Проф. Боян Чуков: Ердоган е пред избор: Брюксел или Сирия!

Боян Чуков е известен международен анализатор и експерт по проблемите на геополитиката, международните отношения и националната сигурност. Завършил специалност "Радио и телевизия" в Техническия университет – София.

Чуков е работил като журналист на свободна практика, главен редактор на в. "Балкански диалог", секретар в българските посолства във Франция и в Испания. Специализирал е в Института за политически науки в Париж.

Кадрови разузнавач, дипломат, Боян Чуков е работил в управление ”Научно техническо разузнаване” при Първо главно управление на Държавна сигурност, което го прави и добър експерт в областта на на националната сигурност.

Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език. Член е на УС на Българско дипломатическо дружество, на Националния съвет на Националната асоциация за международни отношения, на Издателския съвет на сп."Международни отношения", на Националния консултативен съвет към дипломатическия институт на МнВР, на УС на Центъра за балкански изследвания.

Работил е в Министерски съвет като експерт като външнополитически съветник и секретар по сигурността.

Чуков е ръководител на Православен Център „Свети Иван Рилски”

Г-н Чуков, протестите в Истанбул първоначално започнаха срещу планираното обновление на парк „Гези“, но сякаш придобиха политически отенък и обхванаха други големи градове. Нещо повече ли искат турските граждани, освен запазването на парка и какво доведе до хаоса?

Считам, че историята около парка и изсичането на няколко дървета в никакъв случай не могат да бъдат причина за това, което се случва в Турция. Това е просто поводът.

Ако се вгледаме внимателно в събитията през последните няколко дни в Турция, виждаме, че има всички атрибути на така-наречената „оранжева“ революция – технологии, които бяха проведени и реализирани в арабския свят, които бяха наречени "Арабска пролет".

Първото нещо, което направиха турците, беше да отрежът „Туитър“. Голяма част от команикациите в Турция не работиха известно време...Те бяха включени по-късно. Освен това виждате, че на протестите излизат жени, деца, чукат по тенджери. Това е сценарий, който го има и в останалите страни. Разбира се, има и символ във всичко това, тъй като на този етап, по един или друг начин го свързват с Кемал Ататюрк, с кемализма, с това че Турция е светска държава.

Разбира се, има и още един момент - там има два паметника, които са свързани с Кемал Ататюрк, но те са на Фрунзе и Ворошилов, които са издигнати 1920 г. по нареждане на Кемал Ататюрк, във връзка с помощта, която Съветския съюз е оказал на Турция.

Така че, според мен, поводът е ясен, но причините са далеч по-дълбоки.

Как трябва да се отнася полицията с демонстрантите и адекватна ли беше намесата й?

Когато има ранени хора, когато има убити, някъде се прокрадна информация за двама убити, в никакъв случай не би могло да се твърди, че полицията е действала правилно. Още повече виждате и реакцията на президента Абдуллах Гюл. Истината обикновено я откриваме в сравненията.

Когато абсолютно същото се случи в Бахрейн преди няколко месеца, никой не задаваше въпроса дали полицията е действала правилно и демократично - там имаше убити хора, имаше и много ранени, но както виждате никой нищо не се казва по темата.

Какво мислите за реакцията на турските власти, които твърдят, че ще продължат планираното обновление на парк „Гези“?

Тук вече е важно как министър-председателят Реджеп Ердоган ще избере своята тактика и стратегия за овладяване на положението. Очевидно е, че събитията в Турция са насочени изключително срещу него, даже не толкова срещу президента.

Президентът видяхте колко хитро се оттегли и на практика си запазва добрите позиции, тъй като скоро в Турция ще има президентски избори.

Виждате, че и опозицията също много деликатно изпрати своите хора на демонстрациите, но свали всички партийни атрибути.

Въпросът е Ердоган в тази позиция как ще се опита да запази властта, но ако бъда откровен всичко ще зависи от позицията на армията.

Засега виждаме, че армията не се намесва, което означава, че турските генерали, макар и доста поразнебитени, все още не считат, че процесът е необратим.

Ще доближат или ще отдалечат протестите Турция от Европа?

Виждаме редица реакции на Брюксел, Катрин Аштън има също изказване по темата. Тези изказвания подсказват, че Турция не се приближава до Брюксел, не се приближава до ЕС, напротив – отдалечава се.

Въпросът е защо това се случва точно сега и какви са реалните причини, а не поводът за събитията.

Защо, според вас, стана така?

Ердоган се опита да играе една много сложна политика в региона, която Украйна се опитваше да прави преди години.Така-наречената многовекторна политика, т.е. „И на нашите и на вашите, и накрая нито на нашите, нито на вашите.“

Очевидно е, че Ердоган е изправен пред избор. Очевидно е, че външните глобални сектори не са доволни от неговите позиции по редица теми, особено по отношение на Сирия.

Какво ще стане оттук нататък?

Зависи какъв материален ресурс е вкарал външният фактор за продължаване на тази "Турска пролет" и до каква степен ще стигне като съпротивление ресурсът, който ще може да отдели сегашната власт в Турция начело с Ердоган.