България все повече се уповава на собствените си сили

"Эхо планеты", Русия

Влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. породи вяра в населението на балканската страна за богат и безметежен европейски живот. За изминалите шест години българската мечта, основаваща се на бързото постигане на всички икономически блага, значително отслабна.

Времето превърна българите в реалисти: тук отдавна вече са разбрали, че успешното усвояване на средствата от еврофондовете няма да реши всички проблеми на страната.

Според данните на Евростат, България се намира на последно място в Европейския съюз с най-нисък БВП на глава от населението. Местният БВП по паритет на покупателната способност представлява 47% от средния показател за ЕС през 2012. Също така страната заема предпоследно място в ЕС по фактическо индивидуално потребление на глава от населението, което е с 49% по-малко от средното европейско равнище. По-нисък показател има само в Румъния, при това тя изостава само с 1%.

И всичко това при условие, че днес ЕС не преживява най-добрите си времена. Българите най-накрая осъзнаха този факт. Там, както и в много други държави-членки на ЕС, се увеличава броят на евроскептиците. Но евроскпетицизмът тук има своите особености, защото в голямото си мнозинство българите продължават да виждат полза от членството на своята страна в ЕС, въпреки растящото ниво на безработица и бедност.

Според социологическо изследване на институт "Отворено общество", през 2012 г. 34% от българите са имали по-голямо доверие в европейските структури и органи, отколкото в националните. При това в периода от 2008 до 2012 този показател през цялото време е растял. Следователно, независимо от това какво правителство е било на власт - дясно или ляво, доверието на българите в Брюксел е стабилно.

Въпреки това днес все по-често можеш да чуеш от редовия българин, че неговата родина не е нужна на ЕС. Най-често подобни изводи се базират на оценката на собствения стандарт на живот, който е далеч от идеала.

По всички показатели България се нарежда сред аутсайдерите в ЕС по жизнен стандарт. Социологическите проучвания само потвърждават бедственото положение на населението. 60% от българите живеят в материални лишения. В тази категория попадат хора, на които не им стигат парите, за да си платят тока и отоплението през зимния период, да пътуват по време на отпуската си, а също така да правят непланирани покупки и постоянно да имат месо и риба на трапезата, подчертават специалистите от Евростат.

"Политиката на Европейския съюз в много по-малка степен засяга живота на обикновените граждани", смята Емил Панушев, професор от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, "на Балканите отдавна битува мнението, че някой ще дойде и ще реши всички проблеми". По тази причина преди приемането на България в ЕС съществуваха големи очаквания, че това ще подобри живота в страната, уточнява професорът. Нещо повече, преди влизането не беше проведена информационна кампания, която да разясни на гражданите, какво е ЕС.

Според българския икономист не трябва да се свързва неуспеха на правителството в борбата за социална справедливост с политиката на Брюксел. "ЕС не е социален съюз. Когато държава-членка провежда определена социална политика, ЕС й помага, но ако отделно взета държава не прави това, тогава няма на кого да се помогне", уточни Емил Панушев.

Какъв е положителният и отрицателен баланс от влизането на малка в България в голяма Европа? Експертите имат различен отговор на този въпрос. Професор Панушев подчертава, че влизането в ЕС е било изгодно за големия бизнес, съществено разширил границите на своите сделки и намалил разходите, но не и за периферията и малките градове.

Специалистите в областта на енергетиката отбелязват, че присъединяването към Европа е принудило България да изведе от експлоатация четирите блока на първата АЕЦ "Козлодуй", лишавайки страната от значителни обеми евтина електроенергия. Европейските власти решиха, че от първи до четвърти блок на станцията с обща мощност 1760 мегавата не отговарят на стандартите за сигурност. Те бяха поетапно спрени през 2003 и 2007. Към момента функционират пети и шести блокове с обща мощност 2000 мегавата.

"Без съмнение влизането на България в ЕС донесе ползи, защото откри нови пазари и икономически възможности, но българското общество трудно прие затварянето на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй". Това нанесе сериозен удар по българската икономика и е най-негативната последица от членството в ЕС", заяви в интервю за "Эхо планеты" експертът по енергийна сигурност професор Нина Дюлгерова.

Но ако затварянето на ядрени мощности беше условие на ЕС, то друг проблем на българската енергетика - свръхпечалбите на чуждестранните енергоразпределителни дружества на местния пазар - упорито не се забелязваше от собствените управляващи в София. А именно този факт се превърна в един от катализаторите на масовите протести през февруари 2013 срещу високите цени на тока, в резултат на което правителството на Бойко Борисов подаде оставка.

Настоящото коалиционно правителство начело с БСП взе стратегическо решение да съкрати от 1 август печалбата на електроразпределителните компанията на пазара до 7%. Първоначално, след тяхната приватизация в началото на новото хилядолетие тяхната доходност беше 16%, а след това намалена до 12%.

Професор Татяна Хубенова, занимаваща се с европейски въпроси в министерството на финансите от 2001 до 2005, смята, че "минусите на членството в ЕС са заложени в самия модел на интеграция". Като пример тя посочва поставените условия в областта на земеделието, с които България беше приета в ЕС. Според нея, страната е имала шансове да се развива в тази област в рамките на общоевропейския земеделски пазар.

Но на България бяха отпуснати изключително ниски производствени субсидии, в пъти по-малки от очакваното. "Затова към днешна дата нашият пазара, който винаги се е славил със своята собствена овощарска и зеленчуково производство, е препълнен с плодове и зеленчуци от Гърция, където селското стопанство се субсидира далеч по-добре. Нещо повече износът на земеделска продукция от Гърция не е ограничен. Именно по тази причина нашите производители са неконкурентоспособни даже на своя вътрешен пазар", уточни експертът. Едва когато европейските власти повишат процента на отпусканите на София субсидии, тогава може да се говори за възстановяването на българското земеделие, смята Татяна Хубенова.

Още два важни социално-икономически фактора, на които членството в ЕС оказва влияние, са безработицата и емиграцията. Това влияние е противоречиво: ако безработицата в страната, както впрочем и в целия ЕС, съществено се увеличи по време на кризата, то нарасналите възможности за емиграция на българите намалиха този негативен ефект. "Българите получиха възможност за работят извън страната и да превеждат пари, за да издържат своите семейства. За държавата това е загуба на трудов ресурс плюс, когато се върнат в родината, на тези хора ще трябва да им се намери работа", заяви професор Хубенова.

Като цяло експертът отбелязва, че върху икономическото развитие на страната положително влияе общоевропейската дисциплина по отношение на държавния бюджет, спазването на европейските стандарти за финансова стабилност и хармонизация на държавните институции. При това анкетираните от "Эхо планеты" специалисти признават, че растящият в България евроскептицизъм до голяма степен е свързан с факта, че след световната финансова криза ЕС вече не е център на световния икономически растеж.

Министър-председателят Пламен Орешарски неотдавна заяви, че от всички страни в ЕС, чиито икономики се финансират от еврофондовете, България получава най-малката сума. В тази връзка в приоритетна задача на българското правителство се превръща грамотното планиране за следващия програмен период, в който е важно да се постигне най-доброто разпределение на средствата, отпускани от Брюксел.

"През следващия програмен период от 2014 до 2020 за България са предвидени около седем милиарда евро по линия на еврофондовете", отбеляза Орешарски. Според министър-председателя, по редица потенциално важни за страната направления се отпускат по-малко средства, отколкото са необходими. Така например, за директното финансиране на селските стопани през следващия програмен период на България ще бъдат отпуснати с 10% по-малко средства: 2,38 милиарда евро вместо днешните 2,6 милиарда.

Колкото и трудно да е, България постепенно намира своето място в европейския дом, уповавайки се все повече на своите собствени сили.

(По БГНЕС)