193474 статии       |       390 интервюта       |       1524 снимки       |       38126 абоната       |      
USD 1.64052| EUR 1.95583| GBP 2.1867|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Министърът на икономиката Трайчо Трайков: Доверието на сериозните компании е индикатор за потенциала на България

19 февруари 2012, неделя / 16:08; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Министърът на икономиката Трайчо Трайков: Доверието на сериозните компании е индикатор за потенциала на България
Снимка: „168 часа“

Ексклузивно интервю с Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма, за Бизнес приложението „Инвеститори на десетилетието“ на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency).


В периода 2001–2011 г. България е привлякла почти 37 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции по груби сметки. Как оценявате този резултат – много или малко?

Сумата на преките инвестиции за последните десетина години наистина е значителна и е полезна като отправна точка за анализи и сравнения.

Но освен обема на преки инвестиции като число, е важно да имаме и много успешни примери за стратегически инвеститори, които имат дългосрочни планове за развитие в България. Две фирми инвеститори - „Луфтханза Техник“ ООД и „Кнауф България“ ЕООД, през 2011 г. получиха втори сертификат за нови проекти по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).

Множество други големи компании продължават да разширяват дейността си. В този смисъл доверието на сериозните компании, които са вече в България, за нас е важен индикатор за качеството на бизнес средата и потенциала на икономиката.

Защо е добре за един чужд инвеститор да избере България?

Освен предимствата на България като инвестиционна дестинация, които обичайно се изтъкват – макроикономическа и финансова стабилност, най-ниски данъчни ставки и оперативни разходи в ЕС, разширяване на инвестиционните стимули по специализираното законодателство, важен индикатор за потенциалните инвеститори е доверието в стабилното развитие на икономиката от страна на установените в България чужди фирми.

Има разбира се и други причини, свързани с географското положение на страната, качествените показатели на човешкия ресурс - висока квалификация, и за съжаление сравнително ниското възнаграждение на фона на други страни от ЕС.

Неотдавна обявихте, че България предприема амбициозна програма, за да се превърне в една от най-атрактивните инвестиционни дестинации в Европа чрез цялостната си стратегия от реформи и механизми за насърчаване на инвестициите. Бихте ли могли да разясните същината на тази програма?

Беше изготвен анализ на целевите сектори за привличане на инвестиции и бяха идентифицирани приоритетни области на развитие: информационните технологии, екотехнологиите, технологиите за енергийна ефективност, технологиите в здравния сектор. Провеждаме политика за приоритетно стимулиране на високотехнологичните сектори, насърчаване на инвестициите в тях и повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни.

Подготвят се изменения в Закона за насърчаване на инвестициите, целящи оптимизиране и децентрализация на процедурата по сертифициране и насърчаване на инвестиционните проекти. Чрез въвеждане на допълнителен критерий за сертифициране, свързан с броя на създадените нови работни места, ще се създаде възможност за сертифициране на повече проекти, особено в сектора на услугите, и ще разшири базата за прилагане на насърчителните мерки.

Обмисля се нова насърчителна мярка, свързана с частично покриване на разходите за осигуровки на работодателя за определен период от време, чрез която ще се стимулира създаването на нови работни места. Това е мярка в подкрепа на политиките за осигуряване на заетост, която, фокусирана върху сектори с висока добавена стойност, ще бъде инструмент за постигане на устойчив растеж.

В посочения анализ на приоритетните сектори бяха установени центрове на конкурентоспособност, които вече съществуват в българската икономика.

Цел на инвестиционния маркетинг е привличането на още инвеститори в тези сектори и създаването на устойчиви индустриални клъстъри.

През декември 2011 г. започна кампания за инвестиционен маркетинг, която включва организиране на поредица от секторно ориентирани форуми в целеви държави в Европа и Азия, отпечатване на информационни материали, организиране на журналистически турове в България и други.

Българският износ се засилва, но голяма част от него се дължи на суровини и отрасли с ниска наукоемкост. Как България може да привлече инвеститори в сектори с висока добавена стойност? Какви са конкретните механизми, по които се стремите да постигнете това като държавна политика?

В изпълнение на ангажиментите по пакта „Евро плюс“", с цел подобряване на конкурентоспособността на българската индустрия планираме приемането на два основни инструмента за формиране и реализиране на интелигентна иновационна политика: разработване на нова Иновационна стратегия и приемане на Закон за иновациите.

