Проф. Кръстьо Петков: Бюджет 2013: „Не“ на ремонта – „Да“ на актуализацията

Проф. Кръстьо Петков: Бюджет 2013: „Не“ на ремонта – „Да“ на актуализацията
A A+ A++ A

Дължа едно уточнение за заглавието, което ползвам. Заедно с група икономисти още през март т.г. излязохме със становище, че в края на полугодието ще се наложи да се актуализира „Бюджет 2013“. Имам предвид именно актуализация,  а не текущ  ремонт, т.е. закърпване на финансовите пробойни, които остави правителството на ГЕРБ. Което означава по-конкретно:  паралелно с промените в структурата на националния бюджет, да  се загърби  Дянковата философия на бюджетиране, подчинена единствено на безумния стремеж към нулев дефицит;  да се обвърже фиска с политика на нов растеж  и излизане от капана на структурната  безработица; да се преработи проектът на партньорско споразумение с  Брюксел, за да се гарантира усвояването на над 15 милиарда лева от еврофондовете през новия програмен период (2014-2020 г.)

Реалистична ли е тази задача ?

В състояние ли е правителството на професионалната експертиза, както го определи титулярът Пламен Орешарски, да се справи с предизвикателствата от политически и финансово-икономически характер, с които е свързана бюджетната трансформация? Как точно и кога да се случи въпросната актуализация? Това са въпросите, които ще разгледам в настоящата статия, в отговор на острия, на моменти ирационален публичен дебат , в който ми се наложи да участвам през последните седмици.

Днешната експертна среща по темата, насрочена от министъра на финансите Петър Чобанов, е допълнителен повод за преглед на аргументите „за“ и „против“ актуализацията.

Играта: „Тука има - тука нема“!

На такова безполезно и дори контрапродуктивно надлъгване заприлича участието на управляващите и опозицията в задочния спор за актуализация на тазгодишния бюджет. Още преди да бъде избран за премиер, Пламен Орешарски беше доста резервиран към варианта за ревизия на бюджета, наследен от неговите предшественици. Сетне се изказа категорично против, за да стигне преди десетина дни до прозрението, че актуализацията е абсолютно наложителна.

Нещо повече, той не отхвърли и идеята за спешен държавен дълг, без обаче да посочва технологията, която възнамерява да използва, нито параметрите на предстоящата емисия на ценни книжа. Подобни неясни и противоречиви  изявления правеше и новият финансов министър Петър Чобанов. Политическата опозиция мигновено реагира на колебливото говорене на  тандема „Орешарски - Чобанов“ и се зае да отстоява бюджетното статукво.  Предмет на остри критики стана и оценката  на премиера, че публичните финанси и реалната икономика  никога не са били така зле, както са сега.

Хвърлена в пространството без доказателства, облечени в числа, тази емблематична фраза се обърна срещу нейния автор. Финансовият експерт Орешарски, обичайно сдържан и винаги конкретен в публичните си позиции, беше обвинен в прегрешение, типично за политическото словоблудство: партийно инспириран популизъм. Реакциите на политическата опозиция – тази в парламента и извън него - са разбираеми.

По неписана българска традиция още преди едно правителство да е обявило свое решение, неговите партийни опоненти са готови с отрицателно становище. Странното в днешната ситуация е това, че неполитическите играчи на икономическата сцена – т.нар. работодатели, също се нахвърлиха върху намерението за актуализация на бюджета. Нещо повече, говорители на  КРИБ и БСК открито поискаха правителството да си ходи; КТ „Покрепа“ дори обяви подготовка на обща политическа стачка; в по-мека форма за предсрочни избори се произнесе и КНСБ.

Така за броени дни социалните партньори загърбиха терена на диалога и се приготвиха за позиционна война.  Единствено последователни в позициите си останаха пазарните фундаменталисти. Още преди периода на Дянковите магически изпълнения във финансово-бюджетната сфера те бяха категорично против всякакви нововъведения, с изключение на едно: орязване на разходите.

Колкото по-надълбоко се реже, толкова по-добре. Наскоро един млад и агресивен фундаменталист се обяви дори за 50-процентно съкращаване на публичните разходи (от тук до предложението за закриване на държавата остава само една крачка!). При Орешарски неолибералният лагер стана още по-яростен: всяко по-радикално изказване на премиера се посреща на нож; деструкцията в спора замени креативността.

Ударният отряд на либертарианската гвардия както винаги сe рекрутира  от  от екс-соровския Институт за пазарна икономика (ИПИ). В интерес на истината, „ипистите“ са единствените критици на готвения проект за актуализация на бюджета, които си служат с числа. Проблемът е, че ги четат, както дяволът чете евангелието...

Езикът на числата: кой е правият?

Трудно ми е да отсъдя, защото спорът между правителствените експерти и българските адепти на чикагската икономическа школа от ИПИ и сродни нему експертни мрежи придобива абсурден характер. Уж и двата лагера боравят с една и съща база данни, но количествените параметри, на които се позовават, сякаш са от различни източници.

По-конкретно, „ипистите” твърдят, че:?

Приходната част на бюджета се изпълнява пунктуално до края на май, дори по-добре от миналата година; а излишъкът в текущата сметка на държавата и през юни бил около 70 милиона;?

Фискалният резерв стоял солидно  и за същия период възлизал на 5,8 милиарда лева;? Нямало опасност да се намалят приходите до края на 2013 г., стига данъчната администрация и митниците да си вършат работата по закон; заради това планираният дефицит от 1,3%  (възлизащ на 1,1 милиарда лева) не бивало да се коригира; целта „Нулев дефицит и идеално балансиран бюджет” също да не се променя и т.н.

