Износът ни за съседите е за 6 млрд. евро

Стоки за над 6 млрд. евро е продала България през 2012 г. на съседите Турция, Гърция, Румъния, Сърбия и Македония, като целият износ за миналата година е бил 20,79 млрд. лева, съобщава "24 часа".

Само за сравнение - от продажби в Китай, Япония, Корея, Виетнам и Индия, на чиито пазари тепърва пробиваме, у нас са влезли 2,1 млрд. евро. Така че държавите, с които граничим, осигуряват сериозен пазар на българския бизнес. Търговското ни салдо с четири от страните без Гърция е положително, и е над 1,104 млрд. евро.

Най-големият ни търговски партньор на Балканите е Турция, ръстът на износа за там за 2012 г. е 12,5%, което я нарежда на второ място след Германия в класацията на пазарите на български стоки.

От 2007 до 2009 г. вносът от Турция е бил с превес над износа. От 2010 г. насам обаче тенденцията е обратната, освен това с всяка година числото на положителното салдо става все по-голямо, за да стигне през 2012 г. до 768,2 млн. евро. За 2011 г. износът на България за тази страна е за 1,73 млрд. евро, а за миналата година - 1,955 млрд.

На турците България продава основно петролни продукти и те правят 30% от износа за тази страна. Рафинираната мед и медните сплави в необработен вид са вторите в класацията - със 17,38 на сто. Следват отпадъци от чугун, желязо или стомана, необработено олово. И естествено - продаваме им електроенергия, тя е 3% от общия дял на продажбите за тази страна за миналата година.

С дял малко под електроенергията са семената от слънчоглед дори когато са натрошени. Натам заминават и семена от рапица или рапида, брашна от маслодайни семена или плодове, семена на житни култури, царевица, ориз. На турците да продаваш тестени изделия, сладки или бисквити е леко нахално, но явно наши фирми са намерили ниша и там.

Оттук нататък - износът е много по-малко, и така до близо 2 млрд. евро.
Златарски изделия и техни части от благородни метали, дори и дублета на злато и сребро заминават за пазарите в Турция. Модифицирани скорбяла и нишесте, сурови овчи кожи, живи овце и кози, сярна киселина, пътнически, товарни автомобили и чак състезателни коли изнасяме към Босфора.

И дърводобивните фирми търсят реализация, но с необработен дървен материал на турския пазар. Продаваме дори дърва за огрев - трупчета, цепеници, клони, както и дървесни брикети.

През последните години в стокообмена с Турция тенденцията е да преобладават суровини и продукти с ниска добавена стойност, казва Диана Найденова, директор на международната икономическа политика в Министерството на икономиката. От нефтените и битумните масла, през черни метали на скрап, дървесина, кабели, полимери. Малка част са компоненти на електрониката и за автомобилното производство.

Къде виждат експортния потенциал с този голям търговски партньор на България експертите на министерството:
- коопериране на широка основа с турски компании в автомобилостроенето - производство на компоненти и детайли, включително електронни. В тази област неоценима полза би имала специализацията на отделните фирми
- аутсорсинг на производства и услуги от Турция в България
- развитие на животновъдството в България и износ на дребен добитък поради нарастващото търсене на турския пазар
- износ на продукцията на химическата промишленост
- транспорт и логистика
- коопериране и осъществяване на износ в областта на електрониката и електротехниката
- коопериране и осъществяване на износ в областта на здравеопазването и фармацията.

За Румъния износът ни за миналата година е бил за 1,670 млрд. евро. Положителното в търговията ни е само 7 млн. През 2011 г. сме продали на северните си съседи стоки за 1,932 млрд., а салдото е било 320 млн. евро. И въпреки това Румъния продължава да е на второ място при продажбите на Балканите.
Има разлика с износната листа в сравнение с Турция. За Румъния водят продажбите на пръти от желязо и нелегирани стомани, на пшеница и ръж, на трактори и медикаменти.

Това са стоките от първите четири позиции. Български фирми са намерили там пазар на машини за събиране на реколта или вършитба, преси за слама или фураж, косачки за трева и сенокосачки, че дори и машини за сортиране и почистване на яйца.
С малък дял от износа ни за там, но все пак присъстват земеделски, градинарски машини за обработка на почвата или за рекултивация, валяци за тревни площи или спортни площадки. Самоходни машини, булдозери, грейдери, ескаватори, товарачни машини, пътни валяци и още строителна техника присъства в износната ни листа.

Петролните продукти, естествено, за страна като Румъния, която има кладенци, са на девета позиция с 1,69% дял в експорта. Изнасяме още торове, царевица, семена на слънчоглед и рапица.
Имаме присъствие на пазара за кафе, изнасяме го печено, декофеизирано, продаваме им дори черупки и люспи от кафе и заместители на тази напитка. През Дунав мост минават и товари с шоколад и други продукти, съдържащи какао, както и захар от захарна тръстика и цвекло и чиста захароза в твърдо състояние.

Нишите, в които можем да увеличим износа, са:
- хранително-вкусовата и леката промишленост са с шанс, защото са на конкурентни цени, а продуктите са с добро качество, оценяват от икономическото министерство
- производството на висококачествени вина има голям потенциал за сътрудничество
- дървопреработвателната промишленост и производството на мебели са привлекателни за фирмите в Румъния
- фармация, химическа промишленост, металообработваща промишленост могат да увеличат обмена на стоки.

Въпреки кризата в Гърция страната заема пето място в износната ни листа за миналата година и четвърто сред страните от ЕС. За миналата година износът ни за там е с ръст от 4,9%. В Гърция сме продали стоки за 1,493 млрд. евро, само че сме внесли повече стоки и салдото ни е отрицателно с 42 млн. евро. И това е за първи път от 2008 г. насам. За 2011 г. например разликата между внос и износ е плюс 110 млн. евро. Явно в кризата и гръцката икономика търси и успява да разшири пазара на стоките си на българския пазар.

В износната ни листа за Гърция водещи са петролните продукти - основно масла, на второ място е токът, следват пшеницата, ръжта и слънчогледовото олио. На гърците продаваме трикотажни или плетени ризи, блузи и шемизетки за жени и момичета. Шием костюми, сака, поли, панталони.

Продаваме им пилешко месо - прясно, замразено, охладено, сирена и извара. Друго
перо от износа са етилов алкохол и спиртове, денатурирани, с всякакво алкохолно съдържание. Добавяме в листата си за Гърция и тютюните - сурови или необработени, както и отпадъци от тютюни. Захар, включително лактоза, малтоза, глюкоза, захарни сиропи, са също сред стоките от хранително-вкусовата промишленост, които намират пазар там.

Наред с електроенергията, която продаваме най-много през лятото за климатиците, изнасяме и дърва за горене - от трупчета, цепеници, брикети до клони и снопчета.
Стъкларските ни заводи изпращат дамаджани, бутилки, флакони, буркани, тубички, ампули, стъклени съдове за транспортиране, амбалаж от стъкло. Добавяме и тапите, капачки за затваряне на буркани и други средства за затваряне на стъкло.

За там заминават и традиционните за износа ни рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, необработено олово. Но имаме и пазар за електрически трансформатори, статични елпреобразуватели, например токоизправители, индуктивни бобини и дросели.

Потенциал в търговията с Гърция има в:
- електроника и електротехника е една от нишите, която сочат експертите
- транспортно оборудване и машиностроене - имат шанс на пазарите там
- логистиката е третото предложение
- можем да продаваме и информационни технологии
- аутсорсинг на информационни, комуникационни и финансови услуги - е друга ниша.

Износът ни за Сърбия е почти толкова, колкото и за Македония. За 2012 г. в първата държава сме продали стоки за 442 млн. евро, а във втората - за 392 млн. И за двете страни имаме свиване на продажбите по 36 и 69 млн. евро. Салдото обаче ни е положително - изнасяме с по 192 и 136 млн. повече, отколкото внасяме.
20% от износа ни за Сърбия е от петролни продукти, 19,66 на сто е медта и медните сплави в необработен вид. Експортираме и електроенергия и медикаменти.

Пръти от желязо и нелегирани стомани, както и плосковалцувани продукти от желязо или нелегирани стомани са друго перо от листата ни.
И там продаваме стъкларски изделия - от дамаджани до ампули и тапи, както и захар, сиропи, глюкоза и други захарни продукти.
Интересното е, че сме стъпили на пазара на хлебарски, тестени изделия и бисквити. Изнасяме за Сърбия дори нафора.

И в Македония водещите стоки, които продаваме, са петролни продукти и еленергия. За там обаче изнасяме и слънчогледово олио.
Другото, което е различно от другите балкански държави, е, че продаваме на македонците каменни въглища, брикети и други твърди горива на основата на каменни въглища и нефтен газ и други газообразни въглеводороди.
За там още заминават скрап, пръти от желязо и нелегирани стомани, както и други продукти от желязо и стомани, жито и ръж, лекарства, автобуси.

Нишите в Македония, които виждат специалистите, са изделията с висока принадена стойност - компютърни елементи и възли, софтуерни услуги, стоки на електротехническото и електроенергетичното оборудване, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост.