Радост в Гърция за „Бургас–Александруполис“

Очаквано положителни са реакциите в Гърция по повод полученото одобрение на екологичната документация за петролопровода „Бургас–Александруполис“ от страна на българското министерство на околната среда.

„България вади от фризера петролопровода „Бургас–Александруполис“, гласи заглавие в гръцкия вестник „Елефтеротипия“, цитирано от Дарик радио, след като българското екологично министерство засега реши съдбата на българо-гръцко-руския проект в положителна насока.

Въпреки че процесът по одобряването на петролопровода далеч не е приключил и не е решен в полза на международната проектна компания за строителството му „Трансболкан Пайплайн“, негативна оценка за документацията по Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС), подадена от ТБП, на практика щеше да сложи край на проекта.

Гръцкият заместник-министър на околната среда Янис Маниатис е казал, цитиран от „Елефтеротипия“, че положителната оценка е важен знак за по-нататъшна реализация на петролопровода.

„Елефтеротипия“ посочва, че проектът върви към крайната си фаза и че могат да стартират предвидените от закона консултации с общинските власти в районите, през които ще минава трасето на петролопровода.

Петролопроводът „Бургас–Александруполис“ е международен енергиен проект, който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море.

Петролопроводът ще представлява алтернативен транспорт за руския петрол, който заобикаля танкерния трафик в проливите Босфора и Дарданелите и създава нов път за пренос на петрол от Кавказ и Средна Азия до европейските пазари.

За целта трябва да се изгради петролопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето ще минава през България. Предвижда се капацитетът на петролопровода да е 35–50 милиона тона годишно.

Русия притежава 51% от проекта, докато България и Гърция делят поравно останалите 49%.