Предвиденото в проекта на Закон за иновациите институционализиране на Националния иновационен фонд ще даде възможност да се осигурят условия за устойчиво развитие на националната икономика на основата на иновациите. С приемането на закона ще бъдат постигнати важни цели като съгласуване на политиките за развитие на науката, технологиите, образованието и иновациите.

Ще се осигури допълняемост между източниците за финансово стимулиране на иновациите. Ще се определят правата и задълженията на органите и лицата, които провеждат държавната политика в областта на иновациите, ще се гарантира устойчивост на реализираните мерки в подкрепа на иновационната активност на предприятията.

С приложението на Закона и Правилника за дейността на Българския фонд за иновации и новата Иновационна стратегия ще се гарантира: приемане на ясна визия за иновационната политика в следващите 10 години; определяне на националните приоритети в областта на иновациите; контрол върху изразходването на публични средства за насърчаване на иновациите; реализация на мерки в приоритетни области на иновациите; реализация на мерки за регионално сближаване между районите за планиране в страната в областта на иновациите; въвеждане на ясни и прости механизми за финансово и нефинансово стимулиране на иновационната активност на предприятията; обхващане за всички национални, двустранни и многостранни програми за насърчаване на иновациите, като например: EUREKA, EUROSTARS, Рамкови програми на ЕС. В рамките на краткосрочния план изготвения проект на Закон за иновациите планираме да мине на съгласуване и приемането да бъде осъществено в рамките на 2012 г.

По отношение на Иновационната стратегия планираме проектът да бъде разпространен за обществено обсъждане в края на 2012 г.

Как оценявате трудовите ресурси в България – особено с оглед на намаляващия демографски потенциал, т.нар. демографски срив, и другият вид „срив“, за който често се говори – в образованието? Могат ли тези фактори да попречат за икономическия растеж?

Разбира се, че тези фактори представляват риск. Ние отчитаме този риск. Работим съвместно с министър Игнатов и сме наясно, че е необходима реформа в образованието, но всяка реформа струва пари, а в кризата е трудно да бъде финансирано всичко едновременно.

Нещата не са черно-бели, защото кризата имаше и друг ефект. Много хора се върнаха в България от Гърция, Испания, Италия и Франция.

Това, разбира се, никого не успокоява, ние сме длъжни да поддържаме стабилна среда и да си направим реформите, за да има дългосрочна перспектива пред страната ни.

Големи части от страната страдат от липса на реални икономически перспективи, докато инвестициите се съсредоточават в София и още един-два града. Как може да се предолее този дисбаланс, така че цялата страна да стане привлекателна за инвеститорите? Може би чрез разпръснати индустриални зони?

С цел намаляване на регионалните диспропорции в инвестициите и икономическата активност, в Закона за насърчаване на инвестициите са предвидени по-ниски прагове за сертифициране на инвестиционни проекти и съответно достъп до насърчителни мерки, когато инвестицията се осъществява в общини с безработица по-висока от средната за страната.

През 2011 г. от сертифицираните 4 проекта по ЗНИ три проекта са извън София, включително един в община с висока безработица. През 2010 г. от 15 проекта 14 бяха извън гр. София, включително 10 в общини с висока безработица.

В допълнение, инвеститори в общините с безработица от 35% над средната за страната могат да получат до 100% преотстъпване на данък печалба, по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Българската икономика възлага големи надежди на няколко големи енергийни проекта. Един от тях – петролопроводът „Бургас-Александруполис“ – вече отпадна от дневния ред. Какви са очакванията Ви за 2012 г. за останалите – например по отношение на преговорите за АЕЦ „Белене“, евентуален нов реактор в „АЕЦ Козлодуй“, развитието на газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“?

Яснота по въпроса за вариантите за цени на „АЕЦ Белене“ ще има след финализиране на преговорите по ключови аспекти, като:

Споразумение за окончателната цена за изграждане на централата;

Постигане на споразумение със ЗАД „Атомстройекспорт“ по окончателен вариант на ИДС договора;

Определяне на капиталовата структура на проекта (размер на дълга, който може да бъде получен, инвестиционно участие в акционерния капитал и инвеститори);

Оценка на българското участие (вложените до сега инвестиции).

Има международни примери за цената на строителство на АЕЦ. Въпреки че те дават отправна точка за сравнение, всяка страна, технология, използвана при строителството, отговорностите и обхватът на услугите на изпълнителя са специфични за всеки проект. Както бе посочено по-горе, договорът за ИДС и структурата на капитала за Белене все още не са финализирани и следователно окончателната цена и „стойността“ на АЕЦ Белене не могат да бъдат определени.

