Максим Бехар: Поколението F владее света

ЕМИЛ СПАХИЙСКИ, в. ТРУД

Максим Бехар e основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc., с повече от 25 години богат опит в областта на публичните комуникации. Той е творческа личност с влияние в българския политически и бизнес живот. От януари 2012 г. Максим Бехар управлява офиса на Hill+Knowlton Strategies в Прага, Чехия.

- Г-н Бехар, вие сте известен със своята страст към електронните комуникации. Постоянно сте въоръжен с най-новите устройства - таблети, телефони, компютри. Очаквате ли печатните медии да изчезнат?

- Очаквам, да. Те ще изчезнат и го казвам с болка, защото доста години съм работил във всекидневник. Когато моите приятели ме питат защо говоря така, им обяснявам, че журналистът е създател на информация, продавач на новини, на коментари, статии, интервюта. Журналистът не е търговец на хартия. Защо трябва да се страда от този факт? Има и обективни причини - рекламодателите ще се отдръпнат, продуктът ще стане по-скъп.

- Тъжно звучи. Чудя се дали за печатното издание да не цензурирам този ваш отговор... Защо обаче книгата ви е на хартия?

- Напротив, тя се продава и в електронен вариант на английски и върви страхотно добре. Мисля, че следващата ми книга ще замине директно за “Амазон”, а на хартия ще се продава като сувенир.

- Как ви хрумна идеята за тази книга?

- Това е пряко свързано с бизнеса, който управлявам и професията, която практикувам - публичните комуникации. Исках да споделя моето мнение за това ново поколение. Сетне си казах, че за да е далеч по-обективно и пъстро, трябва да потърся мнение от и на дузина други хора - все приятели, успели българи в различни професии - спортисти, журналисти, издатели, писатели. Те са от различни поколения.

- “Поколението F” - очевидно става въпрос за фейсбук. Има ли и други значения това F?

- Да, определено едната е фейсбук. Но според мен има три думи на английски, които определят нашия живот: фейсбук, fear (страх), fuck. В обществата има огромен страх от новото, от публичността. Това е огромен шок, защото ако по-рано публични бяха единствено политиците, хората на изкуството, някои от известните спортисти, то днес всеки е публична личност. Третата дума е любимата дума на моята любима рок група - “Грийндей”. Тук не я използвам във вулгарния  смисъл. Тя може да бъде живот, може да бъде и възмущение, възклицание.

- Наистина ли поколението F ще управлява света?

- То вече управлява. Поколенията в света в момента не се делят по възрастов признак, а по два други принципа: колко бързо реагираш и до каква степен хората са склони да обменят знания. Защото има хора на 60 г. Реагират бързо, говорят интересни неща, обменят познанието си с други хора. Има и такива, които са на 20 години, които с ток не можеш да ги събудиш. Те са абсолютно пасивни ползватели на социалните медии, на света, който ги заобикаля. Докато силата на социалната медия е обменът на знания. Ти влизаш в твоя фейсбук профил, споделяш нещо интересно. Аз го прочитам и го споделям с други хора. Така стигнахме до състояние, при което никога в цялата човешка история хората не са знаели толкова много. Те трупат познание.

- Който трупа познание, трупа печал. Не става ли по-тъжно?

- Когато имаш избор на познание, започваш да отсяваш. Ние се адаптираме. Даже тези дни четох една антропологическа прогноза, че чисто физически човек ще се промени. Големи познания - по-големи очи, по-голяма глава. Звучи смешно, но може и така да се случи, защо все пак изследването е сериозно. За мен е значително по-добре да имаме достъп до повече информация и да отсяваме, отколкото да нямаме информация и да бъдем цензурирани. Защо казвам, че поколението F управлява света? Ами защото това са хората които създават общественото мнение, защото живеят в една глобална държава. Преди вестниците се правеха само от журналистите. Сега всеки може да прави медия, да създава новини. Особено фейсбук е огромна социална медия и както виждаме, никой не може да запуши устата на обществото през социалните медии. Хората във фейсбук не могат да бъдат купени.

- Безспорно огромна промяна, но тя донесе и други опасности: Службите в САЩ следят целия свят. Появи се и нов тип работа - щатен блогър - все хора, които се опитват да променят дискусиите в посока, желана от тях.

- Проблемът на блогърите (платените) е, че те много бързо биват разпознавани. Всеки средноинтелигентен човек веднага ще разпознае платения блогър. Силата на социалните мрежи е, че те са персонализирани. Когато ти прочетеш статуса или линк от някого, знаеш кой е той. Ако той няма снимка, няма лични данни, не ти е приятел, няма как да му повярваш.  Колкото до въпроса с подслушването в САЩ, това не е изненада, особено след събитията от 11 септември. Надявам се, че го правят законно, не както у нас. Това че следят, не може да повлияе на независимостта на социалните медии. Как ще цензурираш фейсбук?

- Така е, но има и обратната страна на монетата. Така както цялото общество бе възмутено от действията на онзи, който влачеше зверски кучето си с колата, така заради един форум щеше да фалира една банка.

- Точно така е, но тази банка се оправи много добре и инвестира много средства и е най-добрата в онлайн пространството. Това само показа, че бизнесът трябва да се съобразява с реалностите. Днес реалностите са такива, че трябва да се съобразяваш с новите медии, с виртуалния свят. Ние трябва като бизнес да сме активни, да сме нащрек, защото във всеки момент може да се организира атака срещу бранда ни, срещу нашия имидж.

- Социалните мрежи са форма на културна революция (без аналогии с китайците), но това няма ли да породи една контрареволюция. Връщане към традиционните ценности на миналото?

- Не, това не е революция, първо. Това е цунами, и то помита всичко. Може да има носталгия, но едва ли дълго. Аз лично от години не чета книги на хартия. В моя електронен четец имам 2000 книги, а устройството влиза в задния ми джоб. Моята библиотека е неограничена от времето и пространството. Пътувам в самолета - чета. Имам малко свободно време - чета. Хартиените книги не можеш да ги носиш по този начин. Това е и една от целите на тази моя книга - да представя моята гледна точка на човек, който се занимава с публични комуникации. Обърнал съм се към 19 души да кажат какво очакват в бъдеще от това поколение F.

- В книгата ви участва и авторът на “Време разделно” Антон Дончев, който още си обича пишещата машина. Какво мисли той за поколението F?

- Той е най-великият жив български писател. Той, разбира се, казва, че поколението се е отчуждило страшно много. И е доста критичен към това, което се случва. Нормално, защото той живее в друг свят. Но такъв беше и Радичков. Когато правех в. “Стандарт”, бяхме първият изцяло компютризиран вестник в България. Радичков дойде по един повод в редакцията и когато видя компютъра възкликна: “Защо я държиш тази хуйовина на бюрото си?” Радичков има такъв разказ- “Хуйовина”. На моя въпрос какво има против компютрите, той отвърна, че техниката ще отчужди от хората.

- Отчуждават ли се наистина?

- Напротив. Стават все по-социални, споделят повече, научават повече. Може би е вярно, че ако комуникираш само през техниката, не усещаш други неща в отношенията си с хората, но това едва ли е риск, защото и сетивата се променят. Хората обаче се променят към по-добро, защото стават по-открити, по-прозрачни, което означава, че и по-честни.

- Вероятно. В същото време обаче се появяват модерни течения, които връщат хлапетата към ретро предметите. Например манията да се купуват винилови плочи, и да се пускат на стари грамофони. Да се снима на черно-бяла лента...

- Това не са стари неща, защото има страхотни съвременни грамофони, които вадят невероятен звук. Но погледни: имаш избор да избереш винилова плоча или аудиофайл. Какво по-хубаво. Преди 120 години, когато Хенри Форд представил своята “бензинова каляска”, веднага се появили критики от сорта “какво ще стане ако спукаш гума”, “ако свърши бензинът”. Ами ето какво става - строят се бензиностанции. От носталгия никой не се качва на каруца, защото всеки бърза, цени си и времето, и комфорта.

- Кое е следващото поколение, което ще помете таблетите, телефоните и поколението F?

- Поколението G, най-вероятно. От английското glasses (очила). Вече на пазара излязоха прототипите на първите мултимедийни очила. Само след години почти всеки ще има такива очила, в които се проектират всякакви услуги. Видео в реално време, комуникации в реално време. На практика ще можеш да разговаряш с човек, сякаш е пред теб.

- Да пази Господ да си изгубиш очилата.

- Е, то е като да си изгубиш телефона. Вземаш си друг. Какво обаче ще се появи след очилата, най-вероятно не можем и да предполагаме. Можем обаче да твърдим, че ще има още много смени на поколения.

- Колко често ще се сменят поколенията?

- По-рано се твърдеше, че за 7 години се сменят. Днес според мен - много по-бързо. Толкова бързо, че май всяка година ще се появява по една моя книга.