"Файнейшъл Таймс": Победа на Меркел няма да промени правилата на играта

Рядко парламентарни избори в Германия са привличали толкова голямо международно внимание. Светът гледа и чака изхода, като изчакването е оперативната дума, пише британският вестник "Файненшъл Таймс".

Особено в Европа всички решения - от финализирането на банковия съюз на еврозоната до обсъждането на облекчаването на дълга на Гърция, изглежда се отлагат, докато се изясни политическият състав на следващото правителството в Берлин. Според едно от предположенията, ако Ангела Меркел бъде преизбрана за канцлер, тя ще бъде свободна да стане по-щедра към партньорите си от еврозоната.

Според друго - тя ще бъде принудена да създаде широка коалиция с опозиционната Социалдемократическа партия, до голяма степен със същите последици. И двете може да се окажат погрешни. Защото въпреки популярността си Меркел може да се окаже с по-малко маневрено поле след 22 септември, отколкото в момента.

Поради това малко вероятно е изборите да доведат до някакви неприятни изненади. Социологическите изследвания показват едни и същи резултати от месеци и настроението в страната не е в полза на промяна. Именно затова Меркел е и толкова популярна с рейтинг от 63% според едно неотдавнашно допитване спрямо 29% за опонента й от Социалдемократическата партия Пеер Щайнбрюк.

Канцлерката е успокояващо предсказуема. Ако тя се бореше на избори във Великобритания или САЩ, щеше да се чувства много удобно. В Германия обаче ще изберат коалиция и никой не е сигурен кой ще бъде нейният партньор в управлението. Меркел може да се окаже с доста крехко мнозинство в Бундестага с настоящия си коалиционен партньор, либералната партия Свободни демократи. Но дори и тогава ще й се наложи постоянно да договаря компромиси с мнозинството на социалдемократи и зелени в Бундесрата, горната камара, където са представени 16 провинции.

Ако не се стигне до такова "черно-жълто" център-дясно мнозинство в Бундестага, тя ще трябва да преговаря със социалдемократи и зелени за сформиране на правителство. Коалиция с която и да е от двете партии, би била математически възможна, но политически трудна. Те са инстинктивни опоненти на християндемократите на Меркел.

Но по европейската политика те до голяма степен нямат различия. Шансовете за правителство без Меркел са малки - социалдемократите и зелените ще трябва да разчитат на подкрепа от крайнолявата партия Линке, за да имат мнозинство. И двете знаят, че "червено-червено-зелен" съюз би бил силно непопулярен. Поради това най-вероятното и най-популярно решение, подкрепяно от 51% от избирателите, би било широка коалиция на Християндемократическия съюз и социалдемократите, точно като тази, която Меркел оглавяваше от 2005 до 2009 г.

Единственият проблем е, че социалдемократите не харесват тази идея. Оттук именно идва и несигурността. Президентите Франсоа Оланд на Франция и Барак Обама на САЩ смятат, че широка коалиция би гарантирала повече растеж. Те не трябва да разчитат на това. Защото въпреки шумната и бясна предизборна кампания, следващото правителство няма да бъде много различно от настоящото от гледна точка на икономическата политика.

Мантрата на Меркел за "солидарност в замяна на солидарност", която означава, че Берлин ще застане до партньорите си в еврозоната, но само ако те "подредят собствените си къщи", ще остане в сърцевината на германската политика.

Християндемократическият съюз и социалдемократите подкрепят "край на дълга", изискващ балансиран бюджет както от федералното, така и от регионалните правителства. Те го наложиха и на партньорите си от еврозоната. Колкото до управлението на кризата в еврозоната действителните различия помежду им са малки.

Както казва високопоставен представител на социалдемократите: "И двете партии искат стабилизиране на еврото и на еврозоната, но Социалдемократическата партия е малко по-честна относно това каква ще е цената."

От друга страна социалдемократите искат Европейският механизъм за стабилност, спасителният фонд от 500 милиарда евро на еврозоната, да не може да се използва за пряка рекапитализация на изпадналите в затруднение банки, както Франция, Испания и Италия биха искали. Партията твърди, че банковият сектор, а не данъкоплатците трябва да финансират подобна рекапитализация. Малко от тези неща бяха дебатирани в предизборната кампания до момента.

Социалдемократическата партия знае, че не може да спечели гласове, критикувайки Меркел за политиката й спрямо еврозоната, защото балансираното й поведение на проевропеец, защитаващ същевременно националния интерес, е точно това, което искат избирателите.

Това може да се промени след признанието миналата седмица на финансовия министър Волфганг Шойбле, че Гърция ще се нуждае от още една спасителна програма догодина. Той може би беше по-прям, отколкото е възнамерявал, или може би е искал да предотврати обвинения срещу него самия и срещу Меркел в "предизборна лъжа". Но този проблем остава открит.

Нова спасителна помощ за Гърция е непопулярна. Масовият ежедневник "Билд" води кампания да накара всички политически партии да се ангажират "да не дават повече пари на гърците". Единствената партия, която е вероятно да помогне, е малката, новоучредена "Алтернатива за Германия", която иска разпускане на еврозоната и принуждаване на задлъжнелите страни като Гърция да напуснат.

Досега социологическите изследвания не даваха повече от три процента на партията. Но ако получи повече от 5% и следователно места в парламента, тя вероятно ще направи широката коалиция между Християндемократическия съюз и социалдемократите неизбежна. По един или друг начин Меркел ще остане на ръководна позиция. Но тя или ще има крехко мнозинство със Свободните демократи, превръщайки се в много по-голям заложник на бунтовниците в редиците на собствената си партия, или ще сподели властта с агресивен партньор в широка коалиция, търсещ всяка възможност да предизвика нови избори.

Това няма да направи съжителството с Германия по-лесно.

По БГНЕС