Мохамед Халаф: Ердоган няма да падне от власт!

Мохамед Халаф: Ердоган няма да падне от власт!
Мохамед Халаф Снимка: zahorata.com
A A+ A++ A

Мохамед Халаф е български журналист от иракски произход, един от най-добрите специалисти по Близкия Изток в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.

Г-н Халаф, какъв е анализът Ви за протестите в Турция?

Когато разглеждаме новата обстановка в Турция, трябва да имаме предвид много фактори , които определят хода на събитията там. Те са и външни и вътрешни. Партията на премиера Реджеп Ердоган за трети път печели изборите с мнозинство. Това показва слабостта на опозицията, по точно на Народната републиканска партия.Другият проблем вътре в страната е, че на хората им омръзва присъствието на Ердоган в политическия живот. Не говоря за мнозинството от турците, а за определени кръгове в Турция, които виждат в него заплаха. Тази заплаха не идва само от така наречената ислямизация на страната. Тя идва от това, че Ердоган започва да отива към деспотизъм. Проявява нетърпимост към други мнения, избухлив е, нервен, не приема никакви критики. Ердоган през последните години имаше сблъсък с журналисти, които го критикуваха. Не е случайно, че ЕС на няколко пъти отправи критики към Ердоган и неговото правителство, за това, че той упражнява репресии срещу разследващи журналисти. Това са неща, които определят част от случващото се. Другите причини - в Турция предстоят на два пъти избори -  местни и президентски през следващата година. Преди това ще има референдум за новата конституция, която се подготвя и все още не се знае кога ще бъде предложена на дискусии. В тази конституция Ердоган ще има по-големи правомощияи ще продължи да управлява дълго. А в тази обстановка, която ние виждаме, опозицията не вижда никаква перспектива.

Протестът в парка Гези спонтанен ли беше?

Да. Там участват анархисти, комунисти, леви, националисти..., всички, които не са доволни от политиката на Ердоган. Това, че бунтът тръгва от Гези е само повод. Да, изброихте вътрешните причини. А кои са външните?Турция в лицето на Ердоган е първата държава в региона, която започва да говори за смяната на режима на Башар Асад в Сирия. Ердоган на няколко пъти каза, че режимът на Башар Асад е обречен.  Но две години след бунта срещу Асад, той все още е на власт. Опозицията не успя да го свали, а сега е разединена. Турция се оказа безпомощна, защото не можа да отговори адекватно на заплахите, отправени към нейната национална сигурност. Знаете, че миналата година беше свален турски военен самоет от Сирия. Турците не отговориха на това. Те поискаха помощ от НАТО и тогава в резултат на тяхното искане на турска територия бяха разположени ракети „Пейтриът“. Няколко седмици преди това, имаше голям атентат в един град на границата между Сирия и Турция. Там също беше ясно, че той е организиран и финансиран от разузнавателните служби на Сирия и сирийския режим в съструдничество с някакви екстремистки сили. Оказа се,  че политиката на външния министър Давутоглу на проблемите със съседите, се провали. Причината за провала беше ситуацията в Сирия. А безизходицата там се задълбочава. Това се отрази на настроенията на хората, които не търпят вече действията на деспотичния Ердоган. Вземете например и забраната за алкохол. Там хората почти не пият. В ерата на глобализацията трудно можеш да контролираш младите, които виждат че има заплаха, застрашаваща личният им живот. Затова те демонстрират несъгласие. Но със сигурност мога да кажа, че тези които са организирали във Фейсбук младежките протести, не са вандалите, които нападат коли, магазини и т. н.

Има ли и други външни причини?

В същото време има един нов процес, който предизвиква вътрешна съпротива. Това е планът на Ердоган да реши по дипломатически и политически път проблема с кюрдите. Ние знаем, че от 2 месеца вече е постигнато споразумение с лидера на работническата кюрдска партия ПКК Йоджалан за мирен план от 4 точки, в който се прекратява тази война, която продължава от 30 години. Не трябва да скриваме, че големи влиятелни кръгове в армията на Турция не са доволни от такъв развой на събитията. Те считат, че тази организация не само е ектремистка, тя е терористична. Те претърпяват много големи загуби от това, че тази война ще бъде спряна, защото 300 млрд. или повече бяха изхарчени през годините. Голяма част от тези пари бяха откраднати от различни кръгове в армията и сега този начин за източване на държавата ще бъде спрян. Техният ред ще бъде „прецакан“, ако мога така да се изразя. От тези кръгове, които Ердоган нарича дълбоката държава, има обвинени различни генерали, членове на генерални щабове, бивши шефове, в бизнес средите, журналисти, че те са опитвали да свалят правителството на Ердоган с военен режим. 
Не трябва да забравяме и външните фактори като Иран и Сирия. Те не гледат добре на това, което се случва в Турция, особено решаването на този проблем с кюрдите, защото в Иран има също кюрдско малцинство. Това ще увеличи там бунта срещу иранската върхушка. В същото време Ердоган вече установява много добри отношения с иракските кюрди. Даже бих казал в момента е съюз със тях. Развитието на ситуацията и на геополитиката ще бъде променено, ако този план за уреждане на проблема с кюрдите в Турция бъде успешен и върви както подчератано не трябва от двете страни. Това означава нова роля на кюрдите в региона, това е нова роля също и на Турция. И това ще създава много проблеми в геополитически план на различни страни в региона.

