Дали това е победа за Ердоган?

Мурат Йеткин, в. Хюриет

Ден преди голямата демонстрация в Истанбул в отговор на триседмичната вълна от протести в страната, министър-председател Реджеп Тайип Ердоган даде публичен ултиматум на демонстрация в Анкара, заявявайки, че ако Таксим не е евакуиран от следващия ден, полицията ще направи необходимото.

Полицията изчака само два часа, за да направи финалния си ход срещу протестиращите в парка Гези на площад Таксим, които всъщност в този момент спореха дали да се оттеглят от парка, докато техните искания бъдат изпълнени, както обеща Ердоган.
Количеството сълзотворен газ и водни оръдия, които бяха използвани, беше сред най-големите в досегашните протести. Британският генерален консул Лей Търнър написа по-късно в Туитър, че очите му са били засегнати от газа в сградата на консулството, което е почти на километър от парка. В същото време, сред тези, които бяха ужасно засегнати и трябваше да търсят убежище в близкия хотел Диван, Клаудия Рот, съпредседател на германската Зелена партия. В допълнение към сълзотворния газ, полицията беще добавила газов разтвор към водните струи, което причина на пострадалите изгаряния на кожата.

Чули за атаката, десетки хиляди протестиращи започнаха да напират към площад Таксим. Независимо от решението на общината да спре трафика на фериботи през Босфора, още хиляди излязоха на улиците на 15-километров поход от азиатската част на Истанбул към европейската, за да подкрепят протеста на Таксим. Маршът им почти пет часа, тъй като те също трябваше да се изправян пред сълзотворен газ и водни струи по протежение на пътя.

Въпреки това, те не успяха. Валията на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу е действал по заповед на горе и е бил твърдо решен да заключи Таксим преди зазоряване, така че градът да бъде готов за митинга на премиера Ердоган на следващия ден.

Той дори поиска паравоенна подкрепа - жандармерията бе хвърлена да патрулира и да залива с водни струи протестиращите в сърцето на града за първи път от много години. Това действие на правителството на Ердоган беше интересно за наблюдаване, тъй като той силно се гордее, че е успял да премахне сянката на военните над политиката. Сблъсъците между протестиращите и силите за сигурност продължиха до изгрева на слънцето на 15 юни. Докато общински работници почистваха площад Таксим от отломките и дори засадиха свежи цветя около паметника на Републиката, Мутлу се появи пред камерите заедно с началниците на полицията и жандармерията в града. Той заяви, че имат пълен контрол върху ситуацията и няма да позволи никакви демонстрации на Таксим, отговаряйки по този начин на техните призиви отново да се съберат там.

Така, когато Ердоган по-късно се качи на сцената на проправителствената демонстрация в истанбулския квартал Казличешме пред стотиците си хиляди привърженици, той зае позата на победител.

Но дали това наистина е победа за турския министър-председател? Съмненията са основателни, тъй като протестите от Таксим - които не се ограничават само до Истанбул - това е най-голямата и най-дългата серия от социални вълнения в турската история. За да бъдем честни, нищо още не е уредено. Второ, протестите са пряко насочени срещу решението на Ердоган и неговото желание да разруши един парк. Така неговият имидж на непобедим лидер бе поразен за пръв път от 11 години. На трето място, представата, която Доган изграждаше в чужбина за демократизацията и толерантността в Турция, бе силно увредена.

Така че, отговорът е не, не е вярно да се говори за победата на лидера над една част от неговия народ. Вярно е, че той би искал да спекулира с нея за следващите три избора през следващите две години, но сега има повече причини да бъде внимателен по въпроси за светския характер на държавата и по-специално за кюрдския въпрос, по който диалогът вече върви. А съществуват още задълбочаващата се криза в Сирия, както и несигурността в Ирак и Иран, които трябва да бъдат взети под внимание.