HSBC с подкрепата на NERA Economic Consulting, водещи пазарни консултанти, направиха пазарно проучване с прогнози за развитието на цените при различни сценарии за регионалния пазар на електрическа енергия, включващ България, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Черна гора и Македония, за срока на полезния ресурс на АЕЦ „Белене“. Основните изводи от проучването са:

Налице е необходимост от инвестиции в нови базови производствени мощности в региона - АЕЦ „Белене“ съществено ще намали емисиите на CO2 в България; на дългосрочните пазарни цени на електроенергията в България оказват влияние набор от фактори като: стокови цени, потребление на електроенергия, цени на CO2, нови участници, развитие на технологиите и др.

По отношение потенциала за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ - идеята за строителство на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“ е заложена през осемдесетте години на миналия век и предвижда след извеждането от експлоатация на малките блокове, да стартира строителството на 7 и 8 енергоблок в АЕЦ „Козлодуй“.

В периода са направени 3 проучвания за евентуалното изграждане, като последното предварително предпроектно проучване е извършено от испанската компания Ibedrola през 2010 г. по възлагане от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“.

Изводът от тези разработки е, че на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ могат да се изградят две нови мощности, съответно седми и осми енергоблок, като се използват капацитетът на площадката, наличната инфраструктура, опитният обучен персонал и други.

Отчитайки сложната икономическа ситуация в страната и конкурентните предимства, с които разполага площадката на АЕЦ „Козлодуй“ – изградена електрическата и техническа инфраструктура, изградена система за радиационен мониторинг, работещ авариен план, изградени съоръжения за вторична преработка на радиоактивни отпадъци и съхранение на отработено ядрено гориво, наличие на обучен висококвалифициран персонал и жилищен фонд, е логично да се разглежда възможността за изграждане на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Естествено, трябва да се премине през няколко фази на нови проучвания и анализи, след което е възможно да се вземе решение за стартиране на развитието на проекта в перспектива.

Излишно е да коментирам значението на Южния газов коридор за сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ за Европа. В момента се обсъждат различни варианти за реализация на този изключително важен газов коридор. Различни и като маршрут, и като капацитет, и като време за реализацията им.

Един, може би най-мащабният и най-интергалният от тях, е Набуко. И той има своето място и значение за осигуряване на тази така необходима ни диверсификация и сигурност на доставките. България, като един от шестимата акционери в „Набуко“, продължава активната си работа по реализацията на този проект.

Но както знаете, ключов въпрос за успешната реализация на всеки инфраструктурен трансграничен газотранспортен проект е въпросът за ресурсната обезпеченост - осигуряването на достатъчни и сигурни потоци природен газ, които да оправдаят осъществяването на инвестиция от такъв мащаб и да обезпечат доходността на проекта.

В този смисъл окончателната конфигурация на проекта „Набуко“ и положителното му развитие ще са в пряка зависимост от наличната ресурсна база.

На този етап основната възможна ресурсна база за проекта е Фаза II от находището Шах Дениз II в Азербайджан. Затова и се водят интензивни преговори с Консорциума „Шах Дениз“, с който, разбира се, наред с Набуко, преговарят и други транспортни проекти като например ITGI, TAP, като паралелно с това, както Ви е известно, Консорциумът и някои от партньорите в него (BP) разглежда и оценява и проекти за собствени транспортни алтернативи.

Още през октомври 2011 г. проектът „Набуко“ представи своето цялостно предложение за транспортиране на природен газ на Консорциум „Шах Дениз“ и към момента е в процес на интензивни преговори. Тези преговори вече отчитат и някои особено съществени нови развития, сред тях са достигнатите неотдавна договорености между азербайджанската и турската страна и възникналата във връзка с тях инициатива за евентуален проект TANAP на турска територия, реализирането на който би оказало въздействие, което би могло да доведе до нова конфигурация и различна начална точка на проекта „Набуко“.

Кой от всички тези проекти ще се случи първи, в какъв мащаб и с какъв капацитет, предстои да видим. Но е сигурно, че работата по останалите ще продължи и далеч ще надхвърли рамките на „Шах Дениз 2“ – и времевите, а и ресурсните.

