България може да се оттегли от ACTA

България още може да оттегли подписа си от споразумението ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement или Търговско споразумение против фалшифицирането).

Българското правителство все още може да оттегли подписа си от тайно подписаното международно споразумение АСТА, което ограничава свободата в интернет, пише вестник „Сега“.

В противен случай българските министри ще се окажат в ситуацията на полските си колеги, които вече седмица са под натиска на улични протести.

В обяснителния меморандум е записано, че всяко правителство може да излезе от споразумението до 180 дни от ратификацията.

Блогъри и правозащитници у нас реагираха остро срещу споразумението, което беше подписано тихомълком от България в края на миналата седмица.

Недоволството срещу предвижданите ограничения расте лавинообразно в социалните мрежи. Във „Фейсбук“ вече има няколко групи срещу споразумението, като „Ние казваме „НЕ“ на АСТА“ е с най-много членове (над 9500 в понеделник следобед).

Повече от 4000 души се обявяват за „Протест срещу приемането АСТА в България“, а близо 2000 души са се присъединили към групата Anti ACTA and SOPA Bulgaria.
Ограниченията бяха маскирани като Търговско споразумение за борба с фалшифицирането и затова останаха незабелязани.

То е подписано от 22 европейски страни и няколко извън ЕС, сред които Япония и САЩ. Само 5 държави от ЕС не са сложили подписа си под документа, но се твърди, че това е по технически причини, а не заради несъгласие на правителствата им.

Споразумението размива разликите между фалшифицирането на стоки и споделянето на съдържание в интернет.

Освен това задължава доставчиците да „сътрудничат с притежателите на авторски права за премахването на пиратски материали“.

Това им дава право да следят почти всичко, което човек прави в интернет – от музиката, която слуша, през търсенията в „Гугъл“ до статусите във „Фейсбук“.

„От години насам обясняваме на нашите политици, че не е добра идея България да бъде по-голям католик от папата. В САЩ отпаднаха законопроектите SOPA (Stop Online Piracy Act - „спиране на онлайн пиратството“) и PIPA (Protect Intellectual Property Act - „защита на интелектуалната собственост“), но в България нашите депутати са изправени пред дилемата как да не ратифицират АСТА, след като техният Министерски съвет е предложил България да постави подписа си“, коментира пред „Сега“ Вени Марковски от „Интернет общество - България“.

Според него от АСТА не следват никакви положителни промени за България, а ратифицирането му няма нито политически, нито икономически смисъл.

„У нас „пиратство“ в интернет няма, независимо от това какво твърдят от МВР, и ние сме го доказвали с данни и факти, които не са били опровергани от заинтересованите лица“, твърди Марковски.

Свилен Овчаров, адвокат по авторски права, посочва като основен проблем на споразумението прехвърлянето на доказателствената тежест от собственика на авторските права върху анонимния потребител.

Това развързва ръцете на властите да налагат глоби и да затварят сайтове преди безспорното установяване на вината. Потребителите пък, попаднали под ударите на закона, ще трябва да доказват невинността си в дълъг и скъп съдебен процес.

Друг проблем е, че много от дефинициите в нормативния акт са неясни и обтекаеми.

„Официалната цел е да се наказва единствено използването на чуждо съдържание с комерсиална цел. Определения като „непряка търговска изгода“ обаче могат да обхванат почти всяка дейност в интернет“, обясни Овчаров.

По думите му споразумението създава сериозен риск от административен произвол и налагане на цензура. Потърпевши ще се окажат и фирмите.

„Всеки може да се разправи с конкуренцията, като пуска сигнали до институциите да свалят уебсайтове, при това не със собствени, а с държавни средства“.

Адвокатът смята, че приемането на текстовете се дължи на натиска на лобито на големите звукозаписни и филмови компании и комисията „Барозу“.

Според него неясните клаузи са „нарочно и много внимателно подготвени“ от опитните адвокати на корпорациите.

„Големият въпрос е дали българското Народно събрание ще ратифицира споразумението. Защото моето усещане е, че в Западна Европа то няма да бъде прието, особено в скандинавските страни и Холандия“, заяви Овчаров.

В други страни вече има масови протести. В петък недоволни хакери дори атакуваха сайта на Европейския парламент, дни наред в Полша стотици демонстрират срещу удара по свободата в интернет.

Сайтовете на словашкото, полското и чешкото правителство, както и на Централната банка на Литва също бяха блокирани в знак на протест.

Гражданската група Avaaz стартира интернет подписка за спирането на споразумението, която ще бъде изпратена до Европейския парламент.