Следизборен махмурлук

След странния неделен коктейл от президентски и местни избори България се събуди с онзи тежък и неизбежен въпрос:

Какво се случи вчера?

Най-вече това, че си избрахме нов президент – Росен Плевнелиев, човека, който малко допреди да бъде (принудително) номиниран, обясняваше, че не е политик, а експерт.

Там е работата, че Плевнелиев беше най-успешният и най-харесваният министър в кабинета на ГЕРБ, а Бойко Борисов реши да играе на сигурно.

По време на кампанията си бившият регионален министър се поизмъчи да влезе в ролята на политик. Повтаряше като папагал общи фрази от типа „европейската интеграция е много важна“ и „трябва да развиваме икономиката“.

Основните му опоненти, Ивайло Калфин и Меглена Кунева, макар и по-опитни в политическата сфера, не му останаха длъжни. Проведоха се едни болезнено кухи дебати, в които кандидатите сякаш демонстрираха, че идея си нямат за какъв точно пост се състезават.

Междувременно местните избори останаха леко в сянка. Празният блясък на президентската надпревара послужи за удобен параван за купища местни безобразия, малка част от които стигнаха до медиите, и то само за да бъдат скоропостижно ступани под килима.

Росен Плевнелиев дава вид на интелигентен човек и като че ли има шансове да научи това-онова за политиката през предстоящия си мандат. Един друг въпрос обаче продължава да ни мъчи: кога България ще е в състояние да произведе нормални демократични избори?