215460 статии       |       465 интервюта       |       1538 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.84913| EUR 1.95583| GBP 2.30586|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1Конфликтът Русия-НАТО

Размер на шрифта:   

Скучният край на операта „Лукойл България“

17 януари 2012, вторник / 07:24; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Скучният край на операта „Лукойл България“

Агенция „Митници“ връчи в понеделник на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ протоколи за съответствие съгласно законовите изисквания за измервателни уреди на акцизни горива.

Така великата опера „Лукойл България“ (или сага, ако предпочитат), общо взето, приключи без много фанфари. За разлика от начина, по който започна през юли 2011 г., когато премиерът Бойко Борисов и шефът на митниците Ваньо Танов се репчиха словесно срещу „Лукойл България“ и изпълнителния й директор Валентин Златев, смятан за петролния олигарх на страната.

Кризата между „Лукойл“ и българското правителство през юли 2011 г. беше толкова впечатляваща на пръв поглед, че в един момент рафинерията „Лукойл Нефтохим“, най-голямата на Балканите, дори изглеждаше обречена да бъде затворена – или поне Борисов и Златев накараха обществеността да повярва в това. И то защото в рафинерията не бяха монтирали измервателни уреди за акцизни стоки, което пък е мярка на правителството за борба с контрабандата.

„Интересното“ развитие последва само няколко дни по-късно, когато съдебно решение постанови, че рафинерията в Бургас може да работи, докато тече разследването, като на практика „Лукойл Нефтохим“ не прекъсна работата си. Цялата драма се оказа много шум за нищо – като изключим рейтинговата инжекция за примиера Борисов, защото в крайна сметка той се „опълчи“ срещу един от най-важните български олигарси. Впоследствие съдебната сага по случая очаквано се проточи.

Действащите лица в операта „Лукойл България“ изнесоха добро представление – за тези, които им повярваха. Защото, оставяйки настрана теорията на конспирациите, има две основни причини, поради които „сблъсъкът“ между българското правителство и „Лукойл България“ изглежда 100% фалшив.

На първо място е добре известното приятелство между премиера Борисов и шефа на „Лукойл“ Валентин Златев. Всъщност безброй публикации в медиите определят Златев като човека, който „дърпа конците“ на Борисов и кабинета му. Дали пък Златев и Борисов не са издирижирали цялата криза с лиценза на рафинерията, за да подсилят позициите и имиджа на правителството? Всеки да си отговори сам.

Второ, дори всички твърдения за задкулистната игра на Златев и Борисов да се окажат неверни, има една много по-силна причина, поради която кабинетът най-много да е блъфирал, че ще я затвори (отново: ако не е бил част от някакъв сценарий). Много просто: рафинерията „Лукойл Нефтохим“ е не само единствената в България, но е и най-големият данъкоплатец и дава 10% от брутния вътрешен продукт на страната (!). При тези обстоятелства нито един вменяем държавен лидер не би си позволил да я затвори независимо какви измервателни уреди не са били инсталирани навреме.

Така, въпреки че съдебният спор за лиценза на рафинерията и пристанищния й терминал всъщност продължава, оператата „Лукойл България“ достигна до един доста „скучен“ завършек. Тя може и да е струвала на петролната компания няколко милиона, но пък удари здрава рейтингова инжекция на кабинета „Борисов“. А прословутите измервателни уреди все едно бяха инсталирани с голямо закъснение – както щеше да стане и без да се разиграват грандиозни оперни представления.

Тази статия на АНГЛИЙСКИ

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: