Прокурорите не са мотивирани да работят по корупционни дела, сочи доклад

Липсва мотивация сред прокурорите да работят по корупционни дела, се казва в доклад от функционален анализ, извършен от Прокуратурата на Република България в изпълнение на препоръките в доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, цитиран от агенция "Фокус".

Трудоемкостта на работата по дела за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности не намира адекватно отражение при оценка на обема и натовареността на работещите по тях магистрати и разследващи органи, което поражда нежелание да се работи по тях. По такива дела отводите и постановленията за изпращане по компетентност са обичайно явление.

Натовареността на работещите по тях, измерена като брой дела е малка, а същевременно обемът действия по разследването е несравним с действията по другите досъдебни производства. Крайните резултати от работата, измервани в показатели като оправдателни присъди, връщания за доразследване, осъдителни присъди, също водят до негативна оценка на работата на магистратите”.

Според направените изводи, демотивиращо за магистратите действа и обстоятелството, че разследваните лица разполагат с политическо и икономическо влияние и действията срещу тях могат да имат негативно отражение върху кариерата и социалния живот на магистрата и семейството му.

„По много от т. нар. „провалени дела” почтеността и безпристрастността на магистратите, работили по тях, също е под въпрос. Общуването с лица, разполагащи с обществено влияние и значителни финансови средства, възприемащи търговията с влияние като норма на поведение, създава благоприятни условия за корупция на фона на силната демотивация.

Същевременно, разследваните лица на висши държавни длъжности в изпълнителната власт, заемат тези длъжности, защото са излъчени от партии, които чрез парламентарната квота във ВСС могат да въздействат върху кадровото развитие на магистратите. По някои от делата съществуват конкретни съмнения за политически и други обвързаности и за преднамерено създаване на обстановка за материални облаги”

Фактическата и правна сложност на делата за корупционни престъпления налага завишаване на професионалния капацитет на наблюдаващите прокурори и на разследващите орган.

Според доклада, необходима е допълнителна квалификация и обучение с оглед приложението на някои закони – като напр. Закон за обществени поръчки, Закон за устройства на територията (ЗУТ) и др. Освен това, не може да не се отчете и трудоемкостта на производствата, имащи за предмет разследването на корупционни престъпления, която не намира адекватно отражение при оценката на прокурорския труд (например при атестиране, при повишаване в длъжност и т.н.).