Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера са открити край Старосел

Тракийски храм и светилище на Зевс и Хера са открити в Средна гора, съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Екип на Националния исторически музей (НИМ) под ръководството на доц. д-р Иван Христов поднови археологическите разкопки в района на връх Кози грамади (1365 м) в землището на с. Старосел, Хисарско. Тази година археолозите на музея проучват голямо светилище в най-високата част на върха. В пределите на античния групов паметник от национално значение е открит голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера, обхващащ площ от 50 кв. м.

Началото на неговото функциониране започва през втората фаза на ранножелязната епоха (VIII – VI в. пр.Хр.). Преустроен е през IV век едновременно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, открита и проучена от Иван Христов.

През този период траките са използвали обработени каменни блокове, за да подчертаят фасадата на храма. Покрили са го с керемиди от коринтски тип, а на мястото на старите глинени олтари са изградили четири кръгли олтара, изградени от камък и глина.

Това ранно светилище, както и друго, разположено на съседния скалист връх - Сборови грамади, обяснява защо владетелите на одрисите в края на Класическата епоха построяват укрепената резиденция в планината. Очевидно в тази част на Същинска Средна гора е действало значимо регионално култово средище.

Сигурни податки за използването на новооткрития храм на връх Кози грамади през римската епоха са откритите монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които - с изображение на бог Зевс. Светилището съществува до V век сл.Хр., когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква.

Другите находки на експедицията са монети, сечени в Тракийски Херсонес, монети на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, денари от късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове в светилището.

Тазгодишната експедиция на НИМ има амбициозната задача да проучи цялостно светилището на връх Кози грамади, което в древността е било оградено от каменна стена. През август т. г. в екипа на експедицията ще се включат и студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии. Проучванията ще продължат до началото на септември.