България одобри „Бургас–Александруполис“

Министерство на околната среда и водите даде положителна оценка за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за „Нефтопровод за суров нефт Бургас–Александруполис“.

Така, след като няколко пъти върна екологичната документация за доработка на българо-гръцко-руската инвестиционна компания „Трансболкан Пайплайн“, българското екологично министерство даде зелена светлина за противоречивия проект за петролопровод.

„Оценката на компетентния орган е, че в представената документация по ОВОС са анализирани рисковете за околната среда, които Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) трябва да има предвид при вземането на решение за осъществяване или неосъществяване на проекта на българска територия. В резултат на тази оценка може да се пристъпи към продължаване на процедурата по ОВОС – организиране на срещи за обществено обсъждане със засегнатите общини и кметства на българска територия, което е задължение на възложителя“, съобщиха от Министерството на околната среда и водите.

МОСВ е изпратило писмо до възложителя „Транс Болкан Пайплайн Б.В. – клон България“ с указания за по-нататъшния ход на процедурата: възложителят трябва да осигури обществен достъп до документацията по ОВОС и да организира срещи за обществено обсъждане в засегнатите общини и кметства.

Според постигнатите договорености между българската и гръцката страна подготовката за организиране на паралелните срещи за обществено обсъждане в двете държави може да започне, след като и българските, и гръцките компетентни органи по околна среда потвърдят, че е налична цялостната документация по ОВОС за нефтопровода „Бургас–Александруполис“ (оценка на трасето на българска територия; оценка на трасето на гръцка територия и резюме на доклада за цялото трасе на нефтопровода за българска и гръцка територия).

„Резултатите от обществения достъп до документацията и обществените обсъждания ще бъдат от изключителна важност за приключване на процедурата, обсъждане от ВЕЕС и вземане на решение по ОВОС от министъра на околната среда и водите“, изтъкват от МОСВ.

Съгласно българската нормативна уредба министърът на околната среда и водите следва да се произнесе с решение по ОВОС в срок до 45 дни след последната среща за обществено обсъждане.

В понеделник Министерството на околната среда и водите отложи с още седмица крайното си решение за съдбата на петролопровода „Бургас–Александруполис“.

На 31 октомври изтече законоустановеният срок, в който министерството трябваше да каже окончателно дали допуска за обществено обсъждане оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за нефтопровода и съответно разглеждането му от Висшия екологичен експертен съвет, или го отхвърля – което би означавало край на противоречивия проект за пренасяне на руски нефт покрай Босфора.

Инвеститорът в проекта – българско-гръцко-руската компания „Трансболкан Пайплайн“, внесе за разглеждане в българското екологично министерство преработената си екооценка за петролопровода в последния момент – 30 септември, но времето за разглеждане на голямата по обем техническа документация не е стигнало на експертите от МОСВ, затова те си дават още време, за да се запознаят с тънкостите на проекта, обясниха от МОСВ.

„Бургас–Александруполис“ вече има одобрена оценка за съвместимост с екомрежата „НАТУРА 2000“, през част от чиито територии ще минава трасето; ОВОС-ът обаче бе връщан три пъти за допълване на алтернативния вариант за разтоварване на танкерите с петрол преди прекачването на суровината в тръбопровода.

Първоначалното предложение на „Трансболкан Пайплайн“, в която контролът държат руски компании с 51%, а останалите си делят поравно българска и гръцка компания, бе за разтоварване на буйове навътре в морето край Бургас.

МОСВ обаче поиска да й се предложи и вариант за разтоварване на пристанище, тъй като много от местните жители се притесняват, че съоръжението ще окаже вредно влияние и на околната среда, и на туризма.

Междувременно неколкократното отлагане на произнасянето от страна на МОСВ по екооценката на „Бургас–Александруполис" доведе до остри критики и обвинения от страна на висшестоящи руски и гръцки официални лица към кабинета „Борисов“, че с протакането и потенциалното спиране на проекта се обслужват американски петролни интереси.

Строителството на трансбалканския петролопровод, който трябваше да свързва пристанището Бургас на Черно море с Александруполис на Егейско, срещаше редица трудности заради опасенията на София, че може да нанесе вреди на околната среда.

Проектът предвижда над половината от петролопровода да преминава през българска територия.

Руската компания „Транснефт“ неколкократно изразява недоволство от факта, че България не финансира и не изпълнява задълженията си по проекта. 300-километровият тръбопровод е проектиран да пренася близо 35 млн. тона петрол годишно с опцията за разширяване на капацитета му до 50 млн. тона. Целта му е да облекчи трафика на танкери през Босфора и Дарданелите. Русия притежава 51% от проекта, докато България и Гърция делят поравно останалите 49%.