Журналистиката в България само привидно свободна, смята германският посланик

„Журналистиката в България само привидно е свободна“, заяви германският посланик в България, Матиас Хьопфнер, на конференцията „Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?“.

Според Хьопфнер, това, че броят на медиите на глава от населението в нашата страна е много повече в сравнение с Германия, не означава, че в България има истинско разнообразие, предава БНТ.

„Медийният сектор е важен за демокрацията в една страна. Ако медиите са зависими - то тогава демокрацията е застрашена“, коментира германският посланик.

„Конституцията на България гарантира свободата на словото, на медиите, но както често се случва - има разлики между теория и действителност. Собствеността е в ръцете на няколко медийни групи, често тя е непрозрачна, хората не знаят кой стои зад определена медия. Няколко медийни магнати имат възможността да влияят върху общественото мнение, те имат и политическо влияние. А институциите не могат да избягат от това влияние“, каза Хьопфнер.

Според него другият проблем е в самите журналисти.

„Проблем е автоцензурата, „ножицата в главата“. Журналистите в България често се самоцензурират“, посочи той.

„Свободата на словото се определя от това кой ти казва какво да кажеш. Ако си казваш сам какво да кажеш и си го казваш - това е пълна свобода. Въпросът е, ако някой друг казва какво да кажеш - поне да е казано кой казва“, коментира председателят на СЕМ, Георги Лозанов.

„Има едно недоразумение сред българските политици, което продължава да се възпроизвежда през годините - те смятат, че когато спечелят изборите, това им дава право да управляват медиите“, каза още Лозанов.

„Свободата на словото е проблем за медиите в цяла Източна Европа“, подчерта Кристиан Мир от „Репортери без граници“.

По ниво на медийна свобода, през 2007 г. България е била на 37-мо място в проучването на „Репортери без граници“, като през 2012 г. тя заема 87-мо от общо 187 държави.