Министър Петър Стоянович: Най-много пари са наливани в чесане на лидерско его

Министърът на културата д-р Петър Стоянович е завършил „Германистика" в СУ „Св. Климент Охридски" (1988 - 1989), завършва „Обща история" и „История на Източна и Югоизточна Европа" във Виенския университет (1989 – 1995). Паралелно посещава семинари и лекции по германистика, теология и театрознание. Има научна степен „магистър по философия" на Виенския университет (1995). Защитава докторска степен - „доктор по философия" на Виенския университет (1998).

Стоянович е бил парламентарен секретар на Министерството на външните работи в периода февруари 1998 - март 2000 г. Ръководил е бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия - 1999 – 2003 г.

Той е бил и началник на кабинета на министъра на външните работи от март 2000 до юли 2001 г. Стоянович е бил и международен секретар и член на Националния съвет на СДС, секретар на НИС на СДС и заместник-председател на СДС-София.

Той е бил политически и международен секретар и председател на ПП "Движение Гергьовден".

Г-н министър, първо бих искал да Ви попитам, защо неправителствени организации Ви поискаха оставката и в какво всъщност Ви обвиняват?

Искането идва от страна на г-жа Диана Андреева – представител на неправителствения сектор, с която работим по Националната стратегия за култура. Eдинственият довод за оставка, който чух, е „недостатъчният бюджет за култура”. Аз ли не знам, че парите са недостатъчно? Разбира се, че са малко, но ако не бяхме водили тежки битки с Министерството на финансите, положението щеше да е още по-лошо, повярвайте ми! Но възможностите на бюджета за 2014 г . са такива най-вече заради неразумното управление на предишното правителство и неговото наследство, заради задушаването на бизнеса от Симеон Дянков, заради нелепите и неизпълнени обещания за пари, които се вадят от ръкава по заслуги, или лична преценка на министъра. Днес такова нещо вече няма. И няма да има. Едва сега бизнесът започва да "взима въздух" и усеща малко повече свобода за действие. В края на тази година, въпреки положените усилия, това е максимумът. Явно е, че единственото сериозно обвинение срещу нас е намалените 2 милиона от бюджета. При това намалението е в пъти по-малко от орязването в други министерства. А при нас, държа да подчертая, орязването няма да се отрази на гилдиите и изкуствата, защото засяга само капиталовите разходи. Питам, ако аз сега подам оставка, следващият министър, от къде ще ги намери? При финансирането догодина ще направя всичко възможно да получим още финансиране от държавата. Ще съм благодарен, ако получа и конкретни идеи, как е възможно да стане това. Наслушал съм се, как нещата не вървят, или няма да станат. Хайде най-сетне някой да опита да подскаже, как да се случат нещата!

Къде е „ахилесовата пета” на родната ни култура, само в това, че няма пари ли?

Парите на никого не стигат, а в културата, колкото и да имаме – все ще има, къде да ги вложим. Бюджетът за следващата година не е чак толкова постна пица и ще се борим за всяка стотинка повече, дадена за култура. „Ахилесовата  пета” на българската култура не е в недоимъка, а в неумението ни да представяме идеите си на света, да ги налагаме. Много съм далеч от мисълта, че идеи липсват – напротив! Но някаква криворазбрана скромност ни пречи – и на творците, и на държавата като цяло, - да се заявим на света. Повтарям, отворени сме за всякакви идеи в тази посока, убеден съм, че е голям грях да крием талантите си само за вътрешна консумация.

Какви са най-актуалните проекти във Вашето ведомство и как те се отнасят към културната политика, която страната ни трябва да реализира, в условията на непрекъснато глобализиращия се свят?

Ако за нещо си струва да работим усилено, това е именно създаването на успешна културна политика, на ефективна и изпълнима стратегия за износ на българска култура по света. Имаме уникално исторически наследство, хилядолетни културни наслоения, които превръщат модерното българско изкуство в неповторим продукт. Трябва да открием уникалните, характерни само за нас качества, които да направим запазен знак на българската култура в глобализиращия се свят. Скоро подписахме споразумение с посланика на Норвегия г-жа Викьор за европейско финансиране на културата за 16 млн. Евро, по програма “Културно наследство и съвременни изкуства”. Програмата е посветена на опазването, разпространението и социализацията на българското културно наследство, но ще помогне и за утвърждаването и развитието на диалога в обществото и между гилдиите. Двете направления са еднакво важни, като специално внимание е обърнато на диалога - 10 на сто от средствата са за ромското население и тази подкрепа е много важна и навременна.

Истина ли е, че произведения на изкуството стоят в мазета и хранилища, а Българският Лувър, както го наричат, на практика вече е готов?

Картините се съхраняват в хранилища, а не в мазета. Строителството на музейния комплекс е в последна фаза. Остават само довършителни детайли. Предстои закупуването и разполагането на вътрешното оборудване на трите крила. След което трябва да се установи окончателно доколко влажността в залите  позволява да се разполага изкуство. В него ще бъдат представени българско и чуждестранно направление. Обсъждаме и последни параметри на изложба, посветена на Тракийското изкуство, която може да се случи в началото на 2015 г.

Кое е онова нещо, което Вие бихте искал да започнете в областта на културата и ако не можете да довършите като министър, да се гордеете, че именно Вие сте започнал, или иначе казано, ще има ли втори „български Лувър”?

Бих бил горд, ако от мен започне традицията българската култура да не бъде гледана като нежелано сираче, което само харчи пари, а да се превърне в сериозен източник на приходи в хазната. За това е достатъчна дори само една силна връзка между култура, туризъм и инфраструктура и да се работи за популяризиране на историческото ни наследство.

В правилна посока ли се движи българската културна политика през последните години и каква трябва да е тя?

Много бих искал да разбера каква точно е била културната политика в последните години, защото оставам с впечатлението, че твърде много неща са правени на принципа “тук тече, запушвайте!”, а най-много пари са наливани в чесане на лидерско его и рязане на лентички. Талантите, изкуството, културата на един народ си съществуват и се развиват независимо и даже въпреки липсата на план, на стратегически цели. Но когато всичко е подчинено на личните амбиции на отделни хора, задължително да останат в историята, за политика в сферата на културата изобщо не може да говорим.