Георги Велчев: Домашно забъркана политическа криза или „какво най-често ме питат в Лондон“

Георги Велчев е дългогодишен инвеститор в България, магистър и доктор по икономика от Виенския Икономически Университет и магистър по бизнес администрация от Харвард и Инсеад, преподавал икономика в Харвард и СУ Климент Охридски, президент на Харвардския Клуб в България в първата година след учредяването му през 2001 г.

Публикуваното тук мнение е негово лично, не е редактирано и не обвързва нито това издание, нито която и да е институция, с която е свързан или някога е бил свързван.

Изпитвам дълбоко уважение към българския еврокомисар и към институцията, представлявана от нея, ето защо изразявам дълбоко учудване от коментара в нейния блог, с който подканя ГЕРБ и БСП към взаимодействие за предсрочни избори – нещо, което Брюксел би трябвало най-често да й напомня, че трябва да се избягва. Белгия е рекордьорът в Европейския Съюз, а вероятно и в света, по продължителност на неспособността да се гласува правителство след демократични избори.

Затова, както и заради откровено странния призив на президента за предсрочни избори, се мотивирах и аз да споделя „какво най-често ме питат“ в Лондон, столицата на една от най-демократичните страни в света, където две партии от двата края на политическия спектър се обединиха преди 3 години в името на бъдещето на Обединеното Кралство. На фона на цивилизования политически дискурс в Лондон, това, което най-често ме питат, е следното:„Защо при демократично избран парламент, който е бил способен да назначи по демократичен начин правителство, което се ръководи от вероятно един от най-компетентните премиери в новата, а вероятно и в по-старата, история на България, еврокомисарят и президентът на Република България призовават за предсрочни избори?“

Този въпрос ми го задават с искрено недоумение, граничещо с наивно любопитство, защото даже не им хрумва да се опитат да разберат естеството и мотивацията на балканската душа, в стил „аз не искам на мен да ми е добре, а искам на съседа да му е зле“. И понеже шепа протестиращи пред Народното Събрание ежедневно искат по нещо, реших да обобщя какво аз искам от институциите на една европейска държава, за да рискувам да инвестирам капитал и годините от живота си, и какво намирам в България сега.

Аз искам:

1. Президент, който не заема страната на диктатурата на малцинството;

2. Премиер, който води публичен диалог с бизнеса, а не играе на карти с него;

3. Правителство, което не си променя стратегията в рамките на 24 часа;

4. Министър на финансите, който не докарва бизнеса до фалит;

5. Полиция, която не подслушва всеки, когото и когато си пожелае;

6. Съдебна система, която не е жертва на рекет от изпълнителната власт;

7. Парламент с отговорно мнозинство и подкрепа за правителството;

8. Опозиция, която не се „сърди“, а участва в парламентарния живот;

9. Кмет, който защитава реда в столицата, а не „си играе“ на опозиция;

10. Преса, която честно отразява новините, а не участва в немощни демонстрации.

В момента това правителство изпълнява 6 от 10-те критерия, но не защото не иска да изпълни и другите, а защото изпълнението им е изцяло в ръцете на президента, опозицията и национално отговорната преса. Затова съм убеден, че това правителство е най-доброто, което България е имала през последните 20 години, след правителството на Н.В. Цар Симеон II, което покриваше по безспорен начин 10 от 10-те критерия. Чуждестранните инвеститори в България не спират и досега да ми повтарят за икономическото, финансово и институционално „чудо“ на периода 2001-2005 година. В същото време, всеки работодател си спомня 20%-ния ръст на реалните заплати при управлението на същото правителство.

И затова единствено отговорното решение за настоящото правителство е да управлява, а за парламента и за президента – да го подкрепят за пълен мандат и да му дадат възможност да постигне и то 10 от 10 в очакванията на инвеститорите, а и, както подозирам, на целия български народ. За да може да върне надеждата на всеки българин.Убеден съм, че всички чуждестранни инвеститори в България от последните 20 години, включително президентът, споделят моето мнение, и подозирам, че огромното мнозинство от критиците на това правителство, включително президентът, са съгласни с мен, и се надявам всички те, както и опозицията и оскъдният брой демонстранти, да имат доблестта да си го признаят. Включително президентът.

За да може България да бъде държава, а не просто географско понятие.