Ще натисне ли Хилъри Бойко за шистовия газ?

Предстоящата визита на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в София и координираната с нея динамика в родния политически дебат за шистовия газ събуждат усещането за енергиен натиск, познат ни най-вече в руските му форми.

Макар аналогията със ситуацията на Газпром като основен инструмент на външната политика на Русия да е далеч от пълна, вече почти две години силно впечатление прави степента, в която посланикът на САЩ в София Джеймс Уорлик се ангажира с каузата на Шеврон.

В дните, предхождащи неочакваното приемане на мораториума върху проучвания и добив на шистов газ в България, Уорлик намери добър прием в редица водещи български медии, които дадоха трибуна на искреното му учудване, че България може и да не се възползва от инвеститор като Шеврон и от потенциала на газовите си залежи.

В дните, последвали приемането на мораториума, полемиката на американския посланик достигна своеобразно кресчендо, когато Уорлик напомни на премиера Бойко Борисов, че така и не се е изяснило какво точно и за кого се е говорило в едни особени СРСта, изтекли в началото на 2011 г.

По-малко от десет дни след гласуването на мораториума беше съобщено за предстоящото тази неделя посещение на самия ръководител на американската дипломация, Хилари Клинтън. Наред с теми като развитията в Иран и Сирия – две страни с неимоверно геостратегическо значение – основна точка от дневния ред, според официалното изявление на Държавния департамент, ще бъде „енергийната сигурност”.

България не е изяснила позицията си по отношение на кризата с иранската ядрена програма и насилието в Сирия, и за нашите американски партньори ще бъде от съществено значение най-накрая да я научат (или да ни я подскажат), още повече, че и в двата случая събитията са достигнали някаква точка на високо напрежение.

Паралелно с очакването на важното посещение на Клинтън, в София въпросът за шистовия газ получи очаквано развитие, удачно илюстрирано от депутата от ГЕРБ Валентин Николов с едно ново проникновение на премиера Борисов, който продължава да бъде цитиран от своите хора като жив, творящ тук и сега, класик.

В България политическа класа няма – затова са невъзможни консенсусът, съдържателният дебат, полагането на трайни стратегически цели, беше коментирал Борисов в интервю за радио К2 миналата неделя.

Така и гласуваното на 18 януари решение на Народното събрание твърде бързо беше поставено под въпрос. Цялата работа създава впечатлението за пълна некохерентност или дирижиран фарс, но във всеки случай – не за ясно заявена политика (била тя „за” или „против” шистовия газ).

Още първоначално беше съмнителна готовността, с която парламентарната група на ГЕРБ, подкрепи пълния мораториум върху проучването за шистовия газ, така последователно подкрепяно от правителството. Една парламентарна група, която до този момент е известна с почти нищо, освен с неотклонното следване на правителствената линия.

Фарсът, разигран от Синята коалиция, особено от ДСБ в последните дни е достатъчно красноречив. Влизайки в остра конфронтация с правителството по теми като сигурността и върховенството на закона, ДСБ съвсем явно разчиства сцената за желаното от правителството отменяне на мораториума.

Дни след гласуването на решението в НС, самият Бойко го характеризира като прибързано и взето под натиск от хората на улицата. Палмата на остроумието обаче остана за министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който подсказа, че екозащитниците вероятно са финансово подкрепени от злите Газпром.

Една теза, с ентусиазъм възприета от президента Росен Плевнелиев в скорошното му интервю за Файненшъл Таймс Дойчланд. „Плевнелиев критикува отказа на собственото си правителство от проучването за шистов газ в България. „Според мен решението беше взето прекалено бързо.” Въпреки мораториума той ще се застъпи за продължаването на дебата. Плевнелиев не изключва възможността Газпром систематично да е спонсорирал екологичните организации, обявили се против шистовия газ,” пише ФТ.

Интересно е да се замислим как функционира този аргумент пред немската публика, след като Германия на Шрьодер и Меркел е пръв другар на Газпром – една дружба, увенчана през ноември м.г. с пускането на мащабния газопровод Северен поток, свързващ газовите полета на северна Русия със Западна Европа.

Като отявлен германофил, Плевнелиев би трябвало да е наясно с тези неща. Но толкова за българската външна политика и политическата ни класа изобщо.

Не трябва да пропускаме факта, че Северен поток всъщност наистина свързва Газпром, шистовия газ и американските енергийни и геостратегически интереси. Разработената и приложена с огромна икономическа ефективност в САЩ техника на хидравличното разбиване в Европа е най-навлязла в Полша. Редица американски енергийни гиганти, сред които ЕксонМобил и Шеврон, извършват проучвания на не едно и две места.

Едновременно с това, Полша е страната, получила шамар от реализацията на Северен поток, при това доста неприятен, поне с оглед на някои добре известни повтарящи се исторически събития. Според реализираната немско-руска договорка за Северен поток, тръбопроводът прекосява цяло Балтийско море от Виборг до Грайфсвалд. Очевидно си струва да заплатиш изграждането на по-скъпа и дълга подводна тръба, за да избегнеш преминаването й през територията на Полша.

Разбира се, по този начин нашите немски и руски партньори само направиха почвата за едно полско-американско енергийно сътрудничество още по-благоприятна и богата. Затова не бива да се учудваме, че веднага след българския мораториум, полското правителство заяви твърдата си позиция в подкрепа продължаването на разработването на шистовия газ в Полша.

В момента България стои в много по-благоприятна позиция от тази на Полша – нещо, което редица български политици, далеч не само тези от Синята коалиция, не могат да разберат. Страхът от Газпром и зле мотивираното противопоставяне срещу Южен поток могат само да провокират нашите американски партньори да възприемат патерналистката позиция, така позната ни от поведението на посланик Уорлик.

Така, както някои се поддадоха на руския енергиен шантаж и подписаха тайни и навярно неизгодни договори с Газпром, сега и други са готови да се поддадат на американския натиск. Вместо да бъдат наясно, че България е в позицията да преговаря, политиците облъчват българския гражданин с евтини лозунги за енергийна зависимост от изток и за нашия американски брат.

За разлика от Газпром, Шеврон е частна корпорация. Проста справка в Уикипедия сочи, че предходният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс е била член на борда на директорите на Шеврон преди да заеме високия държавен пост. Дори за кратко време танкер на Шеврон носи нейното име.

Настоящият държавен секретар Хилари Клинтън няма такива заслуги в биографията си. През август 2009 г. тя присъства на официалния старт на огромен инвестиционен проект в Ангола с участието на Шеврон и USAID. Подобно нещо няма да се случи в неделя в София. Но Клинтън има достатъчно ресурси да натисне българското правителство и да възкреси любовта на парламента към шистовия газ.

Остава на българските граждани да покажат на несъществуващата си политическа класа доколко желаят тази любов да се реализира.