Ще се успокои ли ситуацията скоро, както твърди Ердоган?

Преди да отговноря на този въпрос, ми позволете само да ви кажа, че има една нова ситуация в нашия регион, в Близкия изток. Това е делението на шиити и сунити. Това е един от факторите, които в момента определят ситуацията в Турция. Турция принадлежи на т.нар. сунитска общност в света. Това са арабските държави и няколко други в Северна Африка. Ердоган счита, че той е защитник и на сунитската общност, както и Саудитска Арабия. А отсреща излиза Иран като защитник и представител на шиитската област. Този сблъсък между тези две течения на исляма, който виждаме в момента, той ясно е подчертан в Ирак. Там вече 5 провинции се обявяват срещу правителството, доминирано от шиити, ръководено от Нури Малики, който е съюзник на Иран. Нещата отиват до гражданска война. Ние четем това и в Ливан. Там вече лидерът на „Хизбула“ явно обявява, че няма да позволи падането на режима на Башар Асад. Защото това е американски план, който цели удар срещу всеки, който иска да има съпротива срещу Израел и САЩ. Всички воюват в момента на сектантска основа. Макар че сирийският народ нямаше в началото на бунта този характер. И ние виждаме, че в момента това се пренася от Ирак, Ливан и Сирия в Турция. Това засилва ситуацията там и съпротивата срещу политиката на Ердоган, която не беше успешна, особено в Сирия.

Ще подаде ли оставка Ердоган?

Не е сериозно да се говори, че Ердоган ще подаде оставка като Бойко Борисов. Ситуациите се различават. Ердоган управлява тази държава, той има заслугата през тези три мандата да направи икономиката на Турция 6-та в Европа и 14-а или 15-а в света. Отделно икономическият подем на Турция се дължи на неговата политиката и неговата борба с корупцията в страната. Той почти изчисти корупцията, макар че ние виждаме, че и към него принадлежат олигарси и фирми, които по някакъв начин участват в различни държавни проекти. Но, така или иначе, той намали до минимум процент корупцията в страната и в същото време увеличи икономиката в големи размери. Турция върна първия транш от нейния вътрешен дълг и вече се превръща от държава , която взима кредити, в държава, която дава кредити. Целият бизнес, корпорациите в Турция, подкрепят Ердоган. Консервативното, ислямското население го подкрепя. На последните парламентарни избори даже либералите подкрепиха Ердоган.Ердоган е спокоен, че няма да падне от власт.  По време на бунта в понеделник той тръгна на обиколка. Беше в Мароко. Ако не вярваше във властта си, нямаше да тръгне.Позициите му са сигурни, щом намери и общ език с ПКК и иска мирен договор, чрез който да се реши стария конфликт.

А каква е ролята на военните в обществото?

Отмина времето на военните преврати в турското общество. Ердоган направи големи чистки в Генералния щаб на армията. Новата роля на военните е, че трябва да стоят в казармите. Всичко е оставено в ръцете на полицията. По време на протестите нямаше нито един войник по улиците. Демокрацията ще продължава да се утвърждава в турската държава. В резултат от събитията политиката на Ердоган може да претърпи промени, да намери обратна връзка с обществото. Следва да бъде направена нова конституция, която ще засили неговата роля. Следва и историческото решение да бъде решен кюрдският проблем.

Кой стои зад тези протести?

Ердоган каза в речта към опозицията и най-вече към Републиканската народна партия в навачерието на протестите: „Ако можете да изкарате 100 000 души на улицата, аз мога да  изкарам милион . Ако искате избори, там ще стане ясно кого искат хората“. Президентът каза, че демокрацията не са само избори, а и връзка с хората. Липсата на тази връзка с обществото извежда протестиращите на улицата.Има сили в страната, които търсят дестабилизация. Те са вътрешни и външни и действат обединени. Те няма да имат успех, защото правителството и държавата контролират нещата.

#протести Турция #Ердоган #Мохамед Халаф #ПКК

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »