, че единственият път за развитие на страната това са европейските ценности и този тип демокрация. Икономиката често в историята е била двигател за трудни политически решения и може би сега е точно такъв момент за Украйна. Но откъдето и да се погледне, тези дни решението на Украйна е силна победа за политиката на руския президент Владимир Путин, сега се очаква и европейската реакция, която като че ли е доста объркана, несигурна и обща.

Реалистично ли е да очаква, че може да извлече ползи и от ЕС, и от Русия?

Естествено. Ако правителството съумее да комуникира точно този момент бързо и интелигентно, очаквам до дни протестите да стихнат.

Трябва ли Русия да смекчи претенциите си към посткомунистическите страни?

Е, не знам дали трябва да ги наречете претенции, или просто става дума за чисто исторически сложени икономически и политически връзки. Първо - това е славянският християнски свят. Второ, нашите връзки не са от днес или вчера и всяко отричане на историята ще ни направи лоша услуга. Няма как един народ да се движи напред, към бъдещето, ако не помни своята история. Всички ние, особено в по-южната част на Европа, сме твърде много емоционални и нетърпеливи да видим бързи промени към по-добро, но не трябва да забравяме колко много сме получили от останалата част на славянския свят. Не, това не са претенции, а чисто логично продължение на историята.

В този план 25 години са просто едно малко зрънце, което наистина промени много, но все пак са зрънце. Това, което се случва в Украйна, идва да покаже, че и българската външна политика не трябва да се гради на отрицание на историята, а на добре балансиран подход към нашите съседи и съюзници - бивши, настоящи и бъдещи.

В България отказът на Украйна да подпише споразумение с ЕС предизвика аналогии и сценарии за натиска, на който би била подложена от Русия, ако вече не бяхме членове на ЕС. Как бихте коментирали?

Нищо подобно. Нямам усещане за „натиск“ от страна на Русия - нито тук, в Киев, нито в София преди 2007 година, когато България стана член на Европейския съюз. Нали се досещате, че Русия - погледнато много прагматично и „черно-бяло“ - може без България, но не съм убеден в обратното. И въобще - в модерния свят, в модерната политика думи като „натиск“ и „претенции“ или дори „зависимости“ ми звучат архаично. Има само интереси, но не само икономически или политически. Има интереси, които са културни, социални или дори исторически. България е членка на Европейския съюз и не изключвам не след чак толкова необозримо бъдеще да бъдем там заедно с Турция, Русия и Украйна. Път на разделение на „блокове“ вече е ясно, че е път без изход.