Григорий Вазов: Не е страшно да се приватизират университети!

Доц. д-р Григорий Вазов е президент, ректор и председател на Настоятелството на Висше училище по застраховане и финанси – първото специализирано висше училище в България в областта на финансите, застраховането, социалното осигуряване, мениджмънта и маркетинга.

Бил е член на Съвета на дикерторите на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Международната инвестиционна банка.

Г-н Вазов, програмата на кабинета „Орешарски" е доста амбициозна в сферата на образованието. Според Вас проф. Анелия Клисарова ще се справи ли с тази задача?

Категорично, да. Тя е човек от бранша. Била е ректор. За да стане човек професор, минава през седемстотинте кръга на ада, а да стане ректор, през още повече кръгове.

Проф. Клисарова се отнася с толеранс и разбиране към бизнеса, който правим, и познава механизмите на този пазар.

Кога да очакваме видими промени в областта на образованието?

Всяка една икономика, дори цялта социална политика на една държава, е обвързана. Тя е много тежък маховик. Когато се върти в едната посока, трябва да се укроти и да се намерят сили да се завърти в обратната посока. Ако се запази това правителство, резултати можем да очакваме в края на втората година.

Кога нашите ВУЗ-ове ще станат конкурентноспособни и ще спрат да произвеждат теоритици?

Нещата трябва да се оставят на пазара. Още от предишното правителство нещата тръгнаха чрез създаването на рейтингови системи и чрез естествена конкуренция. Това е.

Има и друга формула, но тя е много радикална. Истината е, че няма бюджет, който да издържи на 36 държавни университети, и то големи. Да не говорим за българския бюджет.

За да се върви в правилната посока, държавата трябва да се концентрира върху седем-осем ВУЗ-а.

Науката е скъпоструваща инвестиция. Софийски университет, УНСС, Медицински университет, Униреститетът за архитектура и строителство, Техническият университет, ВХТИ, Минногеоложкият, са големи и скъпи за икономиката.

Държавата трябва да концентрира инвестициите си в тях. Другите да докажат своето право на съществуване на пазара. Възможно решение за тях е приватизацията. Няма нищо страшно в това.

Виждате ли в обозримо бъдеще възможност за приватизация на ВУЗ-ове в България?

Едва ли. Няма правителство, което да намери смелост да го направи. Ще се създаде социално напрежение, защото това е важна сфера в обществения живот .

Никое правителство няма да тръгне срещу държавните университети. Дори и сега, предходното и служебното правителство дадоха на ВУЗ-те каквото поискаха за увеличаване на техния капицитет. Това не е равностойно на пазара. Но това е политика и всяко правителство си има своите основания.

Каква е формулата за подобряване качеството на образованието?

Когато имаме работеща икономика, развита финасово-кредитна система, когато имаме добре работещ частен бизнес, те ще имат нужда от качествени кадри. Те ще подбират от университетите, които проивеждат качествени кадри. Това е единствената формула.

За да се спре моделът всеки да иска да завърши безплатно, без значение какво е качеството, и в държавните университети да бъде въведена платена форма.

Добре работещ е примерът в САЩ. Там финансирането от държавата е 20 % , останалите университетите си набавят чрез такси и други ресурси.

Това означава ли, че промяна скоро не се очаква?

Недейте да насилвате министъра на образованието. Нещата са много по-дълбоки.

Унивеститетите в България започнаха да имат по-активно присъствие на пазара. Вече започна да се променя атмосферата и качеството на произвежданите кадри.

Проблемът е, че освен икономическа криза, има и демографска. При държавните университети няма значение икономическата, но демографската им влияе много силно.

Във ВУЗ-те, където преди време 10 души се бориха за едно място, сега има свободни места. Преди беше мечта да влезеш в голям университет, сега може да влезе всеки, които поиска. Това е големият проблем.

Сега държавните и частните университети се конкурират в битка за кандидати.

Най-големият проблем е, че университетите нямат пари за наука.

Кога бизнесът ще започне да инвестира в образованието?

Има един хубав мой израз „Бизнесът не вярва на сълзи". Бизнесът няма да дойде и да даде пари. Той предпочита да си купи готови кадри. Излиза му много по-евтино.

Бизнесът излиза на пазара и от 20 специалисти си взема този, който му трябва. Старата формула със стипендиите свърши. Ако иска научна разработака, си плаща и я търси другаде.

Университетите трябва да отиват при бизнеса и да кажат какво им трябва.

Нашият университет например, прави съвмести магистратури. Направихме такава със SISCO.

Щом искат такива и такива кадри, ние казваме „добре, ще ви ги осигурим". Правят се и съвместни учебни планове, съобразно тяхната корпоративната култура. Така нещата се получават.

Крайно време е да престанем да се делим на частни и държавни уениверситети. Трябва да се делим на добри и не толкова добри висши училища.

Важното е да започнем да произвеждаме качествен продукт, които да се купува и да е полезен на бизнеса, който не дава лесно пари, защото ги изкарва с кръв и пот.