Любов на студено: Източната политика на Германия никога не е била по-силна

Коментар на сп. „Икономист"; Превод: Агенция „БГНЕС"

Някога фразата "Полнише виртшафт" (в прев. от немски – полска икономика) бе символ на хаоса и липсата на прогрес. Но днес тя е комплимент. Германия търгува с Полша много повече отколкото с болнавата и накуцваща руска икономика.

Останалите бивши комунистически държави като Чехия също са пряко свързани с германските промишлени вериги за доставки. Дори по-тясно спрямо съседните Белгия и Дания.

Политическите последици от историческата източна интеграция на Германия все още се разгръщат. Най-голямата промяна е краят на недоверието, което се появи след края на Втората световна война и по-скоро по време на управлението на Герхард Шрьодер.

Но от 2005 насам, когато на власт дойде Ангела Меркел, пейзажът се промени. От Прибалтика до Балканите Берлин днес се счита за естествен лидер, опитващ да реформира европейската икономика.

През ноември полският външен министър Радек Шикорски изнесе реч, по време на която призова Германия да вземе мерки и спаси еврото. Той освен това обеща, че Варшава ще следва неотлъчно стъпките на Берлин. Част от поляците го обвиниха в измяна, но навсякъде другаде позицията му се ползваше с подкрепа.

Германският му колега Волфганг Шойбле сподели, че "се развълнувал почти до сълзи". А чешкият външен министър (и може би нов президент) Карел Шварценберг я окачестви като "Коперникова революция в полското политическо мислене".

Засега Полша е задоволена от резултатите. Неин приоритет е да не бъде изоставена. Големият страх на Варшава днес е Франция, която никога не е била ентусиазирана за разширяване в посока Изток и винаги е искала по-интегриран ЕС без участието на Полша и останалите от региона.

Надеждите на Варшава са, че Берлин ще блокира тези удари на Париж. Полша и прибалтийските републики освен това са недоволни от продажбите на френски оръжия на Русия, включително от сделките за корабите "Мистрал".

Бившите комунистически държави са икономически либерали спрямо стандартите на ЕС. Те странят от разговорите за хармонизация на данъците и отслабване на единния пазар. Но по повечето други въпроси те не са единни. Естония, Словакия и Словения седят рамо до рамо с Германия по проблемите на еврозоната.

Те, изглежда, имат твърдолинейни възгледи, което отчасти е разбираемо предвид факта, че затруднените им данъкоплатци спасяват далеч по-богати страни като Гърция.

Те също така призоваха Германия да запази позицията си по въпроса за отслабването на валутната политика и еврооблигациите. Приоритетите на евроскептичните чехи пък са други. Те се страхуват, че ще бъдат включени, а не изключени от ЕС.

Тази седмица Прага се присъедини към Великобритания и остана извън фискалния пакт на Германия. Г-н Шварценберг освен това предупреди Берлин да не се перчи с новозаетата си лидерска позиция.

Бюджетният въпрос също разделя източноевропейците от старите им приятели. Швеция и Великобритания днес се смятат за скъперници, устремени към затягане на коланите. Все още са пресни спомените от последния бюджетен спор, когато бившият премиер Тони Блеър заряза източните си съюзници за по-добри условия за Лондон.

Намалява и влиянието на САЩ. Резкият обрат в ориентацията на Обамовата администрация, която вече гледа към Азия, подкопава лоялността на старите съюзници.

Това пък предоставя на Германия повече дипломатическо пространство. Засега работи при Полша и Украйна, където водещите роли някога се играеха от Русия и Америка. Берлин освен това се опитва да ускори членството на Румъния и България в Шенген, въпреки яростните протести на холандците.

Германските политици реагират умерено на всичко това и настояват, че нямат желание да управляват Европа. Но за техните източни съседи идеята не е никак кошмарна.