Максим Бехар: Хилъри Клинтън е един от най-позитивните към България американски политици

Максим Бехар е български PR и медиен експерт, създател и управител на един от лидерите на българския PR пазар M3 Communications Group, Inc. От януари 2012 е и председател на офиса на водещата световна корпорация Hill+Knowlton Strategies в Чешката република. Бехар е и ковчежник и член на изпълнителния комитет на ICCO, член на борда на PR форума в Давос, Швейцария, който се открива в сряда.

Организирал е стотици големи международни форума в България и по света, бил е PR и медия директор на първото посещение на Хилари Клинтън в България през 1998 година, тогава като първа дама на САЩ.

През 2010 г. Максим Бехар е сред гостите на вечеря, дадена във Вашингтон от държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън за Американския еврейски комитет.

Обърнахме се към него с няколко въпроса за тогавашното посещение и за мнението му за визитата на държавния секретар на САЩ сега.

Вие сте били директор „PR и медии“ на Хилъри Клинтън по време на първото й посещение в България в качеството й на Първа дама на САЩ. 1998 г. изглежда твърде далечна днес – една година след Виденовата зима, в разгара на сексскандала с Бил Клинтън и Моника Люински...

Беше много голямо предизвикателство. За първи път в българската история на посещение идваше първа дама, институция, каквато в България нямаме и едва ли ще имаме. Формалната домакиня беше съпругата на президента тогава, г-жа Антонина Стоянова, която и ме покани да се грижа за цялостната огранизация на една международна женска конференция, която беше открита от Хилъри.

Беше изключително важно межународно събитие, каквото България тогава все още не познаваше – и като изисквания за сигурност, и като отговорност за прецизността на цялостната организация. На практика отговорността ми беше да се грижа за медийните изяви на Хилъри Клинтът, каквито обаче тя на практика нямаше. Не се срещна с ниго един журналист, не даде нито едно интервю и не отговори на нито един въпрос, зададен й от медии, докатo минаваше край тях.

И това не беше само в България, тя мълчеше навсякъде. Причината беше цялата тази история с Моника Люински и нейната позиция да няма позиция по нея. Водихме няколко разговора и аз много я убеждавах да приеме няколко български журналисти, които ще й предоставят въпросите предварително и няма и дума да споменaт за Моника Люински, нито ще я питат за мъжа й, тогава президент на САЩ.

Тя елегантно отклоняваше разговора към друга тема и така всъщност моята работа се сведе да „отбивам“ и аз елегантно запитванията на колегите от медиите и все пак да ги предавам на нейния прессекретар, за да е информиран. Огромният ми ангажимент обаче беше цялостната организация на международната конференция и това беше изпитание не само за България, но и за компанията ми M3 Communications Gropup, Inc., която тогава беше едва от няколко души.

И кое беше най-голямото изпитание?

Нейният екип пристигна около месец по-рано - т.нар. продуценти (като се замисля сега - то си беше точно шоу, за продуциране), шефове по сигурността, пресекип, консултанти по облеклото и още една дузина съветници. Бях с тях от сутрин до вечер и получих уроци, които тогава не само в България, но и в Европа нямаше откъде да се научат.

През цялото това време един от офицерите по сигурността ми повтаряше - никакви цветя пред трибуната, моля те, внимавай, много е важно... Конференцията трябваше да бъде открита в 9 часа сутринта. Не спахме - естествено - цяла нощ.

Няколко часа преди откриването, мисля, че беше към 3 сутринта, главният продуцент Бейн, страхотен професионалист, ме извика на сцената (конференцията беше в Народния театър „Иван Вазов“) и доста строго ме попита: „Макс, къде са цветята?“. Разказах му за изискванията на хората от охраната, но той ми каза: „Разбрах се с тях, няма да допусна моята първа дама да стои на сцената без цветя...“.

В 3 сутринта! Просто онемях. Обадих се на тогавашната маркетингова директорка на софийския „Шератон“ да помоля да взема хотелските цветя назаем, но тя веднага ме отряза, защото Хилъри живееше в хотела. Направих същото с нейната колежка от „Кемпински“ и успях да я убедя, но тя имаше категорично условие, нейният шеф ирландец и добър приятел да не знае за това.

Излязох на „Раковски“, спрях такси, шофьорът извика по радиостанцията още няколко коли, натоварихме цветята на „Кепмински“ и декорирахме отлично сцената на Хилъри, на която бяха и съпругите на президентите от цяла Източна и Южна Европа.

Още на обяд върнах цветята в хотела при пълна конспирация и малко по-късно шефът на „Кемпински“ ми звънна на мобилния телефон и ме пита много бодряшки: „Гледах по телевизията речта на Хилъри, нали ти организираше конференцията. Явно ползваме една и съща фирма за цветя, бяха същите като моите в хотела. Добър избор...“. Имам сигурно още десетина подобни екстремни истории от това посещение.

Още една от тези истории?

Успях да убедя г-жа Стоянова конференцията да бъде открита от Дими Паница, голям българин и голям приятел, който ни напусна само преди няколко месеца. През цялото време изтъквах аргумента, че сред толкова много и само жени на официалната трибуна трябва да има един мъж, който говори отлично английски език и има т.нар. „език на тялото“, който да кара Хилъри да се чувства комфортно. Тя имаше друга идея и упорито отказваше.

Това беше денят преди посещението, бях доста изнервен и си тръгнах от Президенството дори малко неприлично обиден, затворих след мен вратата рязко и без да се обръщам и страшно ядосан, тръгнах към паркинга на „Шератон“, където беше колата ми. Още не бях стигнал, когато мобилният ми телефон звънна и гласът отсреща почти изпя: „От кабинета на г-жа Стоянона Ви безпокоя, дали имате телефоните на г-н Дими Паница...“. Отдъхнах си и така Дими беше мъжът от България, който на следващия ден изведе на сцената Първата дама на САЩ на първото й посещение в България.

Какви бяха при първата си среща България и Първата дама на САЩ Хилъри Клинтън? С каква нагласа дойде Хилъри в София?

И двете бяха висока класа - г-жа Стоянова говори много добър английски език и беше изключително добре подготвена и според мен представи страната ни блестящо. Имаше коментари около кожените й аксесоари в облеклото й по време на откриването на конференцията, но не съм голям експерт по мода и трудно бих дал мнение. Освен няколко завистници край нас едва ли някой друг го е забелязал.

Хилъри Клинтън беше изключително добронамерена, много любопитна и постоянно разказваше интересни неща, беше весела и позитивна, все пак политиката не беше в центъра на посещението й. Внимателно си записваше интересни неща и постоянно задаваше въпроси.

В общи линии - двете дами бяха на едно доста високо равнище. А Хилъри е един от най-позитивните към България американски политици, които съм срещал... А съм срещал доста много. Със сигурност причината за нейния позитивизъм са и първите й срещи в София преди близо 14 години...

Кое бе най-запомнящото се от първото посещение на Първа дама на САЩ в България? Беше ли водеща тема сексскандалът с Люински например?

Не, никой дума не спомена по тази тема. Беше твърде, ама твърде чувствителна. Най-запомнящото се беше нейният позитивизъм и еуфорията, че и Първата дама на САЩ ни е забелязала, нас, в малка и следкризисна България, с други думи САЩ гледат към нас и се интересуват от нас.

Днес, почти 15 г. по-късно, държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън изрече в София доста патетични, но и доста клиширани похвали за България, както и за „съюза“ между България и САЩ. Какво се крие зад тях според Вас?

Нищо не се крие. Те са истина. Никога не бива да противопоставяме САЩ с Русия и ако го правим, то никога това противопоставяне не трябва да минава през името на България.

Ние сме славянска и православна държава, така както и Русия, но ценностите на американската демокрация са ни твърде близки и много осъществими в нашите условия.

Свободата на медиите, майката на всички свободи в модерната демокрация, свободният пазар, конкуренцията, прозрачноста на вземане на решения, ефикасният обществен контрол, всичко това са елементи на демокрацията, които са напълно приложими в България.

Ние ги искаме и естествено е Държавният секретар да отбележи това, дори и с малко повече патос и - типично полически - клишета.

Вие сте се срещали с Хилъри Клинтън по различни поводи. Какво е отношението й към България? Различава ли я по някакъв начин от останалите страни в Източна Европа?

Имам чувството, че има сантимент към България и винаги е казвала: помня когато бях при вас, помня къде бяхте и се гордея какво успяхте да постигнете. Надявам се също така, че добре знае още колко много, ама много имаме да постигаме. Надявам се и ние, в България, всички ние да го разбираме и да работим здраво за това. Помощта на Хилъри, на САЩ само може да бъде приветствана, но в крайна сметка цялата тази промяна зависи от нас и само от нас.

Хилъри Клинтън премина от първа дама през сенатор до водещ кандидат за президент и държавен секретар. Да очакваме ли трансформацията – или еманципацията – й да завърши като президент на САЩ? Клинтън отново в Белия дом - какво би донесъл подобен сценарий за България?

Не вярвам, че такъв сценарий е възможен, но модерната демокрация, колкото и да е болезнено несъвършена, предполага, че всичко е възможно. Ако все пак това стане, Хилъри - президент, обзалагам се, че България ще е първата източноевропейска държава, която тя ще посети. И тогава ще й разкажа как в онези нощ намирах цветя, за да я посрещнем както трябва в първата й софийска утрин...