На свой ред, говорителите от кабинета и парламентарното мнозинство твърдят следното: До края на годината предстоят договорени плащания за минимум 500 милиона лева, които няма да се покрият от планираните приходи. Съвкупният размер на бюджетния недостиг се движи в границите между 1 и 2 милиарда лева ( амплитудата на прогнозните числа, съобщена от г-н Орешарски, е смущаващо голяма, особено за финансист от неговия ранг!);?

Фискалният резерв бил над санитарната граница, но и това щяло да се промени - когато през август настъпи падежът на 800 милиона лева за земеделския аукцион, разигран хазартно през зимата по указание на експремиера Борисов; и други предстоящи плащания щели да бъдат за сметка на резерва, така че състоянието на фиска съвсем не е така стабилно, както твърдят фундаменталистите (в един глас с мисията на МВФ, посетила наскоро България)?

Като цяло наследството в областта  на публичните финанси е тежко: преките и косвените щети възлизат на 8 милиарда лева – хвърли нова бомба премиерът Орешарски. От тях 4 милиарда са изхарчен и невъзстановен фискален резерв и 4 милиарда лева са нараснал държавен дълг. Толкова за баланса от непълните четири години управление на ГЕРБ.

При това положение как да не се актуализира бюджетът! Още повече че правителството ще ревизира не своя проект (както стори това Симеон Дянков през 2010 г., получавайки оценка „Слаб 2“ по публични финанси), а наследения от ГЕРБ  и поначало сгрешен бюджет. Легитимно право на всеки нов МС е да трансформира структурата на националния бюджет: първо, защото самата структура на правителството се променя (има нови министерства и ресори, без осигурени ресурси); второ, защото през втората половина на годината постъпленията в държавната хазна се очертава да бъдат доста под предвидените 27,7 милиарда лева.

След актуализацията – накъде?

Как може да се преодолее абсурдността на експертното разноговорене, на замерянето на опонентите с целенасочено подбрани числа от една и съща информационна база? Начинът е един: от двете страни на масата  да седнат спорещите експерти, въоръжени с наличната статистика. И да обсъждат количествените показатели - прогнозни и отчетни - един по един, до изчерпване на картината.

Едва когато се постигне съгласие по финансово-бюджетната статистика, може да се спори по политиката и стратегията. Защото бюджетът на една държава в крайна сметка не е нищо друго, освен политика, облечена в числа. Дано на днешния обществен съвет при министър Чобанов се случи това чудо  в експертния български дебат.

Как накъде, към програмиране на новия „Бюджет 2014“ - биха отговорили чиновниците от МФ. По принцип е така, само че на кабинета „Орешарски“ не му е отредено време за такава стъпаловидна процедура. Кабинетът е в цайтнот и работи в крайно изнервяща публична среда. Към натиска на протестиращите и бягството на опозицията и социалните партньори от конструктивен диалог се прибавя и висящият краен срок (август, т.г.) за преработка на проекта за Партньорско споразумение с ЕК за новия програмен период – до 2020 г.

Рационалното действие в тази обстановка на външен натиск и вътрешна нестабилност, на отчайващо ниска публична подкрепа на политико-програмния кабинет е само едно: ангажиране с кратък  срок за актуализация на „Бюджет 2013“, която да се съпровожда с обявяване на макрорамката  на проектобюджета за следващата година и преработен проект на споразумението за евросубсидиите, отговарящ на препоръките на ЕК.

Не по късно от края на август. И без повече колебания и ходене „напред-назад“ от страна на правителството. Най-важната фискална функция на държавата: бюджетирането и данъчните  реформи трябва да се осъществят редом с ангажимента за нов избирателен кодекс - отново в същия кратък срок. Едва тогава може да се очаква, че протестиращите – техните гурута и говорители - ще разберат драмата на българската ситуация: как да се върне в оборот идеята за пряка демокрация  и да се овластят гражданите, без този желан от нацията поврат да съсипе окончателно икономиката, публичните финанси и социалната сфера.

Въпросът следва да се постави ребром, честно и открито: ако заради скорострелни избори се отложи актуализацията на тазгодишния бюджет и подготовката на следващия се прави „на коляно“ през декември; ако България не вземе животоспасяващ заем за преструктуриране на икономиката и насърчаване на малкия и средния бизнес; ако Брюксел ни отреже половината от 15-те милиарда субсидии поради липса на качествен проект на Партньорско споразумение – тогава кой ще носи отговорността?

Изходът: кой печели?

Държавническата отговорност  се носи в крайна сметка от правителството, избрано от парламента, в съответствие с конституционната процедура. Такъв е не само моят прочит на днешната критична ситуация. Опозицията и протестиращите не искат повече да ги управлява кабинетът „Орешарски“, обвинявайки го в аморалност, олигархична зависимост, шурободжаначество и прочее смъртни грехове.

Европа също охладнява към него. Вътрешните боричкания в квазикоалицията, която го роди, привнасят допълнителна политическа нестабилност. Единственият политически изход, но при готови бюджетни проекти и променен избирателен закон, е договорената оставка.

Договаря се т.нар. къс мандат - още сега, с официално предложение за  най-благоприятното време за избори (май 2014) ;  при изпълнени задължения към държавата (стабилизация на публичните финанси)  и към гражданството (избори по нови правила).

Победители в тази политико-експертна битка няма да има. Защото при един евентуален консенсус всички ще бъдат по малко недоволни – консенсусът е невъзможен без взаимни отстъпки. Ще спечели България, защото ще предотврати ескалацията на политическата/вътрешна нестабилност и международната изолация.

Нали именити и неназовани патриоти вкупом се кълнат: „България  над всичко”! Крайно време е  да го докажем!

 

Авторът проф. Кръстьо Петков предостави на NOVINITE.BG анализа си в качеството си на председател на Съюза на икономистите в България

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »