Галъп: За първи път от 1997 г. българската нация отново е силно поляризирана

Галъп: За първи път от 1997 г. българската нация отново е силно поляризирана
A A+ A++ A

Избори днес трудно биха довели до значима промяна на парламентарното статукво, сочат данните на редовното ежемесечно изследване на „Галъп интернешънъл“, познато като Политически и икономически индекс, съобщиха от агенцията.

Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете между 27 юни и 4 юли. Проучването представлява моментна картина, която няма как да улови ефекта на събития от последните дни, като например речта на президента Плевнелиев и т.н.

Позициите на БСП и ГЕРБ се запазват приблизително равни с известна преднина за левицата, дължаща се не на ръст на привържениците й, а на спад в лагера на Борисов. Електоратите на двете най-големи партии се намират в коренно противоположно състояние – при червените се регистрира по-скоро консолидация, втвърдяване (след първоначалното предизвикателство за подкрепата им след назначението на Пеевски), докато при ГЕРБ текат дезинтеграционни процеси.

Показателно в това отношение е доверието в двамата лидери на формацията – при Борисов е достигнало до 20%, което е безпрецедентно за него, а Цветанов е на 10%. Това означава, че и двете политически фигури са се превърнали в тяснопартийни, като Цветанов набира подкрепата на едва на половината от симпатизантите на партията, т.е. превърнал се е във фактор на разцепление.

Изключително висока е и цялостната обществена нетърпимост към него – 2/3 от всички избиратели считат, че той трябва да се оттегли. Доколкото, поне засега, това е малко вероятно да се случи, тъй като бившият вътрешен министър разполага с пълната подкрепа на лидера си, то негативните процеси в публичния образ и на партията, и на Борисов най-вероятно ще се задълбочават.

ДПС запазва традиционния си електорат и присъствие при евентуален нов парламент на сегашни равнища, но губи обществено доверие и изпада във все по-голяма изолация – 64% от анкетираните са на мнение, че движението не трябва да участва в управлението на страната.
При „Атака“ се развиват сходни процеси на неприемливост на обществото, като към момента партията губи значителна част от гласувалите за нея наскоро и не набира електорат, достатъчен за прескачане на електоралната бариера. Доверието в Сидеров върви надолу. В същото време се запазват добрите шансове на НФСБ.

Потенциално обединение на невлезлите в настоящия парламент десни формации е трудно да бъде измерено, доколкото процесът е в самото начало. С голяма доза условност към момента 9% от избирателите биха подкрепили такава формация, като ключов неизвестен фактор си остава въпросът за лидерството й. След палитрата на настоящите водещи партийни фигури засега нито едно лице не се откроява със значима обществена подкрепа.

Около 7% от всички имащи право на глас декларират, че са участвали поне един път в настоящите протести. Това може да се равнява на близо 400 хил. избиратели. Този относителен дял в София обаче е 3 пъти по-висок, като изследването потвърждава хипотезата за по-високия от средния образователен и имуществен статус на протестиращите. И обратно – извън най-големите градове, сред хората без висше образование и добри доходи, протестният потенциал е пренебрежим.

За първи път от 1997 г. българската нация отново е силно поляризирана, налице е дори хипотеза за тенеденция към завръщане на двуполюсния политически модел. Избирателите са разделени на две приблизително равни половини и по отношение на оставката на правителството на Пламен Орешарски (41% „за“ и 40% „против“), и по отношение на искането за нови избори (35% „за“ и 39% „против“). Като цяло обаче доминира нагласата за нов вот в рамките на годината.

Макар и да губи 10% доверие спрямо юни, премиерът Орешарски все още се ползва с подкрепата на 32% от избирателите и е в челото на одобряваните личности. Всъщност развоят на политическата ситуация в страната до голяма степен зависи от неговите действия, от неговото публично присъствие и лидерство. Шансът му се крепи на факта, че 85% от избирателите търсят постигане на национално съгласие.

„Варненският синдром“ е нещо ново за България – много протестиращи, малко гласуващи. При избори днес до урните могат да отидат и половин милион по-малко избиратели спрямо 12 май, ако се съди по декларациите. В масовото съзнание текат нови, противоречиви процеси и прогнози почти са невъзможни. 

Редовното изследване на „ББСС Галъп интернешънъл” е проведено от 27 юни до 4 юли 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1013 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Известно е като ежемесечен Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл”® Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »