Меркел ще управлява отново, но с кого?

Уте Шефер, Дойче Веле

Канцлерът остава. Но досегашното ѝ правителство трябва да претърпи промени. Меркел ще получи мандат за съставяне на нов кабинет, защото нейната партия ХДС спечели 42% от подадените гласове и ще има най-силната фракция в Бундестага. Досегашният коалиционен партньор, либералната СвДП, остана извън парламента. Тъй че през следващите четири години християндемократите най-вероятно ще управляват Германия или сами, или в коалиция със социалдемократите.

Популярността на Меркел като канцлер ѝ донесе успех, а партията ѝ ХДС спечели от нейния авторитет. За християндемократите това е най-големият изборен успех от две десетилетия насам! Същевременно досегашният им коалиционен партньор отчита уникален исторически срив. Само преди четири години либералната СвДП постигна рекордните 14%, а сега не успя да влезе в Бундестага. Това е същинска цезура в германската следвоенна политика, защото от основаването си през 1949 година досега СвДП винаги е била представена в парламента.

Меркел би могла да управлява със социалдемократите

Успехите на досегашното правителство очевидно се възприемат като успехи на канцлера. Германия има най-ниската безработица в цяла Европа, икономическият растеж е солиден, държавният дълг не е висок. Всичко това беше постигнато, без хората да понесат някакви особени лишения. Тъкмо тези факти убедиха избирателите. Хората в Германия искат приемственост, стабилност и сигурност, а Ангела Меркел обещава именно това.

След осем години на власт тя се превърна в политик, който отлично владее властта. В последно време на нея ѝ се удаде да превземе някои от централните теми на опозицията: повече социална справедливост, насърчения за семейството, отмяна на редовната военна служба, ненамеса в Либия или Сирия, въвеждане на алтернативните енергии. Коалицията от последните години теоретически беше дясноцентристка, но всъщност по редица въпроси зае социалдемократически, ако не и зелени позиции. С други думи: Ангела Меркел залага на прагматизма и това ѝ осигурява популярност.

За Меркел и за нейните привърженици очевидно няма проблем да влязат в широка коалиция със социалдемократите. Напротив: в такава коалиция правителството много по-лесно ще се справи с мнозинството на социалдемократите и Зелените в Бундесрата, горната камара на парламента. Защото в момента Бундесратът блокира редица важни закони.

Ерозия на партийната система

Факт е, че политическият пейзаж в Германия се променя. Социалдемократите и Зелените няма как да са доволни от резултатите си. Вярно, че социалдемократите наваксаха малко от изоставането си, но въпреки това в момента се борят за статута си на масова партия. Вярно е и че канцлерката им иззе важни теми, но пък и те самите не съумяха да формулират нови. Четвърт век след Обединението на Германия трета сила в Бундестага станаха левите, които отчасти наследиха бившата комунистическа партия на бившата ГДР. А пък партията „Алтернатива за Германия“ получи сериозна подкрепа, събирайки под знамената си недоволни и огорчени избиратели от всички политически лагери.

Балансът на силите сериозно се промени. Защо? Защото няколко партии, най-вече Зелените и СвДП, прекалено много се занимаваха със самите себе си. Там се водеха суетни дискусии за лидерство, поставяха се антитеми като увеличаване на данъците, а избирателите не прощават такива неща. Предизборната борба премина без много страсти и конфликти, тя беше като обработена с омекотител. Чудно ли е при това положение, че в самото навечерие на изборите всеки трети избирател не знаеше за кого ще гласува. Както канцлерката, така и опозицията представяха политиката си като един вид служба по поръчка на избирателите. Вместо остри политически дебати имаше добре изпипана реклама за политическия продукт.

Важните въпроси чакат отговор

В съседните страни, пък и в онези еврочленки, които са най-силно засегнати от кризата, изборите за Бундестаг се възприемат като решителни за бъдещето на Европа. Повечето от тези държави се надяват, че ако в Германия дойде на власт широка коалиция, политиката за справяне с кризата няма да бъде толкова твърда. Но тези избори са решаващи и за бъдещето на самата Германия. Как ще подсигурим пенсиите в едно застаряващо общество? Как ще финансираме енергийната преориентация? Каква е позицията на Германия по кризата в Сирия? И каква точно е нашата визия за бъдещето на разширена Европа? Тъкмо по този въпрос Германия ще трябва да носи много по-сериозна политическа отговорност, отколкото си представяхме досега. Защото до този момент Германия, която е най-силната икономика в Европа и на четвърто място в света, сякаш се грижеше главно за комфорта и спокойствието си.

Главната задача на политиката е да привлече вниманието на избирателите (но и на онези, които не гласуват) тъкмо към изброените теми, да предизвика дискусия, да насърчава мненията. Демокрацията – това са непрекъснати преговори за нови и нови компромиси. Тъй че политиката трябва отново да намери себе си. Тя трябва не само да управлява Германия, но и да я променя. Тъкмо това е задачата на новото правителство, чиято структура ще се очертае в преговорите през следващите дни.