189847 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.65987| EUR 1.95583| GBP 2.17694|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

За родните политици, изборната загуба и загубата на достойнство

6 ноември 2011, неделя / 11:18; Мария Гинева; Коментари: 0
Send to Kindle
За родните политици, изборната загуба и загубата на достойнство

На 30 октомври, на балотаж, България избра новия си президент – Росен Плевнелиев.

Според официални данни 47-годишният Росен Плевнелиев, бивш регионален министър и кандидат на управляващата партия ГЕРБ, победи с 52.58% от всички подадени бюлетини. Противникът му Ивайло Калфин, номиниран от Българската социалистическа партия, загуби със сравнително малка разлика, вземайки 47.2%.

Плевнелиев е познат извън страната, говори чужди езици, никога не е членувал в политическа партия и не е бил замесен с тъмни личности. Натрупал е богатството си благодарение на лични качества и усилия. Въпреки че да си богат в България, все още се счита за грях, това означава също, че имаме човек, който не може да бъде лесно изкушен от корупционни схеми. Засега единственото петно върху образа му е свързано със страховете, че като президент ще бъде пионка в ръцете на премиера Бойко Борисов, добре известен с амбицията си и авторитарния си стил.

Плевнелиев се зарече няколко пъти да бъде „себе си“ – сега е изправен пред трудната задача и пред предизвикателството да докаже тази декларирана независимост.

Едно е сигурно – той е избраният президент на България. Добър или лош, такъв или онакъв, победителят е той.

Загубилите обаче отказват да признаят. Почти всяка политическа партия, която участва в изборите, дори ГЕРБ, въпреки убедителната им победа и на местния вот, настоява за повторно преброяване на бюлетините и за касиране на резултатите.

Реакцията на опозицията може да се опише с една дума – обвинения. Съпредседателите на „Синята коалицияМартин Димитров и Иван Костов се обвиняват взаимно за съкрушителната загуба и за убийството на българското дясно. Социалистите обвиняват лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган, че не им е оказал обещаната подкрепа на балотажа.

Никой не поема отговорност, никой не иска да си подаде оставката. И разбира се, всички заедно обвиняват ГЕРБ – в купуване на гласове, натиск, полицейско насилие и страх.

За съжаление при всички избори в съвременната българска история след падането на комунизма сме били свидетели на тези уродливи практики. Експерти, НПО и хора, на които може да се вярва, твърдят, че този път е било много по-страшно. Същевременно заместник главният прокурор обяви официално, че картината на изборните престъпления не била по-различна от преди. Уви, българите някак не могат да бъдат сигурни кога прокурорите говорят истината. Всъщност така и няма да разберем как ГЕРБ спечели тези избори – с манипулации или просто защото народът иска „още от същото“ („Икономист“).

И досега няма опонент, който да е поздравил Плевнелиев с победата, обаче критиките към него не спират.

Годината беше 2008. В САЩ републиканецът Джон Макейн и демократът Барак Обама водеха безпощадна и безпрецедентна битка за президентското място. В нощта след изборите, веднага след като стана ясно, че Америка е избрала първия си цветнокож президент, Макейн се появи пред поддръжници в родния си град, за да признае, че е загубил надпреварата с Обама, поздравявайки противника си за „историческата“ победа, аплодирайки неговата непоколебимост.

При споменаване на името на Обама поддръжниците на Макейн започнаха да освиркват, но републиканецът бързо ги накара да замлъкнат с думите, че не би позволил на никого да обижда президента на Америка.

Ето какво каза Джон Макейн тогава:

„Американският народ се произнесе и се произнесе ясно... Той успя да направи това, като вдъхнови надеждите на милиони американци, които погрешно вярваха, че залогът за тях е малък или че не могат да повлияят на избора на президент на Америка. И това е нещо, от което аз дълбоко се възхищавам и го поздравявам за това, че успя да го постигне. Това е исторически избор и аз признавам особеното му значение за афро-американците, и личната гордост, която трябва да бъде тяхна тази вечер.

Сенатор Обама и аз сме имали различия и сме спорили за тях, и той надделя. Няма съмнение, че много от тези различия остават. Това са трудни времена за нашата страна и тази вечер аз му обещавам да направя всичко по силите си, за да му помогна да ни преведе през много предизвикателства, пред които сме изправени. Призовавам всички американци, които ме подкрепиха, да се присъединят към мен не само в поздравленията, но и като предложат на следващия ни президент добра воля и честни усилия, за да намерим компромисите, които ще ни помогнат да преодолеем различията“.

Урок, който родните ни политици упорито отказват да научат.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО