177551 статии       |       372 интервюта       |       1513 снимки       |       38131 абоната       |      
USD 1.76583| EUR 1.95583| GBP 2.14848|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   БрекзитИЗБОРИ 2019

Размер на шрифта:   

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор, УниКредит Булбанк: Банките в България без ръст, но стабилни

31 януари 2012, вторник / 14:42; Милена Христова; Коментари: 0
Send to Kindle
Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор, УниКредит Булбанк: Банките в България без ръст, но стабилни
Снимка: Sofia Photo Agency

Интервю с Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор, УниКредит Булбанк, за Бизнес приложение „Инвеститори на десетилетието“ на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency)


Продължава ли да се справя добре банковата ни система, въпреки увеличаването на лошите кредити, спада в икономиката и „слона в стаята“ – дълговата криза в еврозоната?

Банковата система в България се справя добре, но тя отразява ситуацията в реалната икономика. Когато икономическата обстановка е нестабилна, представянето на банките не може да бъде изключително. Няма никакво съмнение обаче, че банковата система е стабилна. Тя просто не отчита ръст поради забавянето на икономиката.

В средата на декември международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard and Poor's) потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на УниКредит Булбанк на BBB/A-3. Това е най-високият кредитен рейтинг, даден на българска банка, и е равен на рейтинга на България.

Това е най-високата оценка, която една банка може да получи в дадена страна, и доказва високото ниво на нашата работа. УниКредит Булбанк е водеща банка на българския пазар и въпреки че другите банки не са толкова добри, колкото нас, те продължават да са стабилни.

На кого трябва да благодарим за това, че имаме стабилна банкова система – на новите правила, наложени след банковата криза от 1996–1997, на централната банка или на министъра на финансите?

Стабилността на банковата система в България винаги е била резултат от организирани усилия. На първо място от страна на архитектите на валутния борд и тези, които наложиха новите регулации в банковия сектор - Българската народна банка и до известна степен Министерството на финансите.

На второ място трябва да посочим, че четири поредни правителства упорито водеха стриктна финансова дисциплина, държаха бюджетния дефицит под контрол и създадоха буфери, които се оказаха изключително полезни по време на кризата.

УниКредит Булбанк, част от УниКредит Груп, е лидер на пазара. Какви видове проекти банката продължава да финансира? Какво се е променило в сравнение с 2007–2008 по отношение на изискванията и финансовите разходи?

В състояние сме да осигурим стабилност на клиентите си, но разбира се, днес условията за финансиране и изискванията към проектите са по-високи, отколкото преди кризата.

Бизнесът няма голям ентусиазъм за нови кредити, а цените са малко по-високи. Финансовите разходи при кредитите са леко увеличени, за да се покрие повишеният риск в средата. Имаме потенциала да подкрепяме клиентите си още една трудна или по-добра година в зависимост от това как ще се развива икономиката.

Как с тези промени се променят отношенията между банки и клиенти?

Клиентите оценяват нашите усилия. Цифрите показват, че банковата система е на печалба, която намаля през последните няколко години. А това означава, че банките са поели на плещите си част от товара, който влошената икономическа среда носи.

Като филиали на чуждестранни банки клоновете в България са пряко свързани с благосъстоянието на компаниите майки. Преди половин година заявихте, че това не е проблем, тъй като банките майки са от развити страни в еврозоната, те са добре капитализирани и финансират дъщерните дружества. Какво е мнението Ви днес?

Ангажиментът на компаниите майки към дъщерните дружества тук продължава да бъде силен. Банките в България са изключително консервативно регулирани и макар нормативната уредба и тук, и в Европейския съюз да се развива в една и съща посока, правилата в страната ни винаги ще бъдат по-рестриктивни.

Благодарение на това банките в България могат да издържат достатъчно време с влошаващи се портфейли. Потенциалът за понасяне на сътресенията на пазара обаче не е неограничен.

Мисля, че вероятността да се намери решение в идните месеци е голяма. Това ще даде възможност средата да стане по-предсказуема и да имаме предпоставки за икономически растеж. Предприемачите ще се чувстват уверени и да растат, а банките ще ги последват.

Предвидимост, макроикономическа стабилност и ниски разходи са предимствата, които България трябва да промотира по-активно в чужбина. Достатъчно условие ли са те обаче за привличане на инвестиции?

Не. България има ниски данъчни ставки, но както можем да видим от цифрите, това не е достатъчно условие за привличане на инвестиции. България трябва да осигури благоприятна бизнес среда за предприемачите - както български, така и чуждестранни.

А това е свързано с много неща, различни от ниските данъци – ефективна съдебна система, работеща администрация, намаляване на бюрокрацията, по-добро образование, включително специални усилия в областта на професионалното образование.

Чуждестранните инвеститори не се нуждаят само от лекари, инженери и звезди – те се нуждаят от квалифицирана работна ръка, за която има недостиг през последните двайсет години.

Инвестициите в България се свиха, износът отслабна, а мрачните перспективи в еврозоната не дават основание за голям оптимизъм. Какво трябва да направи страната, за да се справи с предизвикателствата през следващите няколко години?

За еврозоната най-важно е да направи така, че да има предсказуемост в средата. Това ще е първата индикация за подобрение в инвестиционната дейност. Днес основният проблем не е макроикономиката, а чувството на несигурност, което кара инвеститори и консуматори да преминат в режим на изчакване.

За България най-важно ще бъде да постигне устойчиво развитие и да си изгради добра репутация. България трябва да стане добро място за правене на бизнес и живеене. Ако тези две условия се изпълнят, страната неминуемо ще привличе вниманието на местни и чуждестранни инвеститори, на образовани млади хора, на туристи.

България трябва да положи значителни усилия, за да подобри имиджа си. Това е и най-трудната задача, за която не са достатъчни няколко делегации в чужбина или няколко изложби с археологически находки.

Очаквате ли най-големите западни кредитори в България да се оттеглят, или те ще продължат да гледат на нововъзникващите пазари като на привлекателно място за бизнес?

България ще остане атрактивна за западните кредитори, докато те получават добра възвръщаемост на инвестициите си. Ако условията за постигане на добра възвръщаемост се влошат, те най-вероятно ще преосмислят плановете си.

Как ще се развият събитията, зависи от реалната икономика, която не е обвързана единствено с усилията на правителството или със ситуацията в ЕС, а с предприемчивостта на всеки българин или чужденец, избрал да прави бизнес в България. Не бива да обвиняваме кризата за всичките ни несгоди.

Всъщност в средносрочен план кризата е здравословна, тъй като ще покаже кои играчи са най-успешни. Разбира се, за да се случи това, трябва да се осъществят необходимите структурни реформи. Решението не е списък от мерки или план за действие, а систематични усилия от страна на всеки един от нас, включително и тези, които са избрани да представляват изпълнителната власт в страната.

От какво се нуждае Европейският съюз, за да се справи с кризата в еврозоната и да заработи по-добре?

Ясно е, че Европейският съюз има нужда от нов тип организация, която да предполага по-висока степен на интеграция и по-голяма отговорност по отношение на фискалната дисциплина.

България е твърде малка, за да бъде фактор в икономиката на ЕС, но би ли могла да се възползва от тези промени?

България определено ще спечели, ако Европейският съюз стане по-силен и по-ефективен.

Как бихте описали това, което преживяваме днес - криза, връщане към нормалността или един нов свят с повече прагматизъм?

Това определено е период на реформи, наложени от външни обстоятелства.

Как бихте описали динамиката в инвестиционния поток към България през последното десетилетие?

В началото на десетилетието страната тъкмо беше излязла от тежка криза и структурни реформи. В комбинация с цялостното положително развитие в глобалната икономика, това бе фантастичен период за инвестиции в България.

Кризата обаче сложи край на еуфорията и въпреки това икономиката на България работеше сравнително добре. Предизвикателството сега е да накараме инвеститорите - местни и чуждестранни – да разберат за възможностите, които България предлага.

Това не е лесна задача, тъй като регионът като цяло е много по-малко атрактивен в сравнение с обичайните заподозрени - Китай, Мексико, Бразилия, Индия и Виетнам.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО