ИТАР-ТАСС: САЩ похарчили над 500 млрд. долара за шпионаж след 2001

Разходите на американското разузнаване са по-големи, отколкото в разгара на Студената война. До този извод стига вестник "Вашингтон пост", сравнявайки данните към днешна дата с оценките на ситуацията в края на 80-те години на миналия век.

Статията се базира на секретния документ "Бюджетно обосноваване на националната разузнавателна програма за Конгреса", с който "Вашингтон пост" разполага. Той е предоставен на изданието от Едуард Сноудън – бивш служител на американските разузнавателни служби, който избяга в чужбина и разобличи програмите за електронен шпионаж, осъществявани от САЩ в цял свят. По-рано никога в печата не са били публикувани толкова подробни данни за разходите на американското разузнаване, пише БГНЕС.

Според публикацията, документът, отразява искането на администрацията, разгледано през февруари 2012 в профилните комитети на Камарата на представителите и Сената. Цялата сума за текущата 2013 финансова година възлиза на 52,6 милиарда долара. Реалният обем на отпуснатите средства трябва да бъде официално обявен след приключването на финансовата година. В САЩ тя завършва на 30 септември.

Други 23 милиарда долара струват разузнавателните програми за тази година, финансирани по линията на Пентагона. Така общата сума надхвърля 71 милиарда днешни долара – на толкова специалистите оценяват максималните разходи по време на Студената война, пише "Вашингтон пост".

Вестникът определя разузнавателните служби на САЩ, които се състоят от 16 специализирани ведомства, като "империя на шпионажа". След атентатите от 11 септември 2001 САЩ общо са похарчили за нуждите на тази империя над 500 милиарда долара. Но разузнаването смята това за оправдано, защото "главната цел е постигната: САЩ са успели да избегнат нова катастрофална терористична атака"

Самото издание е настроено далеч по-скептично. Според "Вашингтон пост", създадения разузнавателен колос "както и преди не е в състояние да снабдява президента с критично важна информация за редици заплахи за националната сигурност" на страната. Посочват се средните примери за пробиви в знанията на разузнаването: как руските власти ще реагират на потенциално дестабилизиращи събития в Москва; за безопасността на ядрените материали в Пакистан; за техническите характеристики на китайските изтребители от следващо поколение.

Според публикацията, 28% от бюджета на американското разузнаване – 14,7 милиарда долара – отиват за ЦРУ. С голямо изоставане следват АНС с 10,5 милиарда долара и Националното управление за военно-космическо разузнаване с 10,3 милиарда долара.

"Доминацията" на ЦРУ "по-скоро изумява независимите експерти", пише "Вашингтон пост". Известно е, че ведомството от Лангли беше подложено на рязка критика заради провалите си преди терористичните атентати от 2001 и преди началото на войната срещу Ирак през 2003. Впрочем днес има спорове и относно разузнавателните данни за Сирия.

ЦРУ, където днес работят 21 575 души срещу около 17 000 десетилетие по-рано, се е "трансформирала от шпионска служба, бореща се за оцеляване след Студената война, в полувоенно силово ведомство", констатира "Вашингтон пост".