Какво точно иска Обама?

„Ханделсблат“

Преди броени дни американският президент Барак Обама похвали „моралната сила на ненасилието“, прокламирана от неговия идол Мартин Лутър Кинг, но ето че малко по-късно му се наложи публично да философства за моралната необходимост от насилие. Правителството на Обама е сигурно, че режимът на Асад в Дамаск е употребил химически оръжия, и обяви, че това следва да бъде наказано, пораждайки впечатление, че наказанието ще последва незабавно. На бърза ръка бяха изковани планове за атака, предислоцирани бяха бойни кораби, изискани бяха и клетви за съюзническа вярност. И изведнъж всичко замръзна. Заповедта за започване на военни действия в Сирия така и не идва. Американското правителство сега се опитва да допринесе за деескалиране на ситуацията, за чието изостряне вина носи и самото то.

За бремето на Буш

Може да се предположи, че сега американският президент внезапно залага на моралната сила на ненасилието, опитвайки се да вразуми Асад. Онова, което го възпира, са действията на неговия предшественик Буш. Навремето неговото правителство съумя да заслепи света с измислени факти, оправдавайки инвазията в Ирак през 2003 година. Имиджът на Америка и до днес страда от тази измама. Обама не желае да допуска същата грешка, още повече че неговите сънародници не кипят от въодушевление да се хвърлят в нова военна авантюра. Затова американският президент иска доказателствата за употребата на отровни бойни вещества да са възможно най-сигурни, а международната коалиция срещу Асад - възможно най-широка.

Най-целесъобразно би било обаче президентът да се възползва от сегашната пауза, за да поразсъждава над няколко основни момента, свързани с военния удар срещу Сирия. Той може да се поучи от Клаузевиц например, че стратегията представлява „учение за това как отделните сражения водят към постигането на военната цел“.

Но каква би могла да е целта, заради която Асад да бъде засипан с бомби? Тук Обама почти не намира подходящи отговори. Той говори единствено за „предупредителен изстрел“, чрез който на Асад да му станело ясно, че така повече не може. Планираната военна акция следва да изиграе ролята на наказание, а президентът се заканва с ракетите си, държейки се като даскал с тояга в ръка. В цивилизования свят обаче отдавна се е разчуло, че телесните наказания не водят до успех, включително и когато става дума за „ракетен бой“.

Как атаката на Запада би имала успех?

Какво точно иска да постигне Обама? Надеждата, че Асад може да си извади поука, е доста наивна. Режимът се бори за оцеляването си и поради това е готов да отиде докрай. Докато САЩ не са готови да осъзнаят тази реалност, интервенцията им би могла да породи нови проблеми, вместо да реши наличните.

Атаката на Запада би могла да се превърне в успех само ако с нейна помощ се постигнат преговори между Асад и умерените бунтовници. Всички експерти са единодушни в едно: оръжията няма да помогнат конфликтът в Сирия да бъде прекратен в обозримо време. Това може да се постигне единствено чрез преговори. Обама е длъжен да обясни как смята да постигне тази цел, и то преди да е дал заповед за нападение, коментира на страниците на „Ханделсблат“ кореспондентът на вестника във Вашингтон Мориц Кох.

(По Дойче веле)