Лъчезар Богданов: Най-важно за банките е да се подобри работата на съдебната система

Икономистът Лъчезар Богданов е управляващ партньор на Industry Watch Group. Той е експерт в областта на фискалната и данъчната политика, европейската интеграция, пазара на недвижими имоти и приватизацията.

Г-н Богданов, БСП обмислят отмяна на забраната за пушене. Доколко облекчаването на режима ще съживи дребния и средния бизнес?

Много е трудно да се каже, защото за България не е правено някакво задълбочено изследване на ефекта. При всички случаи в други страни при въвеждане на пълна забрана е имало известен първоначален спад в оборотите и след това стабилизация.

Обратна политика досега никой не е правил, така че няма как по аналогия да изведем данни, но не съм сигурен, че ефектът ще е чак толкова голям. По-скоро безспорният ефект е върху самите тютюнопроизводители и търговци, т.е. при прилагане на забраната и при отмяната й вероятно ще има по-видим ефект. Колкото за заведенията, мисля, че той не е толкова голям, но това е моя оценка. Не сме правили задълбочен анализ. Специално за заведенията в България не съм чел да има такъв.

Владимир Каролев смята, че нисколихвени кредити за бизнеса не трябва да бъдат отпускани. Защото според него няма да има такива за целия бизнес; пазарът определя кой бизнес оцелява и кой не и държавата трябва да ги субсидира. Какво мислите вие?

Аз мога да кажа нещо в друг порядък. В момента по-големият проблем не е нивото на лихвите. По-големият проблем е, че някои бизнеси изобщо нямат достъп до кредити, защото просто е влошено цялостното им състояние или пък са загубили пазари. И всъщност никоя банка не им дава кредити, независимо при каква лихва. Това е по-същественият въпрос - решението му не минава през лихвите.

Минава през това тези бизнеси да се оздравят и да имат по-добри баланси.

Какви трябва да бъдат следващите стъпки в икономическо отношение, имайки предвид банковата система и състоянието й?

За банките най-важната дългосрочна промяна е подобряването на работата на съдебната система. Това е куцащото звено в България.

Има огромна несигурност при процедурите по събиране на дългове. Има доста големи рискове, съдиите прилагат закона различно, много се бавят и други неща... Иначе краткосрочно не виждам какво може да направи правителството, за да помогне на банките.

Ако има загуби в икомиката и компании, които не могат да си погасяват дълговете, няма нещо, което може спешно да промени тази ситуация.

Как може новото правителство да увеличи чуждите инвестиции, които силно намаляха през първото тримесечие на т. г. спрямо 2012 година?

Първо, това са различни по качество и съдържание данни. Защото тези данни, които са обявени за първото тримесечие, не са ревизирани. Първа прогноза е тази. Обикновено към края на годината данните се допълват и винаги се оказва, че инвестициите са повече.Очаквам, че ще се окаже така. Много трудно може да се каже дали наистина са спаднали – при всички случаи не са много. Значително по-ниски са отпреди кризата. Няма едно решение - всички търсят някакво решение с две стъпки, аз не виждам такова. Много неща трябва да са, от една страна, стабилни като движимост и от друга, бързи и благоприятни за тези, които имат идея как да правят бизнес и да печелят.

Но няма едно решение с една или две стъпки.

Доколко е възможно увеличение на минималната работна заплата и как да стане това в краткосрочен план?

Тук въпросът е не дали е възможно, а дали е желателно. Защото минималната заплата е за много хора и в много случаи, в някои региони с много висока безработица, с много ниско квалицирани работници.

Всъщност и без това тези хора не са достатъчно производителни и наемането им не е толкова икономически изгодно. А като се вдигне прагът, на който се наемат, още повече. Зависи от работодателите дали да ги наемат.

Това е по-скоро големият въпрос. Иначе някакъв малък дял хора в бюджетната сфера, които работят на минимална заплата, не мисля, че е голям риск да им се вдигнат с няколко лева заплатите.

Големият въпрос е с безработицата, със заетостта. Освен това минималната заплата някак си неусетно се използва, за да се вдигат и минималните осигурителни прагове за много други професии, които са над тази заплата, което пак повишава разходите за труд.

Това е много съществен проблем. Например в Северозападна България, в други места, където има ужасно висока безработица, малки инвестиции, малко бизнес. Това е политическо решение – дали ще имаме по-малко заети, макар и на по-високи заплати. Или ще има все пак, макар и с по-ниска заплата, повече хора работещи и получаващи някакъв доход.

Въпросът не е дали е възможно, а дали е желателно и дали приципно искаме да тръгнем в тази посока.