Що се отнася до „Южен поток“ – след завършването на предпроектното проучване акционерите БЕХ ЕАД и ОАО „Газпром“ вече работят интензивно по дейностите от следващия етап от развитието на проекта.

Като най-актуално развитие мога да отбележа, че започна втората фаза на обявената от съвместната проектна компания конкурсна процедура за избор на изпълнител за дейностите по проектиране, ПУП и ОВОС. Вече тече срокът за подаване на оферти от кандидатите. Очакваме до края на март 2012 г. да бъде избран изпълнител и дейностите по проектиране и ОВОС да започнат през април тази година.

Как смята да процедира правителството във връзка с все по-силните опасения, че проучвания за шистов газ могат да отровят подпочвените води на цяла Добруджа?

Проучвания за природен газ от типа шистов не са провеждани и не се провеждат на територията на Североизточна България. След приемане от Народното събрание на Решението за забрана върху прилагане на технологията хидравлично разбиване при проучване и/или добив на природен газ и нефт на територията на България, трябва да се предприемат стриктни действия за прилагането й.

Първо, налага се да бъдат проведени срещи с отделните инвеститори, тъй като е необходимо да бъдат дадени разяснения относно обхвата на забраната. Поради недотам коректни и прецизни определения, има различни тълкувания, които притесняват фирмите.

Второ, вече започна работа създадената към Главна дирекция „Околно среда“ на ЕК ad-hok група (в нея участват представители на МОСВ), която в общоевропейски аспект да обсъди проблемите около търсенето, проучването и добива на неконвенционален природен газ и да набележи мерки за защита на околната среда. Вероятно ще има директива или регламент. Независимо от това ние ще продължим да събираме и анализираме информация за най-добрите международни практики в това направление.

Съвместно с БАН, МГУ и независими консултанти и експерти – чужди и наши, да бъдат създадени нормативни изисквания, като например задължителен методически комплекс за детайлни геолого-геофизични изследвания на сондажните площадки и в периметър около тях. Изисквания за задължителен постоянен мониторинг на водите, на въздуха, на отпадъците по време на сондирането на дълбоки сондажи и след това. Трябва да се разработят технически изисквания към процеса на сондиране, които да се спазват при проектирането и изпълнението на сондажите.

Тези изисквания трябва максимално да гарантират опазване на околната среда и земните недра при различните геоложки, тектонски и хидрогеоложки условия. Подобни задълбочени разработки вече има в някои щати на САЩ и Канада. Разбира се, че не е достатъчно само да имаме нормативните документи, а трябва и контрол върху дейността на компаниите. Защо пък не той да бъде с участието на органите на местната администрация.

Между другото, не трябва да подценяваме действащото наше законодателство в областта на опазването на околната среда, което е съобразено с европейското екологично, а то е всепризнато за много добро и актуално.

Какво не достига на България да се превърне в една от наистина водещите световни туристически дестинации? Върху какво трябва да се фокусира туризмът в България през следващите 5-10 години?

България и в момента е водеща дестинация за определени пазари и в предлагането на определени продукти, но има да се свърши още много работа. Качество, гостоприемство, реклама – това са все аспекти, в които трябва да надграждаме постигнатото.

България може да бъде по-интересна и привлекателна, ако развием изключителното природно и културно богатство в балансиран и уникален туристически продукт, отразяващ съвременните тенденции в развитието на туризма и рекламиран активно на правилните пазари.

Целенасоченото обогатяване (разнообразяване) на туристическия продукт чрез развитие на атракции и предложения в културния, СПА и балнеоложкия, селския, екотуризма и други специализирани форми на туризъм, несъмнено ще разшири пазарните позиции на страната ни. Така можем да превърнем сравнителните си предимства в конкурентни. Трябва да използваме и предимството да сме уникална част от Европа и да го използваме, особено на по-далечните пазари.

От друга страна, реализиращите се инвестиции в общата и туристическата инфраструктура тепърва ще дават благоприятно отражение върху качеството на туристическото преживяване и удовлетвореността на туристите.

Те са отлична основа за развитие, но ефектът им би бил ограничен, ако не добавим още нещо - разбирането, че туризмът не е само настаняване и хранене; туристическият продукт е комплексен и неговото качествено развитие е въпрос на осъзната обща отговорност във всички свързани сфери – туристически сектор, инфраструктура, земеделие, здравеопазване, сигурност, образование. Само чрез съвместни усилия и с култура на гостоприемството в цялото общество можем да израснем до световна дестинация.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО