Почит за народните будители!

На 1 ноември България празнува Деня на народните будители.

За пръв път Денят на народните будители – 1 ноември, е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава на тази дата се е празнувал денят на свети Иван Рилски (по стар стил), посочва статията в българското издание на „Уикипедия“.

През 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички „заслужили българи“, както са се изразявали тогава.

След Освобождението от османско робство хората в България оценяват подвига на възрожденските писатели и революционери, довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.

Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.

Така Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал.

За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ценностна система. В такъв момент българите се вглеждат в делата на онези, които в трудно време, с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.

Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.

Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е Законът за задължителното всеобщо начално образование и че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.

От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.

Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение „Мати Болгария“.

Сред най-популярните български народни будители са свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.

По традиция в Деня на народните будители се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация.