Западът просто не разбира Путин

Дмитрий Тренин, Bloomberg*

Реакцията в САЩ на статията на президента Владимир Путин в The New York Times, която варираше от гняв до насмешки, показва колко силно по-голямата част от западния политически елит се заблуждава по отношение на Русия.Това е резултат от рухналите и нереалистични очаквания, които мнозина на Запад споделяха след падането на комунизма. Те се надяваха, че Русия ще се „поправи“ и ще стане младшият партньор на САЩ на международната сцена. Вместо това страната се превърна в авторитарна и подчертано независима държава.

Основната цел на Путин не е сделка със САЩ за Сирия, а системата за международна сигурност като цяло. Неговата теза е, че един стабилен световен ред трябва да се основава на институциите на ООН, и в частност, на консенсуса между петте страни - постоянни членки на Съвета за сигурност: Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ. Според неговата визия на световната сцена нищо сериозно не трябва да се случва без одобрението или съдействието на Русия.

Непосредствената цел на Путин е да не допусне администрацията на Обама да нанесе удар по Сирия. Той е убеден и иска да убеди и американците, че от това няма да произлезе нищо добро за националните интереси на САЩ.

Путин подлага на критика американската „изключителност“ като идеологическа обосновка на особената роля, която САЩ са си извоювали, и смята, че съчетанието на умората на американците от пренапрягането на силите и възхода на не-западните държани в крайна сметка ще доведе до по-нормален модел на международните отношения.

Путин добре разбира, че САЩ са много по-силни от Русия, но въпреки това иска равноправни отношения. Америка продължава да очаква от Русия само едно - да прекрати подкрепата за президента Башар Асад. Формулата на Путин рязко се отличава от това очакване - САЩ и Русия трябва да си сътрудничат в областите, в които имат съгласие, и да се договарят там, където няма. Резултатът беше задънена улица.

Сега това се променя. Путин пое персонална отговорност за сделката за сирийските химически оръжия. Той иска да му вярват, когато твърди, че в Сирия подкрепя не Асад, а нормите на международното право - такива, каквито той ги разбира. Играта на руския президент е голяма и насочена към бъдещето. Путин очаква да бъде на политическата сцена дълго след като Обама ще е напуснал Белия дом. В хода на сирийската криза той излезе под светлините на прожекторите и днес той не е смутител на реда или просто човекът, казващ „Не“, а потенциален творец на обществени блага в световен мащаб.

За съжаление, мнозина американци отхвърлиха аргументите на Путин, защото са си създали карикатурен образ на човека, който ги издигна. Путин вероятно заслужава такова окарикатуряване заради действията си в определени сфери, но не и в този конкретен случай. Самият факт, че една обикновена коментарна статия във вестник стана горещата новина в целия свят, е значително постижения на руския президент в новата му роля на главен световен дипломат.

*Дмитрий Тренин е известен политолог и директор на центъра „Карнеги“ в Москва

(Със съкращения)